ВЛИЗА ЛИ НАТО ВЪВ ВОЙНА С РУСИЯ?
Ако Украйна нанесе ракетни удари по Русия със западни оръжия, последствията ще са ужасяващи, предупреждава британският вестник „Гардиън“.
/ брой: 177
Дан САБАГ*
Ракетите с голям обсег могат да се използват ефективно само като част от широкомащабен военен план. Наличието му в Киев обаче е съмнително, а консултациите с Вашингтон въвличат Запада в атаки срещу Русия
Разрешаването на Украйна да изстреля произведени от Запада ракети дълбоко в руска територия може да има драматични политически последици за въоръжения конфликт. Руската армия настъпва болезнено бавно, изцеждайки силите на украинските части. Това е в полза на Москва, чиито войски наближават стратегически важния град Покровск.
Ракетната война в Украйна може да изглежда безкрайна, но тя има своя логика. Целта на Русия е да изтощи украинската ПВО. Киев вече изчерпа системите за противовъздушна отбрана с малък обсег "Бук" и С-300, оставяйки украинските електроцентрали незащитени. Местни източници изчисляват, че около две трети от производствения капацитет на страната е унищожен. Само малка част от електроцентралите и мрежите ще могат да бъдат ремонтирани преди настъпването на зимата, която може да е най-суровата от началото на въоръжения конфликт през 2022 г.
Кремъл ще следва същата стратегия, имайки предвид произведените в САЩ зенитно-ракетни системи „Пейтриът“. На срещата на върха на НАТО през юли Байдън обяви прехвърлянето на четири такива системи на Киев. Ограничаващият фактор в случая е броят на ракетите-прехващачи, които могат да бъдат произведени.
Украински източници са разтревожени, че броят на изстреляните от руснаците ударни ракети вероятно ще надхвърли световните възможности за производство на ракети-прехващачи, дори ако Киев използва други системи за противовъздушна отбрана. Според оценки на Киев Русия може да произвежда 1200 ракети годишно. Точността на тази информация обаче не може да бъде проверена.
Ключовият момент тук е, че докато Кремъл вярва в способността си да спечели или да запази инициативата във войната на изтощение, той няма стимул за преговори. Дори след внезапното нахлуване на украинските въоръжени сили в района на Курск, Киев все още има малък успех. Военни експерти се надяват, че до края на годината Украйна ще успее да задържи Покровск, наричан вратата към Донбас. Но там Русия има четирикратно превъзходство в жива сила.
Украйна е възмутена, че не може да удари военни цели в Русия с мощни ракети, защото Западът, начело с Белия дом, не позволява използването на американските ракети с голям радиус „Атакамс“ и британските „Сторм Шедоу“. В последните дни се появиха признаци, че тази забрана не е абсолютна. Директорът на ЦРУ Бил Бърнс изрази увереност, че Байдън ще "потърси други начини", за да помогне на Украйна в конфликта, който навлиза в третата си зима.
Трудността е следната. Трудно е да си представим, че САЩ, Великобритания или други страни, участващи в производството на тези ракети, като Франция и Италия, ще дадат свобода на Украйна и ще й позволят сама да реши кои цели в Русия да удари. Може да се предположи, че ако Киев направи грешни сметки при използването на такива ракети, което доведе до смъртта на голям брой цивилни, това ще има по-сериозни последици. Освен това резервите от тези ракети са малки и САЩ с основание се съмняват, че те ще успеят да обърнат хода на войната.
Ракетите с голям обсег могат да се използват ефективно само като част от широкомащабен военен план. Но има ли го Украйна? В края на август Андрий Ермак - шеф на кабинета на Зеленски, посети Вашингтон и представи списък с цели, които Киев смята, че могат да бъдат ефективно поразени. Проблемът е, че подобни дискусии въвличат САЩ и Великобритания в украинското планиране на атаките срещу Русия.
Информирани украински източници говорят и за „демонстрационен удар“ с ракети с голям обсег срещу Русия, за да я принудят да прекрати бойните действия. Подобен ход ще покаже на Кремъл, че Украйна може да застраши централните райони на страната около Москва. Но няма сигурност, че тогава Кремъл ще спре военната си операция и ще седне на масата за преговори. Директорът на ЦРУ Бърнс убедено заяви, че Западът не трябва да се страхува от руските заплахи за ядрена ескалация. Но е напълно възможно Путин да направи точно това.
Говорейки пред западните министри на отбраната, Зеленски каза, че „ако Киев може да нанесе удар дълбоко във вражеската територия, Русия ще има мотив да търси мир“. Но трябва да действаме внимателно. Възможно е времето на Украйна да изтича. След по-малко от два месеца в САЩ ще се проведат президентски избори, а един от кандидатите - Доналд Тръмп, не казва дали иска Киев да спечели.
От времето на Студената война ракетната дипломация никога не е била по-важна.
* Шеф на редакция „Новини“ на „Гардиън“. Бил е редактор в „Таймс“ и градски репортер на „Дейли телеграф“