Срещи
Йордан Марков: Естрадата не е отживелица
Най-зареждащото нещо е да виждаш в очите на хората потребността от хубава българска песен, сподели младият талантлив изпълнител
/ брой: 233
Йордан Марков е родом от Силистра. Занимава се с музика от ранна детска възраст. Четвърти по успех завършва Консерваторията, където учи в класа на проф. Стефка Оникян. Три поредни години е носител на Наградата на публиката на фестивала "Пирин фолк" в Сандански, има и безброй други отличия, включително от международни конкурси като "Славянский базар", "Шанс" и т.н. Издава албума "Живот на кръстопът" през 2016 г. Оттогава обикаля страната с атрактивни музикални спектакли, на които представя песните, включени в диска. Предстои му голям концерт в зала 11 на НДК (кино "Люмиер"), където на 2 декември от 19 ч. ще изпее най-големите си хитове под наслов "Любов и приятелство".
"Не може всички да избягаме. Някой трябва да остане и да се бори"
"Музикалните формати са изключително вредни"
"Важното е човек да не се отказва и да продължава да се занимава с това, за което мечтае"
- Кога разбрахте, че вашият живот ще е свързан с пеене, Йордане?
- Участвал съм в различни групи, школи и съм пял в какви ли не състави. Но когато станах на 12 години, започнах да се явявам на конкурси, включително и на международни, да получавам награди, да имам определени успехи в тази област. Участвал съм в различни фестивали и музикални състезания в Казахстан, Латвия, Молдова, Русия, Украйна...
- Кой е най-големият ви успех досега?
- Може би отличието от конкурса "Шанс" в Русия, където ми предложиха да продължа висшето си образование в Държавната консерватория. Отказах тази покана, тъй като винаги съм имал желание да съм си в България, никога не съм искал да напускам страната. Обичам да пея на български език и харесвам хубавите мелодични шлагери.
- Специално за вас песни е писал самият Тончо Русев. Как се запознахте с него?
- Случи се на конкурса "Златен кестен" в Петрич, където Тончо Русев и Евтим Евтимов бяха членове на журито. Уговорихме си среща. Няма да забравя началото на 2012 г. - с моя татко дойдохме в София, отидохме при Тончо Русев и му казах, че искам да напише песен за мен. Тогава великият маестро (лека му пръст!) отвърна: "Ама вие може да искате, но ние не работим с кого да е!" Оставих му диск с непрофесионален запис, който бях подготвил. След две седмици Тончо Русев ми звънна и каза, че песента е готова. Така се роди първата композиция, която той написа за мен - "Шапка ти свалям, любов", която през 2012 г. на 20-ото юбилейно издание на "Пирин фолк" в Сандански спечели Наградата на публиката.
През годините съм имал възможност да се докосна до много големи професионалисти и да черпя от тяхната енергия и опит. Уроците и съветите, които са ми предали в работата, са безценни, помогнали са ми страшно и до ден днешен са ми опора.
- Какво е да работите с едни от най-големите и изявени имена от естрадната сцена?
- Това е огромна чест! През годините на моето израстване и развитие имах възможността да се запозная с едни от най-големите професионалисти в естрадно-шлагерния стил, композитори, поети и аранжори като Ваньо Вълчев, Пламен Велинов, Александър Петров, Иван Тенев, Светослав Ловешки, Мариета Ангелова, Стефан Димитров, Богдана Карадочева и още много, много други. Направихме доста песни, част от тях имах възможност да представя на големи фестивали в България като "Пирин фолк", "Бургас и морето", на конкурса на БНР "Златна пролет", също така и на "София пее"... Част от композициите получиха и награди.
- Какво означават отличията за вас?
- Една от най-големите награди за всеки артист е признанието на публиката. Аз съм единственият млад изпълнител, който продължава традициите на българската популярна шлагерна песен. Радвам се, че има потребност от естрада и днес.
- За вас се знае, че пеете не само в София, но и в провинцията...
- Така е. Пътувам страшно много. Заедно с "Тоника домини" - Вили и Красимир Гюлмезови и Ева Найденова, които са доказали се професионалисти, направихме 16 концерта в големи и малки градове - при пълни зали. На 2 декември ни предстои да излезем на сцената на зала 11 на НДК. На пролет, живот и здраве, ще издам втория си албум. Смятам да го кръстя "Силата на любовта" - ще бъде в колаборация и с други изпълнители. Сам си организирам концертите - това е много ангажираща дейност. Пътуваме 20-25 човека екип, с голям камион, с много техника, с балет "Дежа вю", със специално ушити тоалети за определени изпълнения... Не е лесно. Но най-зареждащото нещо е да виждаш в очите на хората потребността от хубава българска песен, да разбереш, че с твоята музика си превърнал техния ден в незабравим празник. Няма как да се опише всичко това, просто трябва да се изживее.
- Как се отнася семейството ви към факта, че изпълнявате естрадни песни?
- Близките ми винаги ме подкрепят - във всяко мое начинание. Изключително съм им благодарен. Каквато и музика да пея, те безрезервно са вярвали в мен и са ми помагали с каквото могат. Дори понякога пътуват на концерти из страната с мен. И от сърце се радват на изявите и успехите ми.
- Нарекохте първия си албум "Живот на кръстопът". На вас случвало ли се е да сте в подобна ситуация?
- Много пъти! Няма как - като на всеки млад човек и аз съм бил изправен пред някои решаващи избори. Не е лесно. Независимо дали се занимаваш със земеделие, изкуство, политика или журналистика, навсякъде има трудности. Случвало ми се е, след като ме "отрежат" на няколко места, да се обезсърча, да се питам - за какво и за кого се опитвам да се занимавам с култура?! Но като настъпи денят на концерта, като светнат прожекторите, като видиш залата пълна, като поговориш с хората, всичко неприятно се забравя. Разбираш, че все пак някой те оценява и има потребност от музиката, която правиш. Важното е човек да не се отказва и да продължава да се занимава с това, за което мечтае.
- Какво е мнението ви за телевизионните музикални формати?
- Мисля, че са изключително вредни. Много млади хора се стремят да участват в тях, искат да се изявят по някакъв начин. Но след края на формата нямат каквато и да било смислена реализация. Докато са в предаването, на изпълнителите се създава фалшива реалност, те заживяват в изкуствена среда и се сдобиват с нереално самочувствие. Ако сами не успеят да използват инерцията от шоуто, просто замират. Никой не си спомня имената им след края на формата. И същевременно те се тупат в гърдите, че три месеца са ги излъчвали в праймтайма на национална телевизия. А балонът се пука! Но винаги съм казвал, че всеки има право на собствен избор. Хората страдат от мания за известност. Обаче всичко се прави за мига, за момента, а след два месеца - тотално се забравя. От друга страна, легендите от естрадата - споменах вече "Тоника домини", както и Нели Рангелова, Мишо Белчев, Йорданка Христова, Маргарита Хранова, Искра Радева вече колко години продължават да се ползват с уважението и вниманието на публиката?! Търсени са, чакат ги в цялата страна, обичат ги хората! Тази музика възпитава и остава. Естрадата и шлагерът изобщо не са отживелица! В пиано баровете и клубовете не минава и вечер без песни като "Телефонна любов", "За тебе бях" на Лили Иванова, "Обещай ми любов" на Силвия Кацарова - знаят ги и най-малките деца, и възрастните. Важни са и смисълът на текста, и посланието.
- Как реагирате, когато ви сравняват с Веселин Маринов? Ласкае ли ви този факт или, напротив, не ви допада?
- (усмихва се) Това се създаде от медиите, за да има някаква сензация или скандал. Но подобно сравнение може само да ме радва, защото съм само на 25 години, а ме оприличават на един от доказалите се естрадни професионалисти в България. Зная също, че ме сравняват и с Орлин Горанов, и с Мустафа Чаушев, и с Панайот Панайотов... И аз като тях изпълнявам мелодични шлагерни песни. Всеки обаче има собствен почерк в музикално отношение.
- Мотото на предстоящия ви концерт е "Любов и приятелство". Това ли е най-важното за вас?
- Освен здравето, разбира се, любовта и приятелството са от изключително значение. Това са онези общочовешки ценности, които сякаш малко се позабравиха в днешно време, колкото и клиширано да звучи. Стана някак си странно и срамно дори да се изповядват. Но вярвам, че отново ще дойдат добри времена - и за образованието, и за музиката, и за културата и изкуството... Забелязвам, че все повече млади хора се замислят върху това.
- Имате ли афинитет към политиката?
- Не. Но съм човек, който не е безразличен към случващото се в държавата. Имам си виждания за това кое е правилно и добро за България. Обаче не смятам да се отдам на политически пристрастия. Поне засега (усмихва се).
- Къде се виждате след 10 години?
- В България. Искам да съм си тук. Не може всички да избягаме. В крайна сметка, някой трябва да остане и да се бори.