Интервю
СТЕФАН КОМАНДАРЕВ: Моята работа е да посочвам неправдата
Отношението към хората в нужда е показател за цивилизоваността на едно общество, казва известният кинорежисьор
/ брой: 139
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
СТЕФАН КОМАНДАРЕВ е роден на 28 септември 1966 г. в София. Завършва медицина (1993) и кино- и телевизионна режисура в НБУ (1999). Автор е на документалните филми "Хляб над оградата", "Азбука на надеждата", "Градът на жените баданте", "Живот от живота", на игралните "Съдилището", "В кръг" и др. "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (2008) e първият български игрален филм, попаднал в кратката селекция за "Оскар". "Посоки" (2017) беше първата българска лента със селекция в официалната програма на Кан след 1989 г. Новият му филм "Уроците на Блага" спечели три награди на 57-ото издание на международния кинофестивал в Карлови Вари - Голямата награда "Кристален глобус", отличието за главна женска роля на Ели Скорчева и наградата на екуменическото жури. Сценаристи са Стефан Командарев и Симеон Венциславов, оператор е Веселин Христов, продуценти са Катя Тричкова и Стефан Командарев. Ролите изпълняват Ели Скорчева, Стефан Денолюбов, Асен Блатечки, Иван Бърнев, Ирини Жамбонас, Розалия Абгарян, Ивайло Христов, Герасим Георгиев-Геро и др.
- Господин Командарев, да са Ви честити на Вас и на екипа отличията от Карлови Вари! Имахте ли предчувствие за този троен успех?
- Чак за троен успех - не. Имахме предчувствие за наградата за женска роля на Ели Скорчева. Защото възторжени бяха реакциите след официалната премиера на филма в залата с 1400 места - имаше 10 минути ръкопляскания за Ели Скорчева и страхотни отзиви за нейната роля. Тайно сме се надявали за нещо повече, но когато това "нещо повече" се случи, беше абсолютна новина за нас. Нямахме никакви индикации, че нещо подобно се задава, което позволи нашата радост в този момент да бъде неподправена, истинска.
- Моите лични поздравления към Вас са и заради загрижеността и искреното отношение, с което поставяте във фокуса една от най-онеправданите прослойки в българското общество - възрастните хора.
- Тя е най-онеправданата, ако трябва да сме точни!
- Съдейки по отношението към тях на голяма част от управляващите и обществото, изглежда сякаш не са били отгледани и възпитани от тези, които днес са пенсионери.
- Отношението към възрастните хора - и изобщо към хората в нужда, е показател за цивилизоваността на едно общество. Въпросът е, че немалък процент от възрастните хора в България живеят сами. Защото, както знаете, около една трета от българското население емигрира в последните 20-30 години. А за тези, които ни управляват... какво да ви кажа... Наистина човек остава с впечатлението, че не са отглеждани от техните родители - сегашни пенсионери. И това се отнася за всички, които 30 години подценяваха и не обръщаха внимание на тази пропаст.
- След официалната премиера на "Уроците на Блага" в България на "Киномания", ще може ли да се види не само в големите киносалони, а и в по-малки населени места?
- Ние организираме това много преди въпросната премиера, имаме дистрибутор, който е за България и ще разпространява филма из страната. На другия ден след премиерата на "Киномания" на 16 ноември, филмът тръгва по всички кина... където има кина. Но той е копродукция с БНТ и за да стигне до максимален брой зрители, когато мине неговото представяне по киносалоните, следва излъчването му в ефира на БНТ, както и по кабелните телевизии. Така че ще има възможност да бъде видян навсякъде в страната.
- Как чешката публика възприе темата на "Уроците на Блага", историята, която филмът разказва? Познато ли е в тяхната страна явлението телефонни измами?
- Познато е не само в Чехия. Както ни разказаха и членовете на журито, тези неща съществуват и във Великобритания, и във Франция, и на доста места по света. Не е уникално българско явление. По-скоро на фона, на който се случва у нас - мизерното състояние на българските пенсионери, този вид измама е особено жестока.
- С филмовата трилогия "Посоки", "В кръг" и "Уроците на Блага" Вие утвърждавате други приоритети на съвременното кино във време, в което моралните и естетическите норми имат съвсем различни измерения и смисъл. Както го направихте и с документалния филм "Живот от живота".
- Да, според мен, на фона на всичко, което се случва в България сега и през последните десетилетия, да се занимавам с т.нар. ентъртеймънт или с развлекателни филми, би било особено цинично. Аз виждам моята работа като кинорежисьор да опитвам да светвам червената лампичка, да посочвам неправдата и да се надявам, че оттук насетне някой някъде нещо ще направи, за да се промени тази неправда.
- Кое беше определящо в избора Ви на Ели Скорчева за главната героиня Блага?
- Нашият колега и консултант по кастинга Александър Косев срещнал случайно Ели Скорчева. Аз веднага прегърнах тази опция, защото съм израснал с филмите, в които тя играе впечатляващи роли. Така че това беше един шанс за нас. Тя постави условие първо да прочете сценария, който веднага й изпратихме. Хареса го, моментално зае тази позиция и се справи по един страхотен начин. Ели Скорчева е невероятно професионална, чувствителна и интелигентна актриса.
- А защо се спряхте на Герасим Георгиев-Геро за тази "невидима", но доминираща психологически роля на телефонния измамник?
- Геро е изключително добър киноактьор. И дай Боже да прави още много големи и сериозни кинороли, защото според мен това му е най-важното амплоа. Справи се блестящо в тази роля, която е много особена - той се вижда на екрана за няколко секунди в началото и в края на филма и общо взето изнася целия филм само с гласа си, в диалог с Ели Скорчева. Геро присъстваше на терен и тези диалози се случваха и бяха заснети в реално време. Той е антагонист на главната героиня и това всъщност е втората главна роля във филма.
- Чудя се в този триумфален момент за Вас и за екипа да повдигам ли отново въпроса за финансирането...
- Този тип филми се правят с българско и европейско финансиране, като за да дойде европейското финансиране, първо трябва да го има българското. За всеки от нашите филми, който е копродукция с други европейски държави, идват буквално милиони левове от Европа. Затова е изключително важно в България нещата с финансирането да вървят гладко, което, за жалост, не се случва по редица причини. В момента има много блокирани сесии на НФЦ, започнаха - може би най-точната дума е като произвол - доста колеги, които не печелят даден конкурс, след това обжалват, блокират сесиите. Използват известни неясноти, неща, които не са добре представени в Правилника за приложение на Закона за филмовата индустрия, и всичките последни ръководства на Министерството на културата, които се изредиха, заемаха една много удобна поза: понеже кинаджиите се карат, нека те да се разберат. Вместо МК с целия си административен и юридически капацитет да направи така, че машината да работи, правилата да се спазват от всички и да няма произвол, те предпочитат да прехвърлят горещия картоф на кинаджиите.
- В проектобюджета за 2023 г., който парламентът прие на първо четене, лелеяният от години 1 процент от БВП за култура е все така непостижим...
- Аз предположих това, макар че във всички предизборни заявления и срещи, които се провеждаха от различни политически партии с представители на културната общност, беше обещавано, че ако спечелят изборите, минимум 1 процент ще отделят за българската култура, после той ще се увеличава и т.н. Тази история се повтаря от доста години - обещават, печелят, управляват и естествено, забравят за всичко, което са обещавали. Така че... нищо ново.
- Доколкото знам, следващият Ви проект, чийто сценарий отново е изграден върху реални събития, е с работно заглавие "Made in EU".
- Заглавието засега е "Made in EU", филмът е копродукция с Германия, планираме го за март-април догодина. Смятаме отново да направим нещо много истинско, с много силни послания. Действието се развива в шивашка фабрика по време на КОВИД. Това е, което засега издаваме за следващия проект.
- А има ли положително развитие по темата за трансплантацията на органи, която представихте с филма "Живот от живота"?
- Не, няма никакво развитие. Имаше леко раздвижване, докато се говореше за филма, след като бе излъчен по телевизията, но положението е все така зле. Държави, които някога са били много зад нас в това отношение като Румъния, Северна Македония, особено румънците имат постоянен успех и по много трансплантации на ден. В България все още трансплантациите се броят на пръсти. Надявахме се поне да се сложи край на безумието, извършено преди 4-5 години, когато, незнайно защо, закриха Изпълнителната агенция по трансплантации и я обединиха с ИА "Медицински надзор", и да се възстанови самостоятелният статут на ИА по трансплантации. За жалост отново потънахме в едно безвремие, а от хората, които са в листите на чакащите, единици дочакват да се случи трансплантацията. Това е реалността.