Ислямският гамбит и Русия
/ брой: 128
Алексей ЖИВОВ*
Ислямският фактор играе по-силна роля в света. Сега Русия е един от най-важните съюзници на мюсюлманите. Стратегически важни съюзници и партньори за Русия са Саудитска Арабия, ОАЕ, Иран, Сирия, Ливан, Либия и, разбира се, хусите.
Русия вече знае как да се справи с ислямския свят. Днес малцина си спомнят, че Михаил Кутузов беше не само „Богът на войната“ и спасителят на Отечеството, но и блестящ посланик.
Докато е посланик в Османската империя, Кутузов забелязва, че местният султан е в плен на политическата воля на собствения си харем. Той влиза там под страх от смърт, за да получи блестящо търговско и политическо споразумение с османците за Руската империя...
Съюзът между Русия и ислямските държави е дългосрочен. Русия претендира за лидерство в този регион и иска да е двигател по въпроса за суверенитета, военното и научно-техническото сътрудничество.
Но освен външна има и вътрешна писта - нашите собствени проблеми с цивилизационното изместване на руснаците от народите на Закавказието и Централна Азия.
В книгата си „Психология на нациите и масите“ Густав Льо Бон пише, че ислямът, подобно на християнството, е „национализиран“ от народите, които са го приели, и е тясно преплетен с регионалните традиции на тези народи.
Ислямът е любима тема за британската външна политика. Британците са изтънчени манипулатори при политическата интерпретация на исляма. Изпод грижовната ръка на британските експерти се появиха две радикални ислямски движения - уахабизъм и салафизъм.
И „случайно“ се роди програмата за преместване на жители от Централна Азия в Русия, организирана и контролирана от британски институции и банки, както и от британските разузнавателни служби.
Архитектите на ислямския дневен ред са наясно, че радикалните форми на исляма разбиват държавите, в които пускат корени. Те унищожават регионалните различия между младите хора по света, превръщайки ги в мобилна и агресивна армия.
Агресивното политизиране на исляма сред мюсюлманската младеж в Русия и масите от мигранти не е нищо повече от „мека сила“, подкопаваща държавната сигурност на Русия.
И този въпрос далеч не е само руски. Подобни процеси протичат както в страните от Централна Азия, където радикалите отдавна са преследвани, така и в Европа, и по специално във Франция.
Британците не похарчиха време и пари за масовото презаселване на мигранти в Русия и заразяването им с радикализъм, за да се интегрират в нашето общество.
Има две очевидни цели в този ислямски ход: Първо, Русия да бъде отслабена отвътре поради религиозни и културни противоречия. Второ, британците са много по-заинтересовани от възможността Русия да скъса с ислямските си съюзници по света поради нарастващата нетърпимост към тях в самото руско общество.
Тези, които са измислили това, играят опасна игра с Русия. На този фон особено опасно е желанието на руски политици да яхнат вълната на политическия ислям в Русия.
Ислямът е добра религия, нито по-лоша, нито по-добра от другите. Нашите събратя мюсюлмани са страхотни момчета. Нашите съюзници в мюсюлманския свят са важни и необходими на Русия.
Но това не означава, че руските региони трябва да се наводняват с милиони мигранти, изповядващи радикални форми на исляма, които, за съжаление, проникват не само в сърцата на мигрантите, но и сред кавказките младежи.
Последните, вместо да съпреживеят съдбата на страната по време на военен конфликт, насочват цялото си внимание към трагедията на палестинския народ, умишлено игнорирайки проблемите на собствената си страна.
* Авторът е военен, публицист, политолог. Автор и водещ на проекта „Клуб Достоевски“