Къде грешат левите в Европа?

Къде грешат левите в Европа? Защо следва разочарование от резултатите на почти всички избори напоследък - независимо дали за Европейски парламент, местни, парламентарни или президентски? Още повече, че става в момент на икономическа нестабилност, непрекъснато увеличаване на цените на храните, тока и водата, но не и на заплатите, в момент на война с непредвидим хоризонт за сключване на мир, при голям наплив на незаконни мигранти от Азия и Африка и т.н. Лявото сякаш е абдикирало от основните си идеи.
Въпреки че не се сбъдна прогнозата на социолозите и политическите анализатори крайнодесните националистически партии да станат втора сила в Европейския парламент, възходът им не е за подценяване и пренебрегване.
И, все пак, кои са основните причини за плачевното състояние, в което се намират съвременните европейски леви партии, (защото виждаме, че в Азия и Латинска Америка тези формации дори са във възход)? По тази тема би могло да се напише цяла книга, но тук ще се спрем на основните пет проблема.
1. На Стария континент границите между "лявото" и "дясното" политическо пространство са силно размити. Те вече не се противопоставят едно на друго, няма опозиция, а синхрон на действията. Избирателите са наясно, че за когото и да гласуват, в крайна сметка ще получат едно и също. Така например, подкрепянето на войната в Украйна, гласуването за изпращане на още и още оръжие, силно отблъсква трезвомислещите хора. А виждаме, че както ЕНП, така и ПЕС сатанизират Русия.
Друг пример е насърчаването на мигранти да пристигат в Европа.
"Като социалисти ние не можем да оставим тези хора да страдат", повтаряха като мантра евродепутатите, аплодирайки решението на бишвата германска канцлерка Ангела Меркел, когато заяви: "Бежанци, заповядайте в Европа!"
Това ни отвежда до втората причина, а именно:
2. Днешните леви защитават правата на незаконните мигранти, дори на хомосексуалистите, на всички, които се чувстват "различни" и "отритнати от обществото", но... са обърнали гръб на избирателите си, разчитащи на тях за подкрепа.
Много от младите членове на левите партии смятат, че борбата за работническите права е свършила още миналия век и днес хората на труда няма от какво да се оплакват. Не са се поинтересували да видят с каква заплата някои са принудени да преживяват месеца, какъв е броят на онези, които се заробват с кредити. А това се дължи на факта, че веднъж изкачили стълбата на успеха, осигурили си повече от добра заплата, те не вярват на нямащите.
Не се вълнуват и от липсата на работни места, защото "по-важното е да се внася евтина работна ръка" - ще се плаща по-малко, пък може и повече работа да се свърши. Всичко това е свързано със
3. Скъсването на връзките с народа
Нещо много характерно за популистите е, че те са непрекъснато сред хората. А не само по време на предизборна кампания, където повечето политици ходят само на определени места - предимно големите градове, където биха могли да вземат по-висок процент, а за останалите селища "нямат време", или по-скоро желание. "Аз? Да ходя в провинцията? Какво имам да си кажа с тези хора?" беше казано няколко пъти по време на наскоро свършилата агитация. Все едно извън столицата и още едно-две места, никъде другаде не са "достойни" да посрещнат "великите политици".
Това не остава незабелязано, забравено или простено. Никъде хората не са с нищо повече или по-малко от другите. Дори напротив, отдалечени от големите градове, имат много повече и много по-сериозни проблеми. Имат много по-голяма нужда да бъдат чути и да се намери някой, който да откликне. Някой, който да си счупи скъпата кола, докато кара по разбитите пътища, за да реши, може би, да ги оправи или поне да съдейства. Някой, който ожаднее да види, че в дадено населено място няма питейна вода (да, дори в 21 в. има такива случаи). Или да види, че няма канализация...
Да не говорим за поминъка на хората, чийто труд остава унизително заплатен или заменен с вносен.
Дали това е свързано с липсата на ясна определеност каква е политическата принадлежност?
4. Социалисти или социалдемократи?
Защо социалистите и социалдемократите са в едно партийно семейство в Европа? За вторите, много обичам да се шегувам, че са малко като джендърите - докато едните не знаят мъже ли са, жени ли са, другите не са наясно - социалисти ли са или демократи? Тази неопределеност силно се забелязва в някои страни: в Португалия социалдемократите са десни, а в Германия твърдят, че са леви.
Лошото е, че докато се разберат кой какъв е -
5. Продължават да се роят левите формации, може даже да се състезават "кой е по-по-най-ляв", без да има нищо ляво в тях. А междувременно крайнодесните ще продължават да "крадат" гласовете на симпатизантите им, също както крадат и социалните идеи.
"Преди години винаги гласувах за левите", разказва италианка на средна възраст. "Но днес вече предпочитам "Италиански братя", защото те се опитват да се справят с мигрантската криза, председателката им Джорджа Мелони е жена и разбира трудностите, с които се сблъскваме, ние, жените. Левите се вълнуват от други неща!"
Аналогично е положението и с френския "Национален сбор", който получава подкрепата предимно на студенти и безработни. Всички са притеснени дали ще могат да си намерят работа, а същевременно парите от данъците им отиват за военна помощ за Украйна.
Тук можем да споменем и идеята за мултикултурализма, която показа, че в един неравностоен свят тя няма как да просъществува, още повече, ако е засегнат националният интерес, ако трябва да се отречем от националната си принадлежност и идентичност.
Разбира се, ако искат да оцелеят левите в Европа трябва да се замислят по тези и други теми, които ги обезличават. Защото историята не търпи вакуум.