Заедно! Началото е Бузлуджа!
Пътят към Бузлуджа и червените линии
/ брой: 141
Всеки социалист има своя причина да поеме по пътя към Бузлуджа. Своя причина да приеме лявата идея. Дали е семейно възпитание, приятелска среда или личностно израстване? Дали е благороден порив да си полезен на другите или елементарна амбиция за кариера?
Аз смятам, че чувство за справедливост има във всяко дете. Постепенно животът или засилва това чувство и го превръща в осъзнат стремеж към социална справедливост, или напротив, егоизмът, алчността взимат връх.
Дълъг е пътят към Бузлуджа. И труден, опасен. Изкушенията са много, спомнете си "Приказка за стълбата" на Смирненски. Много е важно на кръстопътя дали по стръмна пътека към Бузлуджа ще тръгнеш, или ще се отклониш по стълбата, където те чака дяволът. И иска да ти отнеме той слуха, очите, паметта, сърцето... Та на този кръстопът, ако поемете по пътеката, изберете и следвайте червените линии. Иначе ще се загубите някъде.
Защото има червени линии, които не трябва да бъдат преминавани. Най-напред трябва да е ясно чии интереси защитава БСП. Не може да е партия и на бедните, и на богатите; и на капиталиста, и на наемния работник. Тя трябва да се върне към своите корени, което означава борба с капитализма, с експлоатацията. И понеже е социалистическа, да си постави ясна цел - социализъм, колкото и днес това на пръв поглед илюзорно да изглежда. Думата "капитализъм" не носи в себе си корена "социален". Защото в капитализма - строй, основан на ламтежа за капитал и пари, нищо социално няма и не може да има. Затова политиката на БСП трябва да се уповава на вярата, че има по-добро и хуманно общество, в което хората не са разделени на класи и по рождение имат равен старт. И това общество е алтернатива на днешното.
Друга много опасна червена линия, която, ако бъде премината, ще се окажем в бездната, е опасното увлечение на левите движения в Европа и по света по джендъризма и правата на ЛГБТИ. Това е зараза, която прояжда организма не само на повечето леви партии, но и на съвременните западни общества като цяло. Тези опасни увлечения всъщност отвличат вниманието от основната борба, която би следвало да водят левите партии - срещу капитала. Така че да внимаваме БСП да не се разболее от тази опасна болест. Да не забравяме, че за нашите предшественици, които днес определяме като истински комунисти и идеалисти, традиционното семейство стоеше на първо място.
И още една червена линия - антифашистката борба. По никакъв начин не трябва да забравяме подвига на тези, които извоюваха победата срещу фашизма и нашата признателност трябва да се изразява в следване на техните завети. Защото в Европа и по света фашизмът надига глава. Свидетели сме на постепенно пренаписване на историята, на криви огледала, в които ни карат да се оглеждаме. Да вземем дори една Украйна, където националистическата и откровено профашистка идеология се използва от западния елит като оръжие за осъществяване на вековни политически и икономически цели срещу Русия. И тук БСП не просто трябва да отстоява позиция за мир, което не подлежи дори на коментар, а да подкрепи Русия срещу агресията на западния свят, налагащ своя еднополюсен модел.
Нека ние, днешните социалисти, следваме червените линии и никога не забравяме, че в кръвоносната система на партията клокочи кръвта на хиляди убити, а в мечтите ни са вплетени мечтите на хиляди мечтатели за по-добър и справедлив живот.
Защото за да стигнеш до Бузлуджа е важно не просто да тръгнеш по пътя, но да го извървиш докрая. И партията ще я има дотогава, докато има мечтатели, които избират този път.