ВАЖНОТО Е ПУБЛИКАТА ДА СЕ КЕФИ
/ брой: 96
Георги Коновски
В късния следобед Иванов и Петров се срещнаха пред входа на градския парк. Зарадваха се на случайността – не бяха се виждали от години толкова отблизо. Е, понякога разменяха по някоя дума, когато Иванов се появеше на четвъртия етаж да изтупа някое чердже, а Петров в това време пушеше цигара на петия. И, ако таман я беше запалил – имаха време даже да обсъдят кой отбор ще купи тазгодишното първенство и кой играч ще пласират нейде по чужбинско, та чорбаджията му ще инвестира в някоя местна награда…
Пред тях се очерта големият стадион. От него се разнасяше ревът на публиката, гърмяха пиратки, издигаха се фойерверки… Явно се играеше голям мач. Но и двамата се спогледаха учудено – вярно, че не ходеха по игрищата, обаче имаха някаква представа и, поне според нея, днес не би трябвало да се играе. Без да кажат и дума, завъртяха се надясно и тръгнаха към входа. А там имаше само един човек. Ни отворена каса, нито някакви контрольори.
- Извинете, отде да купя билет? – попита Иванов.
Оня не отговори, само посочи отворената врата и направи крачка встрани. Двама съседи изненадано тръгнаха към вътрешното стълбище, така добре познато им преди двайсетина години…
- Отдавна не съм идвал – рече Петров.
- И аз… Пък и за какво? Нагласени мачове, хулигани, летящи бомбички, сбивания, полицаи с палки…
Изкачиха се до сектора и се огледаха. Нормален стадион – сектори, преградени с решетки, прескачащи ги фенове, сблъскващи се групи, размахани юмруци, плющящи палки, мъгла от псувни и ругатни…
И – никаква полиция, никакви стюарди, само няколко души в бели престилки изнасяха с носилки набитите, мятаха ги в линейки, които с вой изчезваха през основния вход, откъдето долитаха други, за да поемат следващите… А на терена – никой? Ама никой… Ни играчи, ни съдии, нито треньори и екипи наоколо…Което явно не правеше впечатление на публиката и не пречеше на масовия въргал… Иванов погледна към човека от входа, който беше ги последвал тук:
- Какво става? Къде е мачът? Защо се бият?
- Абе, разбрах аз, че май идвате за пръв път след промените и затова ви последвах. Няма мачове… Всъщност, има – обявяват ги, ама се играят другаде. На спокойствие. А тук всичко е за публиката. Така и така идват само за сбиването, защо да им се отвлича вниманието с някаква си игра? Има по-важни неща – коя група ще набие другата, кой ще свали повече от противниковите фенове, колко шалчета ще пленят, коя бомба ще е най-мощна…
Петров и Иванов се спогледаха:
- Добре де, ама нали има мачове, все пак?
- Има – каза човекът – Всеки отбор сам си играе…
- А мачовете, резултатите, головете…
- Че защо да се губи време, нерви, та после и глоби да се плащат? В това време собствениците се събират в залата на футболния съюз, там според жребия се провежда таен търг и… Който наддаде повече – той печели. Отделно се залага на голмайстори, за най-добър играч, за спортсменство, за… Абе, за какво ли не…
- Но публиката как го приема това?
- Публиката иска да не й пречат, да се кефи… И се кефи… Даже пари не плаща – напротив, нормалните хора са благодарни, че тия се бият помежду си, а не с невинни граждани.. Та – ще оставате ли?
Но двамата вече бързо се спускаха по стълбището. Докато някой не ги е забелязал и не е включил в своето забавление…