Кукерските игри на плодородието - с корени в Австрия и Южна Германия

Страховити мъже с дрехи на зверове, причудливи маски, рога и хлопки, които танцуват шумно и плашат хората. Да, това са българските кукери, но по същия начин изглеждат и участниците в обреда Перхтен в Австрия и Южна Германия. Традициите са толкова сходни, че дори се провеждат по едно и също време - в "мръсните" дни около Нова година. Не е ясно къде са корените на този ритуал, но със сигурност в Европа съществува от прастари езически времена.

Австрийските и германските кукери се наричат перхтени, на името на езическата богиня Перхта (от гръцки - светла, брилянтна, б.а.). Тълпи от млади мъже излизат по селата и градовете в Австрия, за да прославят името на богинята. От древността ритуалът се е провеждал всяка година в Алпите под монотонното биене на барабани. Първоначално мъжете са се обличали с кожи и женски маски, за да символизират съществата от антуража на Перхта. Смята се, че божеството има свои аналози с други богини в различните митологии, а някои дори твърдят, че цялата традиция носи в себе си древни келтски корени. Впоследствие женските маски се изместват от животински, направени от дърво и декорирани с рога. Задължително е костюмите да са от кожата на бяла или кафява овца.

Други предания разказват, че Перхтен всъщност са диви езически духове, които се събират на големи групи в навечерието на Свети Никола (6 декември), зимното слънцестоене (22 декември) и Епифания (6 януари), за да сплашват зимата. Перхтените палят огън и наказват "лошите" деца. Едно от най-големите забавления за австрийските малчугани е да дръпнеш Перхта за козината и да не бъдеш хванат.

През 17-18 в. Римокатолическата църква се опитва да забрани ритуала, но по-късно той е толериран отново и се възражда. В района на Залцбург кукерите ходят по домовете, а стопаните ги канят на трапезата. По време на ритуала маскираните нямат право да говорят, за да не се превърнат в съществата, в които са се предрешили. За сметка на това им е разрешено да консумират неограничени количества алкохол и за това често около празника настроението е доста приповдигнато, весело и шумно.

Понякога веселото настроение и изобилието от алкохол води до ексцесии. В района на Халайн, Залцбург, ритуалът дълги години е бил забранен заради побоища и вандалски прояви по улиците. Сега по време на шествията, наричани Перхтенлауф, винаги има много полиция.

В различните райони традицията има различно лице и с годините е претърпяла много трансформации. В големите градове кукерите излизат облечени в стила на рокерите и свирят хардрок на камуфлажни китари. Днес в района на Понгау, Австрия, се провеждат всяка зима огромни шествия Шьонперхтен (красив Перхтен, б.пр.) и Шиахтперхтен (грозен Перхтен - б.пр.). Други регионални вариации включват Трестерер в района на австрийската Пинцгау, където цялата традиция е съпроводена от танци на кокили. Туристическата индустрия е превърнала всичко това в атракция, за да привлича посетители.

Аналогичните обредни ритуали в България, които се организират по Нова година и Заговезни, се наричат кукерски игри. Мъжете се маскират като страшни създания, с кожи и маски. Повечето маски са дървени, налепени с разноцветни конци, парчета платове, огледала или други елементи. Най-странни и красиви са маските, наподобяващи овен, козел и бик. Заради това се смята, че кукерските игри са свързани с древните дионисиади и почитането на бог Дионис. Въздействието от целия ритуал се подсилва допълнително от звуците на бронзовите и медни звънци, окачени по кукерските дрехи.

Някои маски имат две лица, като едното е мило и добродушно, а другото - грубо и страшно. Етнографите твърдят, че това символизира пъстрите елементи от живота с всичко добро и лошо в него. Освен това често по кукерските дрехи се забелязват преобладаващи черният и белият цвят. Черното символизира плодородието и земята като цяло, а бялото - светлината и водата.

Както в България, така и в Австрия кукерските игри имат една и съща символика - страшните маскирани мъже и техните танци имат за цел да изгонят всички зли духове, за да бъде следващата година плодородна, съпътствана със здраве и късмет.

При българския обичай също има вариации. Една от тях са деведжиите - мъже, облечени в кожуси с козината навън. На кръста си носят кожен ремък с хлопки по него. Маските им са изработени от шаяк и са украсени с цветни влакна. Деведжията носи топуз в едната и сабя в другата ръка. Доскоро беше прието само ергени да участват в кукерските танци, но вече и женени мъже се включват в маскарада.

Деведжиите обхождат къщите само през нощта, защото традицията повелява да не ги огрява слънцето. В центъра на населеното място те правят истински спектакъл за хората, разиграват сцени, свирят и танцуват. Кукерските танци са шумни и весели, наподобяващи народен театър на открито. Старите българи са вярвали, че смехът е нещо хубаво, което ни съпровожда през живота и ни носи здраве и щастие.

"Кукерландия" тази година ще се проведе за 20-и път

От 28 февруари до 3 март ще се проведе юбилейното ХХ издание на Международния маскараден фестивал "Кукерландия" в Ямбол. Маскарадът, който започна през 2000 г. като Карнавал на виното с участието на кукерски групи от ямболските села, вече е сред най-големите и пищни събития в страната. Участват хиляди кукери, бабугери, сурвакари, старци и други маскирани от всички краища на България, Румъния, Гърция, Турция, Македония, Хърватска, Словения, Ирландия, Португалия, Полша, Индонезия и др. С годините празникът се разрасна и през 2009 г.  "Кукерландия" бе патентована като запазена марка на община Ямбол. Предприемчиви местни производители дори започнаха да правят и локум с тази марка. Година по-късно градът стана член на Федерацията на европейските карнавални градове. В миналогодишното издание на "Кукерландия" участваха над 80 групи. И ако у нас, а и в някои други европейски страни кукерските игри се провеждат в "мръсните дни" след Нова година, в Ямбол и региона кукерските празници са по традиция между Неделя месопустна и Сирни Заговезни. Кукерството неизменно е свързано с обичаите по прогонване на злите сили, посрещането на пролетта и събуждането на земята. Затова и в представянето на групите специален акцент са ритуалите, пресъздаващи дейности по заораване и засяване на земята, раждане на хора и животни, и наричания за здраве, берекет и плодовитост. Сред автентичните ритуали е този на маломировци, които показват т.нар. лятно джамало - обичай, който се изпълнява само на две места в България. Някои изследователи смятат, че ритуалът е внесен у нас от преселниците от Беломорска и Източна Тракия и от Мала Азия и че се прави лятно време на хармана за берекет.