На фокус
КИТАЙСКАТА КУЛТУРА В ЦЯЛОТО Й МНОГОЦВЕТИЕ
Фестивалът на китайското кино е сред събитията по случай 75 години от установяване на дипломатически отношения между България и Китай
/ брой: 94
По този повод на 17 май т.г. в "кроткия" напоследък Дом на киното в столицата станахме свидетели на неочаквано бурно и високо художествено културно събитие: тържествено откриване на Фестивал на китайското кино, което се завърна у нас след дълго затишие. Той е организиран от посолството на Китайската народна република и Държавната филмотека на Китай, в сътрудничество с нашата. Напоследък рядко се случва толкова многобройна интелигентна публика да се събере на едно място, за което безспорно заслугата предимно е на организаторите му от двете страни. До последната минута преди началото от всички съседни улици в Дома се стичаха зрители, което бе предварителна заявка за празнична атмосфера.
И ето кулминацията, предшестваща честването: появата на китайската мегазвезда г-н Фей Сян Ксиянг - междуконтинентален музикален изпълнител с 19 студийни албума, множество концерти и майстор на киното. При такава предварителна характеристика никой от нас не можеше да си представи колко деликатно, непосредствено и приятелски актьорът само за минути ще се съедини с феновете на киното, "нападнали" го за автографи. Тази спонтанност своевременно ги настрои за фестивала и повдигна емоционалния градус. Никога досега не сме усещали такова гостоприемство, и то предимно от страна на китайските домакини. (Дано и нашите хора се поучат от тях. Аман от намръщени и строги лица, които непрестанно търсят повод да ти направят забележка, да ти натрият носа...) Така че постепенно се оформяше атмосферата на Празника.
Както е известно, универсалните движещи се образи на екрана, с които се отправят духовни послания, са най-прекият мост за взаимно опознаване и непосредствено сътрудничество. Те ни помагат да вникнем в сложната и богата история на китайския народ; да усетим изключителното многообразие в бита и изкуството, начина на живот и формите за себеизразяване на хората в тази страна; да разберем митологичния фундамент на тяхната култура. Накратко: да проникнем в светогледа и душевността на Другия, на различния от нас човек. А изкуството винаги предшества дипломатическите отношения.
Още преди столетие у нас сънародниците ни изявяват интерес към китайско кино. В далечната 1913 г. първото българско филмово списание „Киножурнал” публикува информация, с която привлича вниманието на културната ни общественост към него. Забележете: става дума за цял век!... Така че съвсем естествено, макар и позакъсняло, е обръщането към културата на този древен народ и сключването на меморандум за сътрудничество. От съществено значение и за двата народа е културният обмен на идеи, художествени похвати, форми и стилове, на технически открития и прозрения за бъдещето, което не се очертава в розова светлина.
Доколкото съм запозната с китайското кино, онова, което ме е впечатлило в него, е вярата в Доброто и в човешкия морал; в силата на любовта и на семейните ценности; както и успешният опит за съчетаване на наследените традиционни методи в екранното изкуство с иновативни съвременни средства и художествени търсения.
Така че истински подарък за нашата публика са шестте китайски филма, различни в тематично и стилово отношение: "Назначаване на боговете" - част първа, "Момчето лъв", "Пъпна връв", "Обичам те!", "Светлината на Бялата пагода" и "Митът за любовта", който ще закрие фестивала. Те бяха показани от 17 до 19 май и ще бъдат показани от 24 до 26 май в Дома на киното и в "Одеон". Както се изрази в словото си на откриването на фестивала зам.-министърът на културата Виктор Стоянов, географските разстояния не са пречка за опознаването и сближаването на нашите народи, независимо от различията между тях.
Филмовата панорама започна с изключителна по мащабите на художественото си внушение мегапродукция "Бури в Джаогъ" - първа част от трилогията "Назначаване на боговете", базираща се на най-известния класически фентъзи роман в Китай. Реакцията на нашата публика на този изключителен по рода си източен епос бе мигновена. Нейният възторг бе предизвикан и от виртуозното превъплъщение на изпълнителя на сложната главна роля г-н Фей Сян, когото след прожекцията отрупахме с въпроси. А неговите отговори бяха повече от професионални.
Оценявайки майсторското съчетаване на традициите от източното и западното кино, както и своеобразното художествено "намигване" към най-качествени образци на световната митология, отправих към редкия гост моите въпроси.
- Кое беше най-сложното за Вас при изграждането на главната роля, която е драматургическият гръбнак на пространното, наситено с битки, епическо пано, което пресъздава продължителните митични войни между хора, безсмъртни и чудовища, случили се преди три хиляди години? Как се подготвихте за толкова комплицирано превъплъщение на личност от далечни времена? Може ли тя да вълнува съвременния зрител?
- Най-голямата ми сложност беше да изградя цялостна линия на образа. Във всеки отделен епизод трябваше да виждам персонажа в неговата цялост. В началото - в отношенията с Лисицата го насищам с голяма енергия. А по-нататък, след като съм спасен от нея, постепенно се измества фокусът на героя: той трябва да се изправи на крака, за да продължи борбата за власт. Интересно предизвикателство за мен беше фактът, че моят герой никога не е бил истински обичан. Как да реагирам на онова добро, което Лисицата е направила за него...
- Постепенно стигаме до Шекспирови въпроси... А как режисьорът Уършан е подходил към процеса на тази сложна екранизация, превръщайки литературните образи във филмови?
- Три години той предварително е работил над огромния обем на самата история, за да вникне и извади от нея ключовите моменти в съдържанието на фентъзи романа. Той точно е променил литературния първоизточник в посока към неговото цялостно съвременно звучене. Много харесвам емоционалната история с двамата му синове, които трябва да отидат в столицата. Режисьорът е внесъл и повече динамика в отношенията между моя герой и Лисицата. А наситената динамика, към която съм се стремил, придава по-достоверен съвременен облик на случващото се и на персонажа.
- Доколкото зная, романът има доста екранизации и в киното, и в телевизията... Радостно е, че тъкмо Вашата художествена интерпретация е харесана най-много от китайската публика.
- Именно поради множеството екранизации романът представляваше за мен интересно предизвикателство, тъй като тази роля е изиграна от много утвърдени актьори. Стремих се да постигна своята концепция за нея. Снимах филма твърде интензивно в течение на почти две години, без почивни дни. Въпреки това не съм убеден, че те са достатъчни за изграждането на толкова сложен и многопластов персонаж. Преди началото на снимките четири месеца бях на тренировъчен лагер, за да се подготвя за епизодите с предстоящите екранни сражения. А по-младите актьори бяха подложени на осеммесечно обучение. Дано този къртовски труд не се забелязва на екрана.
Наистина не се забелязва. Цялото повествование е динамично и увлекателно: то звучи достоверно. Въпреки преобладаващите батални сцени, в съзнанието ни продължават да отекват твърде съществени житейски съждения като "Радостта е истинска само когато е споделена" или "Онова, което си направил за баща си, ще ти се върне от твоя син" и най-любимата ми фраза - "Не е важно чий син си, а кой си".