Мицкоски открито ни се подиграва

Тeзи дни се навършиха две години от две знаменателни събития в българо-македонските отношения, които днес са пълен провал.
На 24 юни 2022 г., след силен натиск от Париж, Брюксел и Вашингтон, Народното събрание прие френското предложение и даде „зелена светлина“ за началото на преговори на РСМ с Европейския съюз.
На 17 юли 2022 г. в София се проведе второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия, създадена на основата на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония, подписан на 1 август 2017 г.
В гласуваното на 24 юни решение българският парламент постави на Скопие тези две условия:
- Изпълнение на договора за приятелство и гарантиране на правата на българите в Северна Македония чрез тяхното вписване в македонската конституция;
- В процеса на присъединяване на Скопие към ЕС нищо не може да се тълкува като българско признание за съществуването на "македонски език".
До този момент подписаният от правителството на ГЕРБ българо-македонски договор от 2017 г. не само не се изпълнява, но премиерът Мицкоски

иска неговото предоговаряне

Що се отнася до вписването на българите в македонската конституция, процесът е прекратен от новото правителство на ВМРО-ДПМНЕ.    
На 26 юни т.г. македонският премиер грубо отговори на призива на президента Радев за изпълнението на френския план: „Съжалявам, че подобни послания идват от източната съседка. Тези послания са част от Средновековието..."
На 1 юли т.г. Мицкоски конкретизира отказа си не само от договора за приятелство от 2017 г., но и от френския план за македонското еврочленство, предявявайки претенции за „македонско малцинство“ в Пиринския край: "Конституционните промени в РС Македония, които са част от френското предложение, са допълнение към Договора за добросъседство и приятелство с България, тоест аз настоявам за предоговаряне. Ако договорът с България може да бъде предоговорен и към него да се добави френското предложение, не виждам защо да не се добави ново френско предложение, което ще задоволи исканията на македонците в България...“     
На 9 юли т.г. правителственият пресцентър в Скопие разпространи българските акценти от лекцията на Мицкоски в американския университет „Джон Хопкинс“ в Балтимор: "На нас ни казват, че няма да може да започнем преговори за членство в Европейския съюз, ако не включим в конституцията няколкостотин българи. Коя е институцията в Европа, която отсъжда дали нечии права са нарушени? Аз говоря за Съда за човешките права в Страсбург, където има 14 присъди, които казват, че човешките права на македонската общност в България са нарушени и те са репресирани...“
На 17 юли т.г. премиерът Мицкоски отправи четвърто предизвикателно послание към София: „Не мога да приема промяна на конституцията заради вписването на няколкостотин македонски граждани, които казват, че са от българската общност. Защо трябва да го приема, само защото е вписано в преговорната рамка? Освен това решенията на Европейският съд за правата на човека са 14:0 в наша полза. А те постановиха: правата на македонската общност в България са ограничени или изобщо ги няма...“
Тук веднага трябва да поясним -

претенциите за „македонско малцинство“

позовавайки се на решения на Европейския съд за правата на човека, са безпочвени по две причини:    
Първо, твърдението на Мицкоски е в разрез с Договора за приятелство от 2017 г., в който Скопие се отказва от такива претенции. Второ, присъдите в Страсбург не задължават България да признава малцинство. В тях се говори единствено за нарушено право на сдружаване на български граждани в „ОМО Илинден-Пирин“.
През 2000 г. регистрацията на тази организация бе прекратена, след като Конституционният съд определи дейността й за „противоречаща на Конституцията и насочена срещу териториалната цялост на страната“.
След четирите вербални атаки към България, проведени в Скопие, Брюксел и САЩ, изводът е един: новото македонско правителство погазва договора за приятелство, подписан на 1 август 2017 г. от премиерите на България и Македония - Бойко Борисов и Зоран Заев. И не само това - Мицкоски предявява претенции за „македонско малцинство“, което ни дава основанието да денонсираме въпросния договор. След като македонската страна през 2017 г. документално се отказва да търси „македонци“ в България, а през 2024 г. подновява това искане, договорът е погазен, значи може да приемем, че е невалиден.  
Нека сега видим резултатите от второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия, проведена на 17 юли 2022 г. в София. Две години по-късно и най-големите оптимисти за българо-македонските отношения признават:

Равносметката е една голяма Нула!

Ето какво гласи член 2 в протокола от второто заседание на междуправителствената комисия: „Двете страни, в съответствие с чл. 8, ал.2 от Договора за приятелство, да променят учебните програми, учебниците и релевантните учебни материали, както и надписите на паметници, табели, информационни материали в музеи и други обекти...“
За съжаление, учебните програми в македонските училища са непроменени, в учебниците българите продължават да се наричат „татари“, „окупатори“ и „фашисти“. Да не говорим за стотиците паметни плочи от югославско време с антибългарско съдържание - те продължават да „красят“ площади и булеварди в македонските градове и села.
При това в протокола от 2022 г. правителството на РС Македония се е ангажирало до началото на учебната година 2023-2024 г. да промени съдържането на учебника по география за 7-и клас заради неоснователни етнически/териториални претенции към България.

Тук крахът на договореното е чудовищен

Скопие не реализира нито един от поетите ангажименти за учебниците и учебните програми, оправдавайки се с КОВИД-кризата, с извънредните парламентарни избори в България, с международната обстановка... В протокола от 17 юли 2022 г. се посочват и мерки, които ще бъдат предприети от Скопие преди междуправителствената конференция за членството на РС Македония в Европейския съюз. Една от тях днес звучи като тежко обвинение към Мицкоски, претендиращ за „македонско малцинство“ в България. Ето македонският ангажимент: „Правителството на Република Северна Македония, в съответствие с чл. 11, ал. 5 от Договора за приятелство, потвърждава ангажимента, че нищо от македонската конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Северна Македония...“
Само този абзац от официален документ, подписан от външния министър Буяр Османи, е основание за денонсиране и на т.нар. френски план, приет от Народното събрание на 24 юни 2022 г., и на договора за приятелство от 1 август 2017 г.
Унизително е член на ЕС да моли кандидат-член да спазва договорите, след като Мицкоски през ден декларира отказ от тях, дори нахално иска да ги предоговорим в наша вреда.  

Кулминацията

на това безпрецедентно нахалство в международните отношения е предложеното на 18 юли т.г. от македонския външен министър Тимчо Муцунски. Той декларира, че РС Македония е готова да приеме „конституционни промени с отложено прилагане, за да има гаранции, че няма да има нови условия от България“. Според Муцунски българите могат да бъдат вписани в македонската конституция, но този акт ще има отложено приложение. Тоест няма да е в сила, докато не се ратифицират протоколите за членството на Скопие в ЕС.
Първият македонски дипломат изрече и един правен абсурд - че легитимността на ЕС ще бъде нарушена, ако Скопие приеме конституционни промени, а след това България наложи ново вето. Това е абсурд, защото всеки член на ЕС може да наложи вето в хода на преговорния процес по своя преценка. Муцунски пренебрегва и императивно изискването към държавите кандидатки: те първо трябва да решат споровете със съседите и едва след това да поемат по европейската магистрала.

Единствената добра новина от Скопие дойде от... американската посланичка Анджела Агелер. Същата, която в серия от изявления критикува България заради „агресивния език на София срещу Скопие“. Но следвайки инструкциите на Държавния департамент, тя „обърна плочата“ и назидателно заяви пред Мицкоски: „Няма да има предоговаряне за членството ви в ЕС нито на договора от Преспа, нито на договора с България...“
Не е ли време да говорим с този език на Скопие?
Вече трети месец Мицкоски публично ни се подиграва и пледира срещу България на всички международни форуми, в които участва.
Защо търпим това унижение, защо го молим да влезе в ЕС, вместо той да ни моли?