Екран
Празник на киното в три десетилетия
Интересни дебюти и актьорски открития в игралното кино видяхме в конкурсната програма на 30-ата "Златна Афродита"
/ брой: 175
Олга МАРКОВА, доктор на кинознанието
Доживяхме 30-годишния юбилей на МФФ "Любовта е лудост" (26.08. - 04.09.)... При това - без развихрила се пандемия, без маски на отчуждението, без стрес. За инфлацията няма да говорим. Сега е време наистина да се усмихнем, оценявайки новата житейска ситуация и най-вече - колосалните усилия на организаторите на този филмов празник, оцелял като уникална културна традиция именно благодарение на тях. Празник, утвърждаващ Любовта като универсална духовна ценност и спасение от самотата и отчуждението! Едва ли е възможно да бъдат изброени художествените открития, на които години наред тук се наслаждава преданата варненска публика. "Златната Афродита" се предава от ръка в ръка на талантливи творци от Европа, Азия, САЩ... А самите те напускат с тъга този гостоприемен град, оставащ в съзнанието им като оазис на топлота, сърдечност и компетентност, която често подчертават по време на обсъжданията на техните филми.
Очевидно става дума за стойностно кино, подбрано грижливо от репертоара на значими фестивали и насочено към просветени ценители. Двустранен процес, който, от една страна, стимулира създателите на съвременното филмово изкуство, а от друга - възпитава у подрастващите вкус към реални художествени стойности в ерата на фентъзи хаоса, на компютърно генерираните супергерои, на комиксовата Вселена на Марвел с безчетни паралелни реалности. Този фестивал ни "сваля" тук, на Земята, където са нашите проблеми, стремежи и търсения, нашите тревоги и разочарования; изправя ни пред актуалните тенденции в днешното кино, дори когато са предизвикателни до откаченост, както във френския филм "Млади завинаги" на обичаната актриса Валерия Бруни Тедески, която открива няколко млади актьорски дарования, превъплъщаващи се в техни връстници в края на 80-те години, приети в престижната театрална школа на легендарния режисьор Патрис Шеро.
Сред изобилието от всеядна екранна продукция тази година в програмата на фестивала са подбрани 77 творби за две конкурсни програми: с професионално и с младежко жури. В основната се състезаваха 12 нови игрални произведения, повечето от които имаха тъкмо тук световни премиери. Този факт безспорно е своеобразен реверанс към отзивчивостта на зрителите, които за сетен път изпълниха залите на Фестивалния и конгресен център.
На Големия екран преобладаваха вълнуващи актуални филми, оглеждащи проблема за любовта от разни посоки: с подозрения и съмнения, с грехове и изкупления, с търсене на изходи от комплицирани ситуации и вяра в тях. Едва ли някой би оспорвал факта, че Голямата награда "Златна Афродита" отиде при младия, но вече утвърден майстор на японското кино Рюсуке Хамагучи. Привлякъл вниманието в родината си още с дипломния филм "Страст", възпитаникът на Токийския университет и на Националния институт за изящни изкуства и музика (роден 1978 г.) за кратко време спечели авторитетни награди на престижни фестивали, включително и "Оскар" за чуждоезична творба за "Карай колата ми", базирана на едноименния разказ на Харуки Мураками. Новото му произведение "Игра на съдбата и въображението", завоювало "Сребърна мечка" на Берлинале, е по-вербално (с преобладаващо слово) от предишните негови филми, но не по-малко изобретателно и нравоучително. Трите истории, на които се опира драматургията: първата - неочакван любовен триъгълник, където едно споделяне между две приятелки довежда до рязък обрат в отношенията и действията им; втората - провален опит за прелъстяване на писател от негова почитателка, и третата - среща, предизвикана от недоразумение - сондират сложните взаимоотношения на героините, разказани чрез съвпаденията, случващи се на влюбени жени. Налице е отново задълбочен и твърде любопитен ракурс към темата за любовта и секса.
Изненада и за критиката, и за публиката поднесе игралният дебют "Доколкото ми е известно" на младите унгарци Нандор Льоринс и Балинт Наги, оформящи интересен творчески тандем в късометражното и в игралното кино. Очевидно режисьорите-сценаристи предварително са осмислили нелеката драматургия, лъкатушеща между доверието и недоверието към любимия човек. Техният подход бавно и последователно увлича зрителя в едно психологическо пътуване, с лутания, по пътя към Истината. Създаден по действителен случай, филмът (удостоен тук с две награди: Специалния приз на журито, и на СБФД) проследява от гледна точка на съпруга историята на едно семейство и предизвикателствата, с които то се сблъсква след изнасилване на съпругата. Ето защо за спечелване доверието на зрителя най-отговорно е пресъздаването на сложния, противоречив образ на Мъжа. За радост, изпълнителят на тази роля, който безспорно заслужава награда, Балаж Бодолай - актьор с 15 години сценичен опит в унгарския театър в Клуж (Румъния), бе гост на фестивала. Той сподели увлекателно на пресконференция своите колебания и усилия, вложени в създаването на този персонаж, на който се крепи драматургията. За него това е филмов дебют в главна роля. В партньорство с двама режисьори - също дебютанти, както и с опитни актьори, Бодолай успява да изгради сдържано, с пестелива изразност, запомнящ се нюансиран образ, който се оказва предизвикателство за неговия талант и откритие за седмото изкуство.
В надпреварата за най-добър изпълнител на главна мъжка роля журито на фестивала предпочете турския актьор Мерт Фират за успешно изградения от него персонаж на Вюрал - обикновен, делничен герой, отрасъл в набожно семейство, който съвестно изпълнява задълженията си на баща и съпруг, както и на предан син в психологическата драма за престъпление без наказание "Чисто бяло". Тя също е игрален дебют на млад режисьор-сценарист - Неджип Каган Оздемир, който тук получи Наградата за режисура. В нея се разглежда вечно актуалният проблем за трудния избор след нарушаване на етичните норми: да бъдеш отговорен за последиците от прегрешението или да го прикриваш, изгубвайки моралните си устои. По думите на младия творец, който също гостува на фестивала, сериозно влияние му е оказало творчеството на Достоевски в постигане дълбочината на образа на главния герой, както и в изграждането на основния конфликт между човешката природа и вярата в бог. Той е посветил много време за създаването на филма, разработвайки пет варианта на сценария, който внушава идеята, че всеки порядъчен човек може да бъде доведен до ръба на престъплението, в зависимост от обстоятелствата. Налице е любопитен съвременен модел за преживяване на греха, при който си готов да се закълнеш във Всевишния, че си невинен; да покриеш съвестта си с невидима "глазура". "Фактът, че си религиозен, не те прави морален - твърди режисьорът, който живее в САЩ. - В родината си бях обвинен, че изпитвам емпатия към главния герой и не показвам гледната точка на убитата жена." Той разказва измислената от него история именно в Турция. На финала на филма, избягвайки общественото наказание, героят остава да живее с греха си. А очистителният сняг покрива всичко наоколо, включително и Истината.
Така прозвучават и финалните акорди на френския филм "Пътници на нощта" на Михаел Ерс, завладял публиката с увлекателно разказана история, която ни отвежда в Париж през 1981 г. Главната героиня Елизабет е принудена сама да издържа семейството си, тъй като бракът й е към своя край. Преживявайки криза, тя търси опора в изслушване на нейните емоции с участие в любимото й радиопредаване или в опит да подслони в дома си бездомно момиче... За богато нюансирания образ на Майката (Елизабет) Шарлот Генсбур завоюва Наградата за женска роля.
Интерес предизвика новата версия (след неуспешната в 1992 г., въпреки участието на Ален Делон), вдъхновена от романа на Артур Шницлер "Прибиране у дома", назована "Завръщането на Казанова" на италианския творец Габриеле Салваторес. Класическият герой се оказва твърде близък до самия режисьор Лео Бернарди, който не може да се примири със залеза на кариерата си... За хедонизма, за пиетета към Седмото изкуство, както и за триумфа на живота над киното гилдията на критиците към СБФД удостои този филм със своята награда.
Специални панорами представиха две от най-динамично развиващите се национални кинематографии: Иранската, където преобладаваха герои-тийнейджъри, и Полската. Те бяха радушно посрещнати от публиката...
Усмихнатата варненска природа някак внезапно ни изпрати с пясъчна вихрушка. Явно домакините не искаха да си тръгваме... И все пък - до следващия фестивал!
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.