Суша, пожари и по-ниски добиви заради климата

Намаляване на добивите, продължителни засушавания и повече горски пожари се очакват в България заради глобалните промени в климата. Според прогнозите за скок на средните годишни температури за България може да се очаква това повишение да варира между 0,5 и 1,5 градуса до 2029 г. и между 2 и 5 градуса до края на века. Изменението на климата ще се отрази силно върху сегмент земеделие, се казва в Програмата за управление на рисковете и кризите в отрасъл "Земеделие", публикувана от аграрното министерство.

Намаляване на реколтата и промени в добивите от земеделска продукция в районите с ниска надморска височина ще са основните резултати от глобалното затопляне. Негативното влияние би могло да се засили и от по-честите природни бедствия като наводнения, горещини и суша. Вече се наблюдава по-ранен цъфтеж на дърветата, удължаване на сезона за отглеждане на лози и промени в другите природни цикли при растенията. Промените в датите на настъпване на фенологични фази и по-специално по-ранен цъфтеж на овощните култури или по-ранно узряване се очаква да продължат и през следващите години. 

С прогнозираното затопляне на климата може да се очаква по-нататъшно намаляване на междуфазните периоди от цъфтене до узряване на зърнените култури. Ще намалее времето за наливане на зърното, което ще се отрази негативно на добивите.

Посочените основни фактори предопределят възникването на епизодични кризисни ситуации, които в голяма степен са свързани с природоклиматичните условия. Какви са възможните кризи, свързани с тях? Недостигът на вода би могъл да окаже огромно влияние върху селскостопанската продукция в България. Сумата на валежите по време на вегетацията се очаква да се понижи поради прогнозираните по-ниски валежи, а оттам - да се намали продължителността на вегетационния период. Всички използвани глобални климатични модели симулират намаление на валежите от март до юни през следващите периоди от века и това влияе неблагоприятно върху влажността на почвата през пролетта и началото на растеж при редица пролетни култури. Тези въздействия биха могли да бъдат специфични за всеки регион и отглеждането на някои земеделски култури може да се измести от типичните за тях сега региони към по-северни географски ширини или към места с по-висока надморска височина. 

Земеделието трябва да използва по-ефективно водните ресурси и да интродуцира нови по-сухоустойчиви сортове. От изменението на температурните и водни ресурси през следващите години у нас най-уязвими биха могли да бъдат пролетните земеделски култури, отглеждани върху неполивни площи, поради очаквания валежен дефицит през топлото полугодие. В същото време хидромелиоративната инфраструктура в България е сериозно увредена и едва около 8% от "годните" площи, обслужвани от "Напоителни системи" ЕАД, реално се напояват. Ежегодно падналите градушки с различна интензивност нанасят сериозни щети върху земеделските култури. Наблюдава се зачестяване на случаите с гръмотевични бури и градушки не само през пролетта и лятото, но и през зимните месеци като януари и февруари. За предпазване на културите трябва да се подобри градозащитата в България чрез разширяване на защитаваната територия.

В условия на екстремно ниски температури и липса на снежна покривка се наблюдава измръзване при засетите през есента култури (рапица, пшеница, ечемик). Отглежданите сортове зимна пшеница у нас основно са студоустойчиви и издържат на ниски температури. Благоприятен фактор за предпазване на пшеницата от ниските температури през зимата е снежната покривка, която като лош проводник на топлината не позволява температурата под нея да се понижи прекомерно. Екстремно ниските температури оказват отрицателно въздействие и при трайните насаждения - причиняват измръзване на плодните пъпки през зимата и рано напролет в зависимост от степента на чувствителност на видовете.

Климатичните промени се свързват с повишаване на противопожарната опасност в горските екосистеми. По-продължителният вегетационен период и дългите засушавания влияят върху състоянието на горимите материали - те изсъхват и стават лесно запалими, което се явява основна предпоставка за възникването и разпространението на горските пожари. В момента около 75% от горите на България са високорискови в пожарно отношение. В условията на глобално затопляне и засушаване е логично да се очаква повишаване на пожарната опасност в горите, предупреждават авторите на анализа. За условията на България проучванията показват, че 73,5% от пожарите възникват в широколистни гори и само 26,5% - в иглолистни.