Безумие: 39 ВУЗ за икономика у нас

От 2010 г. досега Рейтинговата система на висшите училища е може би единственото място, събрало публична информация, която дава широки възможности за анализ по различни теми от сектора на висшето образование у нас. Консорциумът "Отворено общество"-"Сирма Солюшънс", който прави рейтинговата система по поръчка на МОН, съобщи миналата седмица актуализираните данни за 2021 г. И отново виждаме неприятни тенденции, за които рядко се говори. Като това например, че през първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции, изискващи висше образование. Което означава, че парите за обучение на половината бакалаври и магистри у нас (52 вуза и 52 професионални направления със стотици специалности) са похарчени бадева. 

В последните години често се говори за 

най-масовото професионално направление

желано от студентите - Икономика, в което напливът доведе до пренасищане на пазара на труда и до трудности сред завършилите за намирането на работа. Съответно държавата предприе мерки да регулира дисбаланса между търсенето на образование и предлагането на работни места, като последователно намаляваше приема в направлението Икономика. Ако през 2019 г. обучаващите се в него са били 37 909, тази година те са намалели до 33 441. Но и досега Икономиката продължава да води по брой студенти.

Да надникнем малко по-подробно в данните за 2021 г. От тях виждаме, че Икономика се преподава в 25 висши училища и 14 филиала в страната. Традиционните представи свързват това направление основно с УНСС и Стопанската академия в Свищов. Да, ама не. Оказва се, че най-висока оценка по скалата от 0 до 100 получава Софийският университет с 67 точки, следван от Американския университет (65 точки - но подготвящ само бакалаври), УНСС е на трето място с 62 точки, а Стопанската академия в Свищов е на седмо място с 49 точки. С най-ниската оценка е класиран Университетът "Асен Златаров" в Бургас - 33 точки. Прави впечатление, че в доста от 25-те вуза 

Икономиката е нехарактерна за традиционния им профил

Което прави актуален поставения от министъра акад. Николай Денков въпрос за преструктуриране на системата, като всяко висше училище бъде насочено към онези направления, които са традиционни за него и в които то е най-добро. Нищо лично, естествено, но ниската оценка на направлението в създадения като химико-технологичен Университет "Проф. Асен Златаров" например говори, че изказаното от акад. Денков намерение е в правилна посока. За съжаление, рейтинговата система не включва въпрос за феодализма на ректорите, например, който след скандалите в Стопанската академия в Свищов вероятно би обяснил изоставането на това висше училище (3379 студенти по Икономика) от челните позиции в класирането.

От друга страна, наблюдаваната ситуация създава спор по друга идея на министъра - всеки регион да бъде осигурен с обучение на студенти по важните за него професии. Е, Икономиката е необходима във всички региони и означава ли това, че ще продължат да я преподават

всичките 39 висши училища и филиали

независимо от оценката им за качество? Ефективно ли е например Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив с оценка 39, Университетът по хранителни технологии и Висшето училище по сигурност и икономка в същия град с оценка 40 да обучават студенти, че и доктори по Икономика, при положение, че за това направление Пловдивският университет има по-висока оценка - 47? За струпването в София да не говорим. 

България не е голяма страна и едва ли е проблем висшистите в това направление да бъдат подготвяни само в онези вузове, които получават оценка над 45 примерно. Защото идеята за обединения и консорциуми между вузовете ще доведе само до бетониране на некачествените звена чрез "скриване" в пазвата на добрите. 

Интересна е картината, ако сравним лидера в обучението по Икономика - Софийския университет, и последния - университета в Бургас. Програмната акредитация на СУ е с оценка 9,45 точки от 10 възможни, на този в Бургас е 6,6. В СУ в направлението има 653 студенти с 82-ма преподаватели на трудов договор (по 8 студента на преподавател). В Бургас студентите са 157 при 32-ма преподаватели, на всеки от които се падат по 4,9 студента. А това опровергава мита, че качеството на обучението е по-високо, ако всеки преподавател обучава по-малко студенти, на които обръща повече внимание. 

С реализацията на завършилите картината не е по-различна. Почти половината от възпитаниците на вуза в Бургас - 48,61%, работят на позиции, 

които не изискват висше образование

В СУ този процент е 29,6. Безработицата сред завършилите икономисти в страната като цяло е 3,88, сред тези от СУ е 1,71, а от Бургас е 5,01 и почти се доближава до направлението Туризъм, където безработицата сред завършилите е най-голяма (5,9%) и всеки пети не намира реализация на полученото образование. Можем да продължим и с облагаемия доход на завършилите икономисти - ако при тези от СУ той е 2879 лв., колегите им от Бургас отчитат доход 1174 лв. 

Всички тези дисбаланси се виждат ясно в рейтинговата система и безспорно са основа не само за ориентиране на кандидат-студентите, но и за вземане на управленски решения. И е крайно необходимо приемът и в частните вузове по направления да се определя от държавата - правило, което бе премахнато от Закона за висшето образование, но трябва да се възстанови. Защото иначе никаква регулация не е възможна.