Гавра
/ брой: 140
Родината, в която държавата се отнася с гражданите си като мащеха, а не като майка. Вероятно така се чувстват хората, чиито домове бяха унищожени при опустошителните за родните им места пожари през изминалите дни. В момент на криза най-добре могат да се оценят лидерските качества на управлението и ресурсното състояние на държавата и при нас те май се изчерпват с това да разчитаме на чужда помощ и контейнери за временно настаняване и то в лошо състояние. Вероятно едно от нещата, които най-много ни липсват от години насам като нация е това да усетим грижа и сигурност в собствената си държава, това да усетим, че има на кого да разчитаме в момент на нужда. Нужда като кризисните и непредвидени ситуации, които могат да възникнат във всеки един момент и е въпрос на приоритети и организация да бъдат предвидени мерки за справянето с тях.
Първият въпрос е какви са нашите превантивни мерки като държава, за предотвратяване на кризи като пожари и наводнения, които не са редки за нашите ширини, особено през последните години? Вторият въпрос е какви са ресурсите ни за справяне с тях и защо отново трябва да разчитаме на чужда помощ и тепърва да отваряме дискусии за закупуване на необходима техника, която отдавна вече трябваше да е закупена и в готовност при нужда? И третият въпрос е как подкрепяме гражданите когато бедствието вече е настъпило?
Тъжно е да наблюдаваш объркани и закъснели реакции, липса на заинтересованост и адекватност в лидерите си точно когато трябва да бъдат най-мобилизирани и когато разчиташ най-много на тях. За пореден път вероятно ставаме свидетели на справяне с проблеми не продиктувано от истинска грижа, а просто, защото трябва да бъде отчетена дейност. Жителка на пострадалото Воден сама изчислява, че ако държавата отпусне около 1,5 млн. лв. ще могат да бъдат възстановени изгорелите 15 къщи в селото. Ако се замислим реално какво настина означава тази сума за държавата и непосилна ли е тя? Колко ще струва извозването, монтирането и оборудването на фургоните и тяхната поддръжка, които не могат по никакъв начин да заместят домовете на пострадалите, а и се оказват второ качество? А, ако тези 1,5 млн. лв. бяха предварително инвестирани в противопожарна техника и пожарът не беше достигнал тези опустошителни размери? А, защо в 21 в. и този така напреднал чисто технологично свят село с 340 души допреди дни не е имало мобилно покритие, заради което и хората не са получили известие за наближаващото бедствие? Много въпроси и никакви ясни отговори, но поредната криза, която ясно ни показва, че като държава ден след ден продължаваме да се движим по инерция без ясен план и визия за бъдещето, без ясна представа на какво можем да разчитаме в момент на криза.
В последните години наводненията и пожарите са природните бедствия, които нанасят най-много щети в България. Причините са много, като между тях могат да се изброят промените в климата, изсичане на гори, незаконното строителство и остарелите съоръжения. Въпросът е кога ще се изготви адекватен план за справяне с тези кризи и ще започнат да се взимат превантивни мерки, кога наистина ще обърнем внимание на това което се случва около нас, а няма да разчитаме на поредната импровизация?
Жителите на Воден са решили да се борят и са заявили, че ще протестират докато не се разреши казусът с разрушените им домове и ясно дават да се разбере, че няма да се задоволят с негодни за живеене кутийки, каквито всъщност жители на други пострадали в миналото райони - Мизия и Карловско продължават да обитават години след бедствията. Пострадалите тогава споделят и за тромавите и изключително неефективни процедури по отпускане на парични помощи, които са не само крайно недостатъчни, но и трудни за взимане.
Ситуации от миналото продължават да се повтарят, а дори и в този бързо променящ се свят ние не си взимаме поука и не задействаме механизми за справяне с належащите проблеми. Въпросите ДО КОГА и КАКВО трябва да се случи, продължават да кънтят, за да започнем да функционираме като истинска държава, а не мащеха.