Срещи
ВЛАДИМИР МИХАЙЛОВ: Нито една награда не е само твоя
Оценявам дълбоко всяко отличие, но важното за мен е пътят дотам, както и хората, с които съм го вървял, казва известният актьор и певец
/ брой: 164
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
ВЛАДИМИР МИХАЙЛОВ е роден на 2 август 1977 г. в София. Завършил е английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Артистичната му кариера започва с роли в киното - снимал се е в повече от 70 чуждестранни продукции, както и във "Възвишение" на Виктор Божинов, "Нокаут, или всичко, което тя написа" на Ники Илиев, в тв сериала "Братя", продуциран и създаден от Краси Ванков. Гледали сме го в тв формата "Маскираният певец", а в началото на тази година направи фурор с участието си в шоуто за имитации "Като две капки вода", което спечели безапелационно. Почитателите на мюзикъла говорят с възторг за ролите му в "Исус Христос суперзвезда", "Клетниците", "Фантомът на операта", "Мамма миа!", а рок феновете знаят наизуст песните му с групите "Сафо", "Сленг", "Rewind!" и др. Владо дебютира на театралната сцена през май т.г. с пиесата "Аз и ти, преди ние" на Светослав Томов, в която играе с Йоанна Темелкова. А най-новата му роля е в заснетия това лято филм "Защото обичам лошото време" - сц. и реж. Яна Лекарска, в който си партнира с Неда Спасова.
- Господин Михайлов, тръгвате на турне из България. Концертните срещи с публиката в различни градове, освен че доставят радост на меломаните, сигурно зареждат и вас, музикантите, с много силна енергия. Наред с познатите и любими песни на "Сленг", "П.И.Ф.", "Сафо", ще звучат ли и съвсем нови или премиерни парчета?
- Първият концерт в София мина страхотно, не съм си представял да е разпродаден докрай, нито че такъв ще е отзвукът от публиката, който усетихме. Работим все още над сет листа, за да дадем най-доброто от себе си! Включили сме и песента ни с "Rewind!" от сериала "Братя", следват и още изненади...
- През годините имате разнообразен опит и изяви, но като че ли "Като две капки вода" дава най-пълноценна възможност да покажете всичките си таланти и цялата си артистична същност. Този опит какво Ви даде? И какво ново научихте за себе си?
- "Като две капки вода" ми даде възможност да покажа какво мога като артист на сцена, играл и в мюзикъли, но и да се предизвикам, да преследвам недостижими за мен цели. За хора като мен това е невероятно предизвикателство и възможност. Дадох всичко от себе си и публиката го оцени, усетих подкрепата и любовта на хората. Това не е просто шоу за имитации, имаш възможност да докоснеш хората много дълбоко.
- Наскоро отново представихте на Античния театър в Пловдив "Исус Христос суперзвезда". Споделяли сте, че от дете мечтаете да изиграете ролята на Юда? Защо, с какво Ви привлича този персонаж? Всъщност в мюзикъла Юда по-скоро е представен като колебаеща се и противоречива личност, не като хладнокръвен предател, а като объркан човек, който се терзае от изпитваната несигурност как е правилно да постъпи.
- Така е. Може би точно заради противоречивата му същност, Юда ми е толкова интересен от дете, такъв съм и аз. Този персонаж е много пълнокръвен и, представен в една човешка светлина, както в рок-операта, ти наистина се свързваш с него и той те повежда на собственото ти пътешествие във вярата ти. Много интересен експеримент е "JCS", новаторско за времето си произведение и много актуално и до днес. Постановката на Веселка Кунчева прекрасно борави с тази актуалност и надгражда като идеи всичко, което съм виждал през годините, а аз съм фен от малък.
- Денис Топал от сериала "Братя" е друг объркан човек, когото в началото възприемахме като безчувствен и циничен злодей. Но с развитието на сюжета и на образа нещата се оказаха по-многопластови. Какво изпитвате Вие към него и изобщо към "отрицателните" герои, които пресъздавате?
- Открих в този герой възможност да опитам най-различни неща актьорски, а и да отработя собствените си проблеми и да се боря с демоните си. И аз, и колегите ми се хвърлихме с огромно желание да оправдаем героите си в тази история, в която никой не е само добър или само лош. Опитах се да направя от този герой някой, с когото зрителите да се оприличат, да си задават въпроси от типа - какво бих направил аз, ако любовта ми беше заложена на карта.
- Имате в репертоара си още "Фантомът на операта", "Клетниците", "Мамма миа!" - популярни и любими мюзикъли на публиката по цял свят. Как се пренастройвате - един ден играете мюзикъл, на другия изнасяте рок концерт, междувременно снимате филм или репетирате на театралната сцена?
- Единственият начин е да починеш малко, да презаредиш, иска ти се да имаш дни между тези изяви, но някой път имаш часове, дори минути. Не е лесно, но си заслужава. Не бих избрал друг начин на живот, харесвам тази динамика. Разбира се, трябва да си свършиш домашното, това е свързано със солидна подготовка, трябва време и за това.
- Друг момент от Вашата кариера е участието Ви два пъти на "Евровизия". Освен по създаването и изпълнението на песните, имате впечатления и на място от атмосферата и от участниците на живо. Успяхте ли да разберете кое прави победители песните, които печелят този конкурс?
- Атмосферата на този конкурс е невероятна. Бързо разбрах, че конкурсът има милиони собствени фенове по света и че те имат своите фаворити. Тук няма формула.
Кристиан Костов, с когото бяхме заедно там, беше може би най-солидният изпълнител в неговата година, песента ни беше страхотна. И тогава се появи нещо, може би още по-специално, португалската песен, която просто стоеше като черешката на тортата и никой не може да отрече ефекта, който тя има над публиката, заедно с изпълнението на живо.
Има прекрасни песни, но в изкуството има един божествен фактор, една магия, която протича през твореца и тя е отгоре. Разбира се, в изкуството не може да говорим за сравнение, по-скоро за въздействие. Понякога, струва ми се, е въпрос и на момент.
Получавали сте различни награди - каква стойност имат за Вас и как Ви въздействат, от една страна - оценките на Вашето творчество и изпълнение, и от друга - възторгът, с който публиката Ви посреща на различните сцени?
- Миша, жена ми, ми се кара, че физическите ми награди са разпилени между родители, къщи, приятели и не се грижа да си ги събера. Аз оценявам дълбоко всяко отличие, но важното за мен винаги е пътят дотам, както и хората, с които съм го вървял. Нито една награда не е само твоя, затова и не ми е важно да стои точно на моята стена. Стига ми споменът за тези моменти.
- Имате голям опит в киното - в български и чуждестранни продукции, и на сцената, както и в дублажа. Има ли нещо, което е представлявало по-голяма трудност или предизвикателство за Вас и от какъв характер?
- Не подценявам нито една професионална задача, но най-трудно е да има баланс вкъщи. На това се уча все още.
Интересувате ли се, следите ли държавната политика по отношение на културата? Смятате ли, че един по-висок процент от БВП, предоставен за култура, би допринесъл за създаването на повече филми, спектакли, за развитието на културни институти и свободни артисти от различни изкуства?
- Смятам, че е срамно държавата да отделя 0,4 процента за култура от бюджета. Има видове изкуства, които изцяло зависят от тези пари, и е смешно да се правим, че не е така. Операта и някои форми на театър, класическите концерти, народната музика са жанрове, които са част от културното наследство във всяко общество. Въпросът е на какво искаме да учим децата си, струва ми се.
- Баща сте на три деца - как трябва да насочваме и възпитаваме децата в интерес и любов към изкуството в тези ранни години, когато попиват всичко с широко отворени очи и души, изграждат мироглед, вкус и разбиране за стойностните неща в живота?
- На стойностни произведения на изкуството, на добродетели, на търпение и човечност. За щастие, все още имаме примери за тези неща, дано не ги затрием.