Къде сме ние?

Софийският университет "Св. Климент Охридски" се е придвижил назад по качество на присъствието и представянето си в интернет, показва новият анализ на виртуалното университетско и изследователско пространство, направен от специализираната Международна експертна група за класифициране на университетските и научните институции (International Ranking Expert Group - IREG). Рейтингът Webоmetrics показва, че в момента СУ се нарежда на 798-о място сред 22 000 висши училища от цял свят, които организацията е класирала. През 2013 г. обаче Алма матер бе успяла да се придвижи напред до 593-то място, което означава, че в момента е отстъпила с 200 стъпала спрямо позицията, заемана от нея преди две години. 
ДУМА следи от 2007 г. класациите на групата IREG, защото те са начин да се ориентираме къде се намира нашето висше образование според приетите международно индикатори за качество. Групата IREG е създадена през 2004 г. от Европейския център на ЮНЕСКО за висше образование (CEPES) и Института за политика във висшето образование във Вашингтон със съдействието на научна група от Центъра за информация и документация към Националния съвет за научни изследвания на Испания. Класациите, които се публикуват в сайта на Webоmetrics, се основават на разбирането, че днес качеството на висшето образование и на науката зависи не само от функционирането на организациите на национално равнище, но и от умението им да поднесат лесно достъпна и богата информация за себе си в интернет. Киберкласацията за университетите се нарежда до двата международни рейтинга за университетско качество - на Шанхайския университет и на в. "Таймс".
IREG е обществена и независима организация, която прави сравнителен анализ по единна методология между висшите училища в света, като чрез своите стандарти за качество и добри практики всяка година оценява и подрежда както университетите, така и организациите, занимаващи се само с наука. IREG черпи информация от интернет сайтовете на организациите и от техните научни публикации, които може да бъдат намерени в популярни търсачки като Google, Yahoo, MSN, Ask, Alexa и от двете специализирани научни бази данни на Google - Google Scholar и Live Academic. Измерването на качеството става по 4 основни показателя: библиометрични данни за продуктивност в дейността на научните елити; обем и яснота на уеб страниците; богатство на представените в сайтовете информации и препратки за научни и публикационни дейности; брой на статиите и цитатите за всяка научна област. IREG прави няколко класирания - общо световно класиране; рейтинг за всяка страна; класиране за Европа, също - за Източна Европа; класация на вузовете от Бразилия, Русия, Индия и Китай; отделно на вузовете от Югоизточна Азия и от Африка. Класирани са както организациите като цяло, така и техни отделни звена.
Софийският университет се нареди сред първите 1000 висши училища сред общо 22 000, класирани в Webometrics, през 2007 г., когато зае 1001-ва позиция. И макар че след като успя да напредне до 593-то място, в момента е отстъпил назад, той си остава единственото българско висше училище, което е достатъчно видимо по качество в международен план. По времето на ексминистър Анелия Клисарова в първия вариант на МОН за Стратегия за висшето образование бе лансирана амбициозната цел поне няколко наши вуза да се наредят сред първите 500 в света. Колко далеч сме от подобна цел се вижда и от тазгодишната класация на IREG. Второто наше висше училище, класирано след СУ - Пловдивският университет, е далеч назад. Той заема 2286-о място. Трети е НБУ - 2387-о място, след това са ТУ-София (2462-ри), Бургаският свободен университет (3072-ри), Медицинският университет-София (3077-и), ХТМУ (3514-и) и Тракийският университет (3887-и). Останалите наши висши учиища се подреждат след надолу след 4000-то място. Американският университет в Благоевград е 15 402-ри, а последни са Колежът по икономика и администрация в Пловдив (19 432-ро място) и Театралният колеж "Л. Гройс" (21 612-о място).
В световен мащаб първите 15 посочени като най-качествени висши училища са американски. Водещи са университетът в Харвард, Масачузетският технологичен институт и университетът в Станфорд. На 16-о място се нарежда университетът в Торонто - Канада. От руските университети първи са Московският държавен университет (138-о място), Санкт Петербургският държавен университет (544-то място) и Новосибирският държавен университет (640-о място). В рамките на класацията конкретно за Европа първи очаквано са университетите в Оксфорд и Кеймбридж и Техническото висше училище в Цюрих. В този рейтинг, в който участват 6053 европейски висши училища, Софийският университет е на 336-о място. Като се има предвид, че финансирането на висшето образование у нас, срещу което се получават тези резултати, е доста по-ниско от средното за Европа, такъв резултат може да се приеме за много добър.
Същото отстъпление назад имаме и в класирането на научните организации, които се занимават само с изследвания. В тази подредба през 2013 г. БАН заемаше 89-о място сред 7440 научни организации в света, докато сега се класира на 118-о място. Първи в тази обща класация са три институции на САЩ - Институтът за здравето, НАСА и Националният институт за океаноложки и атмосферни изследвания.
В рейтинга конкретно за Европа, където са класирани 4111 научни организации, БАН в момента е 52-ра. Преди две години обаче академията ни бе на 35-о място в Европа. На континента водещите научни организации са ЦЕРН, СНРС - Франция и институтите "Макс Планк" - Германия. От академиите на бившите социалистически страни преди нас са Чешката академия на науките (27-а в света), Руската академия на науките (45-а) и Полската академия на науките (117-а). Очевидно думата си казва продължителното ниско финансиране на науката у нас, което бе намалено драстично при Симеон Дянков и в момента си остава 0,3 на сто от БВП, докато средното ниво за ЕС е 2,1 на сто. Бюджетът на Полската академия на науките например е около 1,3 млрд. евро, а на нашата академия е 35 млн. евро. С това намаляване на парите за наука България е единствена и уникална в ЕС, а академията ни заема последно място по пари далеч след всички останали сродни институции. Учудващото по-скоро е това, че БАН продължава да се удържа като резултат и качество сред първите 100 научни институции в Европа.
В класирането за наука конкретно за България интересното е, че в него попадат вече всички институти на БАН (в предишните рейтинги някои от тях не успяваха да се класират), но пък останалите български научни институции са изпаднали очевидно под чертата на 7440-те класирани организации в света. Единствено Институтът за пазарна икономика (1796-о място) и Националният институт по ветеринарна медицина (7313-то място) са намерили място в списъка.  
           

Реплика
Кой е за затвора?

Просветният министър Тодор Танев поиска в закон да се предвиди затвор за директори на училища, които водят "мъртви души" в ученическия състав на училището. Сиреч - записват ученици, които не съществуват, и училището получава за тях държавна субсидия в делегирания си бюджет. Това според министъра било криминално присвояване на средства и "откраднати от училище пари".
Вярно, записването на несъществуващи ученици е мошеничество, но не знам как министърът си представя пътя на въпросните "откраднати" средства. В джоба си ли ги слагат директорите според него? Наистина ли не му идва на ум, че еквилибристиката с броя деца обикновено се прави с цел училището да се спаси от закриване заради намаления брой ученици и да запази няколко десетки малчугани, които иначе ще трябва да учат в друго селище. Пък като закриеш училището, това повлича миграция на семействата и обезлюдяване на поредното малко селище. А в малкото училище, също като в голямото, трябва да се плащат заплати на учителите по предмети, но когато учениците са малко, бюджетът не стига за това. И какво - да останат петима учители и всеки да преподава по пет дисциплини?
От зор директорите хитруват, не от жажда да крадат, г-н министър. И май излиза, че криминалът е в държавата, която от години знае, че делегираните бюджети обричат малките, че и средните училища на мизерия, но нищо не предприема. Знае, че цели райони са осеяни с празни необитаеми къщи, но нищо не предприема да осигури работа и условия за живот на хората, за да не мигрират. Знае, че и тази година първолаците са с 2000 по-малко и в 25 училища не е записан ни един. Но това, което ще направи, е ако не сега, то след две години да закрие въпросните училища. И да повлече нов кръговрат в опустиняването на България. Вместо да промени спешно системата на делегираните бюджети, да разработи мерки в помощ на мизерстващите малки училища и на учителите в тях, министърът щял да праща зад решетките директорите! Май е цинично.
Апропо, в предишното време, когато имаше ред в образователната система, всяко училище знаеше човек по човек бъдещите си първолаци и учителите посещаваха семействата, за да уточнят записването им до последното дете. Нямаше как да има и една "мъртва душа". Корифеите на "новата" държава разрушиха системата. Та, кой е за затвора?  
          

Софийският университет
място в световния рейтинг
(общо 22 000 вуза)
--------------------
2007 г.   1101        
2012 г.    749         
2013 г.    593
2015 г.    798