Поезия
80 години от Девети септември
/ брой: 184
На героя
Павел МАТЕВ
"Ако мръкне - ще светнат звезди" -
любими думи на загинал партизанин
Аз стоя примирен и не мога
да те вдигна от земната твърд.
Как намериха тук върху огън
тия млади цветя да растат.
Не попари ли ти със кръвта си
на полето ни плодния сок?
Мигар твойто сърце не разтърси
на земята покоя дълбок?
Зная аз, че с последните сили
ти си стрелял в барутния дим
и припомнял си думите мили:
"Ако мръкне - ще светнат звезди".
Ако мръкне... Наистина мръкна,
колко страшно тогаз притъмня.
Ти от бащини двори изхвръкна
да се бориш за тая земя.
И погина във младост зелена,
и изтекоха много води.
Но остана от черното време:
"Ако мръкне - ще светнат звезди".
Колко много звезди просияха,
за да има и радост, и смях.
И макар че тъй силно блестяха,
аз намерих и тебе сред тях.
-----------------------
Пътят на комунистите
Той беше прав и страшен като дуло,
насочено към яката им гръд.
Но де се е видяло или чуло
героите уплашено да спрат?
Когато някой трябваше да внизва
във клупа на бесилото глава -
той тръгваше изправен, с бяла риза,
изричайки най-святите слова.
А тез, които по села и ниви
от Дунава до Странджа и Пирин
обядваха със лапад и коприва,
изпращаха на смяна втори син...
Така от стари времена хайдушки,
откак светува нашия народ -
на синовете връчват черни пушки,
за да открият светлия живот.