Няма да се примирим!

 превод от: www.jungewelt.de 

Батальонът "Призрак" към момента на интервюто води тежък бой с правителствени  военни части в района на Соколники. От два дни той е подложен на силен обстрел от артилерия и самоходни гаубици. Проведени са 43 артилерийски и 3 пехотни атаки. В боя загинаха двама командири на поделения и са ранени 23-ма от 80-членния състав от украинци, руснаци и чуждестранни доброволци. Обстановката при Соколники, Шелбок, Золотое, североизточно от Луганск, но също така и на позиции при Сисое и Болотенное е много напрегната.

"Смъртта на моите момчета е трагедия за мен", споделя командирът на комунистите Пьотр Бирюков. Той съжалява и за жертвите на украинците - четирима убити и 15 ранени. "Те умряха не за своята страна, а за интересите на хунтата в Киев и нейните господари", казва Бирюков. "Мечтая за деня, в който командирът на отсрещната бойна част ще дойде при мен с думите: "Колега, дай да спрем! Стига сме се избивали! Нека да ликвидираме хаоса, който сътворихме, и да очистим страната от гадовете!"
Загубите от убити и ранени в битката при Соколники са сериозен удар върху отряда на комунистите и батальона "Призрак". Само преди месец бе убит и неговият легендарен командир и идеолог Алексей Борисович Мозговой. В картечния огън на засадата загинаха още шест души от неговата охрана, говорителката на батальона и шофьорът му.
Интервюто на Алексей Марков, заместник-командир по тиловото бойно обезпечение на батальона "Призрак", пред представител на западната преса дава интересна информация за философията и възгледите на комунистите, сражаващи се за независимостта на Новоросия и за устройството на обществото, което трябва да бъде изградено след победата:

- Преди месец, на 23-ти май, в района на град Алчевск бе убит Алексей Б. Мозговой, командир на батальона "Призрак". Кой има полза от от този атентат?
- Ние не знаем кой извърши атентата, но сме убедени, че той може да обслужва интересите на няколко различни сили. За украинците Мозговой беше опасен враг, с изявени качества на лидер, чийто думи се чуваха и влияеха и на бойците отвъд фронтовата линия. Той бе на път да се превърне в политически представител на Луганската народна република (ЛРН).
Мозговой беше заявил, че възнамерява да се включи в политическата борба на републиката. В тази борба той нямаше сериозни конкуренти. Ползваше се с обичта на народа. Хората вярваха в думите му и търсеха в него подкрепа и защита, което го отличаваше от останалите политици в Луганск.
Мозговой беше враг и на криминалната мафия, която тероризираше жителите на Алчевск, един сравнително уреден индустриален град. След смъртта му при нас дойдоха жители на града и със сълзи на очи ни молеха да не се оттегляме и да продължим да ги закриляме и в бъдеще.
- Доволни ли сте от разследването на атентата?
- На нас не ни е известно да се провежда официално разследване по случая. Досега никой не е установил контакт с нас и не ни е поискал доказателствен материал, с който ние разполагаме. Най-вероятно е разследване въобще да няма. Нашият батальон извършва собствено разследване. За съжаление не разполагаме с достатъчно ресурси за неговото пълноценно провеждане.
- Застрашено ли е съществуването на батальона?
- В момента няма такава опасност. Засега не усещаме натиск от властите в Луганск.
- Какво ще стане с прогресивните начинания, започнати от Алексей Мозговой - с одържавяването на предприятията и колективизацията на земеделската земя?
- Всички социални инициативи, започнати от Мозговой, ще бъдат продължени. За съжаление много трудно може да се намери негов равностоен заместник. Той беше локомотивът на всички инициативи. Сегашното ръководство на батальона няма сили и време да се заеме с тази дейност. Очакваме в това отношение да получим подкрепа и от местни хора, които да се ангажират с довършване на започнатото.
- Съществуват ли в Луганската народна република перспективи за подобни напредничави политически действия?
- За съжаление трябва да призная, че към момента политическото пространство на ЛРН е празно. Мозговой имаше дарбата да го заеме и да бъде главния актьор на политическата сцена. Той беше известен, обичан, разполагащ с подпомагаща го организация, беше подкрепян и от някои влиятелни личности в Луганск. Единствен той можеше да реализира промените. Мозговой беше планирал да направи изявление, че възнамерява да се концентрира върху политическата борба и да преотстъпи командирските си задължения към батальона "Призрак" на хора с подходящ опит. Възможно е и тези негови намерения да са послужили като мотив за бруталното му убийство. Политическият живот в Луганск е замрял и е сведен към момента до съществуването на така наречените клубове по интереси. На тях обаче им липсват възможности за влияние върху институциите на Луганската народна република и действени контакти с нашите руски приятели.
- Ако вземем предвид какво се случи с Алексей. Б. Мозговой, може ли да кажем, че опозиционната, респективно социалистическата дейност в ЛРН е особено опасна?
- С удоволствие бих искал това да не е вярно, но... по-скоро изглежда, че е възможно. Засега това са само единични случаи. Така например една комунистка от Брянск ни разказа, че местни предприятия са били разграбени от властите. След това тя е била арестувана без съдебно решение. Мозговой я освободил и тя е живяла свободно в продължение на два месеца под негова защита. Сега тя отново се е върнала вкъщи.
В общи линии местните власти са твърде зависими от руските и сигурно за тях е по-удобно да договарят споразумения с хунтата в Киев, отколкото да се разправят с представителите на народа по проблемите на бъдещия социализъм.
Възможностите ни в това отношение са твърде ограничени. Ние не се отказваме да се борим и за социална справедливост, но не може да воюваме с мечове срещу танкове. Трябва да сме внимателни, тъй като е по-полезно да сме живи бойци, отколкото мъртви герои.
- Санкциите на Запада засягат и руската буржоазия. Изглежда, че руските управници биха искали по тази причина да се освободят от бремето на Украйна. Как гледате вие на този проблем?
- Това, което казахте, е едно твърде разпространено мнение сред хората тук, сред бойците и дори сред техните командири. За съжаление последните изявления и действия на властите в ЛРН, както и на руските официални органи, не вдъхват особен оптимизъм и надежда в това отношение.
Ако трябва да бъда честен, съм длъжен да призная, че хората говорят за предателство. Засега нямаме влияние върху действията на Кремъл. Мога само да кажа, че ние няма да се примирим и отстъпим. Ние сме дошли тук да се борим за нашата идея. В момента не повдигаме този конфликтен за ЛНР и нейните управници въпрос, защото засега работим по една и съща цел - освобождаване на окупираните области на републиките.
Ние установихме, че голяма част от нашите доброволци идват от окупираните райони и ние ще продължим и след това да се бием, независимо дали с нашите сегашни съюзници  или самостоятелно, като партизани в горите на Харков.
Перспективите за партизанска борба в Украйна не изглеждат много обнадеждаващи заради двойнствената позиция на Русия. В боевете с редовни военни части партизаните губят всяка битка, ако зад тях не стои и не ги подкрепя някоя силна държава. От друга страна, ние нямаме друга алтернатива. Ние бяхме наясно с тази перспектива, когато идвахме да се бием насам. Понякога е по-добре да бъдеш победен, но да запазиш достойнството си, отколкото да се споразумееш за приемлива капитулация. Това е от значение за бъдните поколения. Но трябва да призная, че изпитвам силна болка да мисля и говоря по тези въпроси.
- Какво значение имат за Вас "Антифашисткият керван" и "Международният форум за солидарност", който се проведе на 8-и май в Алчевск под мотото: "Антифашизъм, интернационализъм и солидарност"?
- Както форумът, така и италианската пънк-група "Банда Басоти" бяха много полезни за нас. Местните хора можаха да видят със собствените си очи, че много хора по света подкрепят борбата им против фашизма. Това беше голяма морална подкрепа. След "кервана" в Европа започна нова вълна за събиране на хуманитарни помощи за нас. Дойдоха и нови доброволци от други страни. Радвам се за следващия "Антифашистки керван", който е планиран за септември, и се надявам, че ще успеем да организираме и нов форум. Прогресивните сили на човечеството са на наша страна. Ние сме част от един антифашистки фронт.