Книгата
Четох със сърцето си
/ брой: 80
Разгърнах страниците на книгата, онасловена от автора - днешния кмет на Свищов, д-р Генчев - "Травматичната памет на Свищов". Това е книга за свищовската, но и за народната памет, свързана с унищожителното земетресение от 4 март 1977 г... Аз съм негов свидетел. Тогава в родния си град бях директор на СПТУ по промишлено строителство "Пеньо Пенев". Нощи и дни с благоверната ми съпруга сновяхме с москвича от общежитието на Химкомбината до девететажния блок на Градския съвет, близо до гимназията "Алеко Константинов". Това бяха двата най-големи срутени обекта. И с най-много жертви! Не броя увредената Съборна църква на Кольо Фичето, падналата Търговска гимназия, детската градина номер 5, чийто директор беше жена ми Тина, сградата на "Рудметал", десетките поразени обществени и жилищни сгради.
Авторът д-р Генчев уточнява в своята книга, че епицентърът на земетръса е във Вранча, Румъния, в нашия роден град е бил от 8-а степен, но е усетен от Москва и Ленинград, през Хелзинки и Рим, до Атина и Истанбул. Точният брой на жертвите - както казва авторът - варира, но в крайна сметка общината е издала точно 101 смъртни акта, процентно повече от Вранча и Букурещ. В увода "За автора и книгата" в този своеобразен дневник за паметта на поколенията проф. Маргарита Карамихова пише: "Вярвам, че тази книга ще ви провокира да събирате спомени и документи и да ги публикувате със същата прецизност, безпристрастност и почтеност, на която ни учи д-р Генчев." Самият автор казва: "...и в градските легенди се ширят полуистини, неистини и откровени фалшификации... Задачата ми на етнолог е да събера достатъчно данни, за да реконструирам действителността, да разбера кое и защо е скривано"...
Като използва умело историческите данни и етнографските изследвания, авторът навлиза в тази вече поизбледняла Памет, над която, за съжаление, винаги ще надвисва Забравата. Д-р Генчев е не само административен ръководител на Община Свищов, а Историк + Eтнограф - парекселанс!... На последната корица на книгата са думите на доц. д-р Петя Банкова: "Тази книга представя комплексно изследване през призмата на историческата антропология"...
Драги читателю, препоръчвам тази творба на теб!... Аз наистина четох със сърцето си. Поне 30 процента от изброените имена на жертвите от 4 март 1977-а бяха мои близки, познати, даже мои набори. Бяха от сферата на образованието, от Химкомбината, от повечето промишлени предприятия, от МВР, от здравеопазването... Бяха и кореняци, и приходящи в града на Дунава. Вечна им памет на загиналите! Но тази памет трябва да се подхранва с автентични спомени, документи и разкази от първо лице на съвременници... Както вече го е сторил авторът д-р Генчо Генчев!