Жалко за олимпизма
/ брой: 142
Откриването на олимпийските игри в Париж предизвика много разнопосочни оценки. Безспорно то бе ярко, интересно, запомнящо се, различно от всички досега - с решението да не е на стадион, а отборите да плават с корабчета по река Сена, с различните сцени от красивия Париж и богатата френска история, с оригиналното запалване на огъня.
За съжаление, манджата бе пресолена до горчивост. Спектакълът показа значимостта на европейската култура и история в миналото и пълния ѝ крах днес.
Гнусно, отвратително бе налагането чрез олимпийските игри на джендър идеологията за сметка на християнските ценности. В един момент исках да изключа телевизора, защото ми се догади. Прегръщаха се мъже, пееха и танцуваха травестити с бради и женски рокли, отправени бяха откровени еднополови сексуални послания. Но върхът на пошлостта (или по-точно, дъното) бе моментът, когато бе пресъздадена "Тайната вечеря" с представители на ЛГБТ общността. Подигравката с християнството и неговите идеали, на които се крепи Европа, е нейното ритуално самоубийство. Жалко и за Франция, която е дала толкова много в историческо и културно отношение на света. Сега всичко това бе запратено с лека ръка в блатистите води на пропагандираното "разнообразие на половете".
Жалко за олимпийската идея. Всеки здравомислещ родител не би допуснал детето си да гледа подобни кадри. А нали олимпизмът трябва да привлече повече съмишленици чрез магията на спорта и олимпийските идеали?
Ако се върнем към откриването на олимпийските игри в Токио, както и на зимните в Пекин, а по-рано и в Сочи, ще видим също интересни спектакли, но издържани в морално и естетическо отношение. Тук обаче не бе така, морала го нямаше и това налага извода, че западният свят се обрича на саморазрушение за сметка на Изтока.
Тези олимпийски игри ще преминат и под сянката на забраната руски и беларуски спортисти да участват. Вярно е, че спортът е мир, но какво общо имат спортистите с войната? Оставям настрана факта, че конфликтът в Украйна бе замислен, подстрекаван и осъществен от Запада.
Тук говорим за спорт. Защо на руските спортисти им е забранено да се състезават, да практикуват това, на което са посветили живота си? Те може да не подкрепят нито Путин, нито официалната политика на страната си. Дори да я подкрепят, нямат ли право на лично мнение? Малцина бяха допуснати като неутрални атлети, което е унижение. Да не чуеш химна на страната си, да не развееш флага й, да не облечеш националния екип... Нима тези хора не са родени в Русия?
Още по-безумно е изискването те да нямат договори с армията или агенциите за национална сигурност, както и да не участват в отборни спортове. Къде останаха олимпийските принципи? Това е дискриминация, а казват, че целта на олимпийското движение е да обединява, а не да разделя.
Олимпийските игри в Париж със сигурност ще имат своите герои и върхови постижения. Но покрай успехите на спортистите виждаме нещо, което за някои е трудно да си признаят, но е истина: западният свят постепенно върви към своя залез, олимпийските принципи са поставени на изпитание, а слънцето, както обикновено, изгрява от изток.