Книгата
Огнедишащи поетични интонации
/ брой: 193
Техният полъх ме грабна, когато се потопих в новата стихосбирка на Матей Шопкин "Към сините предели на безкрая", която столичното издателство "Български писател" предложи на читателската аудитория.
Лирическият сборник е посветен на 85-годишнината на автора и съдържа 86 нови стихотворения. С докосването до първите редове ставаме съпричастни към съдбата на творец, твърдо решен да отстоява своята висока човешка същност. Макар и извървял дълъг, неравен житейски и творчески път, авторът не отстъпва от своите позиции, в чиято сила и чистота клетвено убеждава своите читатели в стихотворението "Към себе си". Емоционална обагреност битува в "Песен за септември", "Върху стремето", "Поетичен призив", "Добрият дух", "Убеденост" и много други.
Лирическият герой на Матей Шопкин е с непоклатимо самочувствие, захранвано непрестанно от завидното му чистосърдечие и светлите добродетели на здравия му български корен, от вярата му във високия социален идеал, на който се е обрекъл да служи до сетния си земен ден. И неслучайно в "Моята пътека" гордо изповядва невероятното си удовлетворение: "Да вярвам и в живота, и в човека,/ и в моя благороден Идеал,/ и да вървя по моята пътека,/ пътека, по която няма кал." Сродна нравствена атмосфера дишат "Нрав", "Предзимна песен", "Възпев", "Полет" и много други творби, които разкриват неговия висок морален ръст.
Стиховете внушават дълбоката изповедност и вглъбеност на поета, като ни пренасят в динамиката и драматизма на неговите тежнения и мъчителни преживявания. Тези съдбоносни душевни сътресения са плод на тоталната разруха на днешния ден, а изразената творческа позиция, например в "Съд", отново ни напомня, че Матей Шопкин е един от най-ревностните знаменосци на съвременната ни социално-гражданска поезия.
Трудно бихме открили друг съвременен творец, в чието творчество да триумфира всеотдайно могъщата обич към Отечеството и героичното българско минало по вазовски, както е в поезията на Матей Шопкин. Горещ патриотичен полъх ни обзема от "Трицветен град", "Кратка изповед", "Ботевец", "Зов към Родината", "Ветрове" и други.
Новата поетична книга на Матей Шопкин "Към сините предели на безкрая" съществено се различава в сюжетно-тематичен и емоционален аспект от много други негови творби. На преден план авторът е извел своите задълбочени размисли върху драматичните преживявания и моралния облик на лиричния герой. Стихът е стегнат, динамичен, темпераментен и емоционален. Той не се извисява с някаква самоцелна художествено-естетическа натруфеност, но грабва читателите с дълбокия си психологизъм, с невероятно откровение и неотразимо въздействие.
Тази творба е блестящ поетичен урок по човеколюбие.