Мнение
От "Ледения" до "Впрегатния"
Скромен принос към периодизацията на БНТ
/ брой: 118
С типичната за възрастта ми бъбривост, разказах вчера на приятел и колега шеговитата периодизация на БНТ, направена преди десетилетия от находчиви шегаджии, нагаждащи я към характерни особености на съответния неин ръководител. И написах моя добавка отпреди няколко години. Припомням част от публикуваното тогава в ДУМА, добило неочаквана актуалност.
Първата ръководителка на единствената тогава БНТ е дъщерята на Гео Милев - Леда. Тогава, както и сега впрочем, няма мърдане от правилната партийна линия на БКП (сега партията ръководителка се казва май другояче). Поради което, съвсем естествено, периодът е наречен "ЛЕДЕНИЯ".
Следващият шеф на БНТ е Васил Баев. Със съпругата му Вела бяхме състуденти в "Българска филология", та претендирам, че съм осведомен. Баев беше принуден да се съобразява с много фактори, правила и капризи на висшестоящи, създаваше впечатление за неуверен, плах ръководител, който се оглежда непрестанно да не попадне на нечия мушка, поради което периодът беше таречен "ЗАЮБАЕВИЯТ".
Дойде времето на златния период, когато надареният непукист (не само защото беше зет на Тодор Живков) Иван Славков оглави БНТ. Тя се разкрепости, стана привлекателна и интересна. Това беше нейният "СЛАВЕН" период.
После телевизията я оглави Стефан Тихчев, мой добър приятел и талантлив журналист. Изключително скромен, никакво големеене заради високия пост, телевизията спечели откъм професионализация. Когато го посещавах в кабинета му (по онова време бях директор на "Предавания за чужбина" на БНР, което беше под една шапка с БНТ в Комитета за радио и телевизия), не бях сигурен дали е зад бюрото си, върху което се издигаха планини от папки. Злоупотребяваха с неговата доброта, всеки се хвалеше или жалваше направо на председателя на комитета. Стефан говореше тихичко, нямаше никакви началнически маниери. И периодът справедливо бе наречен "ТИХИЯТ".
Наследи го Лалю Димитров, също колега, талантлив вестникар. И реалист, на всичкото отгоре. Та, по разни съвещания, конгреси и други форуми, които изобилстваха тогава, той развиваше тезата, че настъпва време, когато "по покривите на сградите ще се появят телевизионни "чинии", хората ще могат да избират какво да гледат, следователно националната телевизия трябва да стане конкурентоспособна, да се освободи от съществуващата закостенялост. Е, да, ама това звучеше богохулствено в ушите на Милко Балев и други ръководни партийни величия и Лалю не изкара и година начело. Защото много говорел, та периодът беше наречен "ЛАЛАДЖИЙСКИ".
Дойде демокрацията, начело на БНТ застана моят приятел Асен Агов, запомнен главно с крилатата фраза, че "телевизията върви след победителите" и въвел обръщението "дами и господа". Май периодизацията го пропусна. Така стигнахме до нашите сериозни времена, когато творчеството нещо не се котира. Опитах се да наруша "мейнстрийма" (така се казва на чист новобългарски) и намерих повод да се позаблявам с реакцията на БНТ по повод една позорна проява на невъзпитаност: на някакво тържество - дали не беше на поредното честване на годишнината от обесването на Левски пред паметника му, слово произнесе тогавашният президент Плевнелиев. То бе изпратено с освирквания и дюдюкания, които се чуваха в репортажа на БиТиВи. Но не и в репортажа на БНТ, редакторите ги бяха орязали, вероятно не по свое хрумване. Та условно, в духа на старата традиция, нарекох периода "ВЕРНИЯ", на името на тогавашната шефка Вяра Анкова. Подтекстът е "Верни на партията и правителството", какъвто лозунг сме наследили от речника на едни уж отречени времена. После дойде Коко Каменаров, какво по-логично да се нарече "КАМЕНОДЕЛСКИЯТ" - неудобното за "триъгълника на властта" се дялкаше безмилостно.
И ето ти сега Кошлуков начело на националната телевизия. В името му е залегнала турската дума "кошлук", която в превод означава "впряг, място, свързано с впрягането на добитък". Та, сигурно няма да е неубедително да наречем периода "ВПРЕГАТНИЯ" - всички сили, впрегнати във величаене на безспорния Вожд на България, Европа и целия свят.