ВИКАЙТЕ НАРОДА, БЕ!
/ брой: 125
- Викайте помощ! - нареди на своите авери бившият бъдещ премиер.
- Ама, шефе - рекоха му те, - ние сме здрави и силни, никаква помощ не ни трябва!
Бившият бъдещ премиер тихо рече:
- Ще има избори. Аз ще трябва да управлявам отново. Без всякакви уговорки! За това търсете помощ. Докато бях премиер никого не подминах, на всеки подадох ръка, с всеки се снимах по няколко пъти. Нека сега да помагат!
- Ще стане - рекоха аверите. - Нас народът ни обича и тачи много, други като нас няма!
След час докладваха:
- Събрахме всички, които искат да помогнат в кампанията, шефе! Пред вратата са.
- Да влизат един по един. И ги проверявайте за опасни предмети!
Пръв в просторния кабинет влезе един мост. Бившият бъдещ го изгледа продължително. И попита:
- Ти какво си?
- Мост - отговори мостът. - Казаха, че трябва да помагам и идвам веднага.
- Откъде се взе, бе?
Мостът бодро отрапортува:
- Ма ти ме построи с двете си ръце, откри ме и сега хората има откъде да минават.
Бившият бъдещ премиер видимо се ядоса:
- Това е провокация! Никога не съм строил мост! Кой те изпраща тука!
Мостът чистосърдечно отговори.
- Никой! Казаха, че има кампания в твоя защита и аз веднага дойдох!
- Разбрах! - рече бившият. - Да влиза следващият.
Вратата се отвори и там застана една магистрала.
- Дойдох - рече бавно магистралата - за да те подкрепя в кампанията ти. Ти ставаш и лягаш с думата "магистрала", всички в нашата държава с трепет гледат как режеш лентичките или пък инспектираш строежа на такива важни и скъпи инфраструктури. Освен това дойдох да ти кажа някои неща - ама те да си останат между нас.
- Думай!
- Не са много качествени работите, дето уж ги строиш. Малко през куп за грош са, все нещо капе, има дупки и течове. И хората мрънкат, че нищо не е свястно направено.
- Ще го оправим, ти само ме подкрепи и ми дай власт, всичко ще оправим. Айде сега със здраве! Има ли други да чакат?
Отвън стояха две болници.
- Ние - рекоха те в хор - дойдохме да ти заявим, че сме благодарни, дето не ни закри в предишния си мандат. На онези избори гласувахме за теб, сега пак ще го направим. Сполай ти!
В следващите часове помощ за кампанията декларираха няколко спортни зали, една детска градина, едно стадо овце и десетина прасета. Накрая на деня бившият бъдещ премиер запита:
- А, бе, ей! Няма ли хора, които да дойдат и да заявят подкрепата си за мен. Къде са пенсионерите, студентите, учените, а?
Аверите тежко въздъхнаха.
- Шефе, в предишния мандат ти остави пенсионерите да духат супата и сега не щат да чуят за тебе. Студентите ги прати да копат картофи и да гледат добитък. А за учените - всички знаят, че те за нищо не стават. Кажи кво да правим!
Бившият бъдещ премиер рече:
- Ясно! Може и да не идват сега на крака при мене. Важното е хората да ги има в избирателните списъци - там ли са, няма къде да мърдат, все ще се срещнем!
После добави:
- Правете-струвайте, но изборите трябва да бъдат демократични. Така, че всеки да може да гласува за нас, нищо, че не ни подкрепя. Разбрахте ли ме?
Аверите рекоха, че са го разбрали.