КЪМ ЕВРОПАРЛАМЕНТА...
/ брой: 248
Обадиха се и рекоха:
- Идвай бързо! Имаме задача, само като за теб!
- Ти - викат ми, - нали много знаеш! Възлагаме ти сега една отговорна задача и ако се справиш, ще те наградим. Ако не се справиш - шут отзад!
- Става - рекох. - Макар че, когато миналия път ни събрахте за работа и рекохте, че е супер отговорно и важно за държавата, ние носихме тухли четворки на вилата на един от вашите хора, помните ли?
Онези махнаха с ръка:
- Това са минали неща, забрави ги. Сега сме на тема Европарламент. Нашият новоизбран депутат се стяга за път, отива в сърцето на Европа и там ще живее и работи през следващите години. На теб възлагаме да подбереш багажа му, да го подредиш и да го натовариш в колата, да е готов.
Питам:
- Защо в кола?
- Щото - викат - със самолет ще дойде много свръхбагаж и това ще са ненужни разходи. Депутатът сега е ангажиран да се снима и да дава интервюта, ние ходим с него да помагаме!
- Става - викам.
- Правиш-струваш, пакетираш нещата и гледаш нищо да не артиса. Човекът утре тръгва на път, трябва да е готов. Давай!
Сядам и веднага правя опис на всичките важни неща, без които не може да съществува никой в Европарламента. Няколко кутии, пълни с дребни хитрости. Една дузина глупави примери, две дузини чужди цитати. Няколко килограма доклади, две връзки партийни тезиси, няколко шепи партийни лозунги. Един сноп мнителност, торба с инат, кошници с подлост, една бала грубост. Един бидон домашно приготвен алкохол. Торбичка с евтини лекарства. Два-три телефона, пълни с важни снимки и номера. И една тенджера домашно приготвени сарми.
Преди да ме оставят пред депутатската кола, за да изпълня важната мисия, отговорно ми заръчаха:
- Правиш-струваш - тенджерата със сармите задължително ще пътува с господин депутата за сърцето на Европа. Личен дар са за него, те са любимите на нашия депутат!
Подредих всичко спрямо големината и важността в колата, а накрая оставих тенджерата със сармите. И сбърках. Тя не влизаше никъде. Разтоварих всичко и чучнах сармите първи в багажника. Когато го затворих, стана ясно, че няма място за една дузина доклади. Отново изкарах багажа навън и започнах да подреждам - сармите, докладите и останалото. Багажникът пак не се затвори.
Един от кибиците, дето клечаха отсреща и пушеха миризливи цигари, дойде при мен.
- Виж какво, брато - рече той, - ще ме черпиш една цигара, а аз ще ти кажа как да подредиш багажа. Европа е това, не бива да се излагаме!
Извадих кутията с цигари и му я подадох цялата. Той я прибра в джоба си и рече:
- Отвори тенджерата със сармите и там тури цялата кола заедно с багажа. Така всичко ще се събере и така ще е най-европейско, от мен да го знаеш! А като дойде господин депутатът, и него го тури при сармичките. Няма да седнем да се излагаме още от самото начало, я!