Сложно е с надписите
/ брой: 96
Иван Пеев
Голяма бъркотия е при надписите, това ще ви кажа!
Пътувам вчера в автобуса, а до мен госпожица. А на дрехата й надпис: “Don’t luking, touch!”. И аз кво, лукинг една спирка, лукинг две спирки, пък на третата - тъчнах я. По гръдния кош. Леле какъв шамар ми отвъртя! Викам й на момата:
- Що за обноски? Написали сте на дрехата си “Не гледай, пипай!”, пък, посегне ли човек, веднага по муцуната!
- Това е написано, щото сега така се украсява горното, а и долното облекло! – вика ми мадамата. - Блузката ми е от Стокхолм, а Стокхолм, тъпанар такъв, е столицата на Швеция! Но шведът никога няма и да помисли да опипва дама насред градския транспорт само щото е сложила шеговит надпис на гърдите си!
И ми отвъртя още един тупаник. И трети щеше да има, но й дойде спирката.
Продължихме по маршрута си. Мълчат всички, гледат ме, а на мене направо ми идва в земята от срам да потъна. Накрая се обади бабичка:
- И аз – вика, - от надписи патя! Като дойде царят, реших това е човекът, дето ще ми дигне пенсията. Щото цяла България облепена с надписи “Идва новото време!”. Пък то кво – той дошъл да си прибере имотите. За пенсията ми пет пари не дава.
- На надписи човек не трябва да вярва! – намеси се едра госпожа. – Взех си мазило, за да си сваля торбичките под очите. “Супер бюти феис”! Четиридесет лева тубата! На плаката в аптеката пишеше, че само след месец, като се погледнеш в огледалото, няма да се познаеш! Мазах се и наистина не се познах. Торбичките станаха на дисаги, а бузите ми увиснаха като на булдог.
- И аз на надписи не вярвам! Обади се достолепен господин.- Вчера публикуваха статия за нашата фирма! Значи във вестника изписан девизът му - “Истината и само истината”, а всичко в статията лъжа. Платила си една мутра, всички я знаете и вестникът отпечатал това, дето тя е поръчала да се отпечата! На надписи не бива да се вярва! Надписите лъжат!
- Бе не е точно така! – заговори дребен пътник от задните седалки. – Преди седем години гледам на оградата на един строеж строг надпис “Внимание, опасност! Премини на отсрещния тротоар!”. Аз обаче не преминах!
- И “дум”, падна ти тухла на главата! – захилих се аз.
- Нищо такова! - печално поклати глава дребният пътник. – Тогава, на този тротоар, за първи път срещнах сегашната си жена!
Дааа, казах ви го още в началото, голяма е бъркотията с надписите и това си е...