Китай е третият по големина търговски партньор на България

- Ваше превъзходителство, това първата Ви визита ли е в България и ако е така, какви са Вашите първи впечатления?
- За първи път дойдох в България през 2018 г. като част от делегация и участвах в работата, свързана със Седмата среща на държавните и правителствените ръководители на Китай и страните от Централна и Източна Европа, която се проведе в София. Като държава, която по онова време беше ротационен председател на ЕС, активното лидерство на България в сътрудничеството между Китай и страните от ЦИЕ ми направи дълбоко впечатление. По време на Седмата среща лидерите на Китай и България откриха заедно Демонстрационна зона на сътрудничеството в областта на селското стопанство Китай-ЦИЕ, България предложи да бъде създаден Глобален център за партньорство на държавите от ЦИЕ и Китай, а през същата година България беше домакин на Четвъртата среща на местните лидери Китай-ЦИЕ, което допринесе значително за здравословното и стабилно развитие на сътрудничеството между Китай и страните от ЦИЕ.
Сега, шест години по-късно, се върнах в България като нов посланик на Китай и вече имам по-добро разбиране за страната ви.
България е страна с дълга история и прекрасна култура, с най-старото в света обработено злато, с паметници на културата, които се нареждат на трето място в Европа по общ брой, където се разпространяват и развиват славянската писменост и култура, в чиято съкровищница са произведенията на такива видни творци като Иван Вазов и Елин Пелин.
България е страна, която макар да е малка по територия, е богата на природни ресурси – планини, равнини, долини, езера и море. Тя е изпълнена с очарователни символи като ароматни рози и вино, слънчево крайбрежие. Освен това е на второ място в Европа по биоразнообразие.
България е страна, която поддържа отношения на дълбоко приятелство с Китай. Тя е втората държава в света, установила дипломатически отношения с Китайската народна република и всички нейни правителства досега са се придържали към принципа за „един Китай“. Първият смесен брак в историята на Нов Китай е между българин и китайка. По време на моите контакти с хора от най-различни сфери в България, почувствах как много от тях хранят дълбока любов към китайската култура и имат силно желание за задълбочаване на сътрудничеството между нашите страни, което дава траен тласък за устойчивото и стабилно развитие на отношенията ни.

- Тази година отбелязваме 75-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между България и Китай. Как можем да ги направим по-силни?
- По случай 75-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между Китай и България, е важно да се направи преглед на първоначалната цел и натрупания през годините опит в развитието им, така че да продължим да вървим задно напред на фона на настоящите безпрецедентни промени.
През изминалите 75 години Китай и България останаха добри приятели, градейки отношенията си на базата на взаимно уважение и доверие. България демонстрира дългосрочна и твърда подкрепа по отношение на принципа за „един Китай“, поставяйки по този начин важна политическа основа за развитието на двустранните отношения. Нашите две страни винаги са се отнасяли една към другата на основата на равнопоставеността и с уважение към избраните политическа система и път на развитие, и техните отношения се трансформираха от всеобхватно приятелство в стратегическо партньорство.
През изминалите 75 години Китай и България продължиха да бъдат добъри партньори с печелившо сътрудничество. Те продължават да укрепват практическото сътрудничество в селското стопанство, новата енергия, съобщенията, автомобилостроенето и други области в рамките на съвместното изграждане на инициативата „Един пояс, един път“ и механизма за сътрудничеството между Китай и страните от Централна и Източна Европа. Днес Китай е третият по големина търговски партньор на България и втората по големина дестинация за българския износ извън ЕС. България е и най-големият търговски партньор на Китай за селскостопански продукти в Централна и Източна Европа.
През изминалите 75 години Китай и България продължиха да бъдат спътници в междукултурния и муждуцивилизационен обмен. Първият Китайски културен център, открит в страна от Централна и Източна Европа, и първият Институт Конфуций на Балканите се намират в София. Преподаването на китайски език в България е във възход, а мащабът на студентския обмен между двете страни продължава да се разширява. Групи от таланти, които владеят нашите два езика и познават културите ни, изградиха важен мост за културен обмен. Двете страни имат активен обмен на местно ниво, чести визити на културни делегации и стабилно сътрудничество в областта на човешките ресурси.
От гледна точка на бъдещето, отношенията между двете страни все още имат огромен неизползван потенциал. Китай гледа на България като на важен партньор в Централна и Източна Европа и важен участник и субект на отношенията между Китай и ЕС и ние сме ангажирани с укрепването и разширяването на контактите и практическото сътрудничество помежду ни. Като нов посланик на Китай в България ще работя с хора от всички сфери, за да прокарам напред нашето стратегическо  партньорство.
- Трябва да продължим традиционното си приятелство. Двете страни трябва да затвърдят импулса в обмена на високо равнище, да насърчават редовните контакти и взаимодействие на ниво правителства, законодателни органи и политически партии, да подкрепят твърдо основните си интереси и загрижености и да предоставят солидна политическа гаранция за развитието на китайско-българските отношения на високо ниво.
— Трябва да засилим свързването на стратегиите си за развитие. Китай има желание да използва оптимално българските географски предимства и да проучи начини за укрепване на сътрудничеството в железопътната, пристанищната и друга свързаност между нашите страни.  Както за Китай, така и за България зелената и нисковъглеродна трансформация са приоритет, имаме предимства в областта на информационните технологии. Страните ни могат да използват чистата енергия, електрическите превозни средства и електронната търговия като входни точки за култивиране на нови производствени сили и създаване на нови акценти в  прагматичното сътрудничество.
— Трябва да продължим да разширяваме междуличностния и културния обмен. Китай желае непрекъснато да разширява обмена и сътрудничеството с България в образованието, културата, науката и технологиите, туризма, медиите, на местно ниво и в други области, да подкрепя езиковото обучение в двете страни и да насърчава контактите и посещенията между двете страни на всички нива и във всички области. И двете страни трябва да продължат да облекчават визовия режим, да ускорят темпото на стартиране на директни полети и да създадат по-благоприятни условия за обмен между двата народа.
— Трябва да засилим диалога и сътрудничеството по международни въпроси. И двете страни трябва винаги да се придържат към партньорското позициониране на отношенията между Китай и ЕС и основния тон на сътрудничество, да насърчават тяхната стабилност и дългосрочно развитие, да дават тон на задълбочаването и практическото взаимодействие между Китай и страните от Централна и Източна Европа, и да работим заедно за изграждането на общност на споделено бъдеще за човечеството.
Промените в света дават нова посока, откриват нови възможности и нови цели. Надявам се, че двете страни ще приемат 75-ата годишнина от установяването на дипломатическите отношения като нова отправна точка, ще надградят постигнатото досега, ще продължат със същата решимост по пътя на взаимната изгода и печелившите резултати.

- Неотдавна в Пекин се проведе ключов форум на Китайската комунистическа партия, който очерта нов курс в реформите и модернизацията на страната. Какво е неговото значение за Китай и българо-китайските отношения?
- Третата пленарна сесия на 20-ия Централен комитет на Китайската комунистическа партия привлече вниманието на целия свят, тъй като на нея бе обсъдено и прието решение за по-нататъшно всеобхватно задълбочаване на реформите и насърчаване на модернизацията в китайски стил, изяснена бе тяхната обща цел, а именно: да продължи да се подобрява и развива системата на социализма с китайска специфика и се насърчава модернизацията на системата за държавно управление и управленските способности. В решението от третата пленарна сесия са изложени повече от 300 важни мерки за реформи, а на следващ етап ще бъдат формулирани хиляди конкретни планове. Всички тези задачи за реформи трябва да бъдат изпълнени до 80-ата годишнина от основаването на Китайската народна република през 2029 г.
След 18-ия конгрес на Китайската комунистическа партия генералният секретар Си Дзинпин лично ръководи, инициира и насърчава всеобхватни и задълбочаващи се реформи, и заедно с Централният комитет обедини и поведе хората в цялата страна към преодоляване на закостенели идеологически концепции и остарели интереси, осъществявайки трансформация на реформите към  систематична интеграция и всеобхватна задълбочаване.
Качественото развитие е първостепенна задача за цялостното изграждане на модерна социалистическа държава. На пленума бе подчертана необходимостта от подобряване на системите и механизмите за насърчаване на висококачествено развитие и развитие на нови производителни сили в съответствие с местните условия.  Пленумът призова за подобряване на възможностите за отвореност при разширяване на международното сътрудничество и изграждане на нова отворена икономическа система от по-високо ниво.
Развитието разчита на откритост и приобщаване. Липсата на сътрудничество е най-големият риск, а „разделянето и прекъсването на веригите“ не е от полза за никого. Китай категорично се противопоставя на „нова студена война“ и избира проактивно задълбочаване на реформите и разширяване на отварянето. Това не само ще окаже дълбоко въздействие върху бъдещото развитие на нашата страна, но и ще предостави повече възможности за развитие на държавите по света, включително България.  Изследвания на МВФ показват, че всеки процент от икономическия растеж на Китай ще увеличи производството на други икономики средно с 0,3%.
Разположена на кръстопътя между Изтока и Запада, България е търговски коридор между Европа и Азия и има огромен потенциал за развитие. Готови сме да работим с българската страна за доброто използване на дивидентите от политиките на Третата пленарна сесия, за активното насърчаване на двустранните отношения и сътрудничество в различни области и за повишаване на благосъстоянието на народите на двете страни.

- Китай играе ключова роля в света, особено когато става дума за постигането на мир. Миналата година с китайско посредничество бяха възстановени отношенията между Саудитска Арабия и Иран, а наскоро 14 палестински организации подписаха споразумение за помирение. Ще видим ли скоро Русия и Украйна да направят същото в Пекин?
- На фона на турболентната и дори хаотична международна среда, Китай е решен да бъде сила за мир, стабилност и напредък в света. Независимо дали става дума за подкрепата за Саудитска Арабия и Иран да постигнат напредък в процеса по подобряване на отношенията им, провеждането на диалога за помирение между палестинските фракции или търсеното на пътища за политическо решение на украинската криза, Китай винаги се е придържал към обективна и справедлива позиция и винаги е заставал на страната на мира, воден от Глобалната инициатива за сигурност, предложена от председателя Си Дзинпин, винаги се е стремял да изгражда консенсус сред международната общност и да създава успешни практики, които насърчават разрешаването на горещи проблеми.
Глобалната инициатива за сигурност акцентира върху  мирното разрешаване на спорове, защитава обща, всеобхватна, съвместна и устойчива концепция за сигурност и се застъпва за зачитане и гарантиране на сигурността на всяка страна. Сигурността на една страна не може да се основава на несигурността на други страни. Инициативата се застъпва за сигурност чрез политически диалог и мирни преговори; за търсене на устойчива сигурност и премахване на условията за да несигурност. Само по този начин можем да изградим сигурност, която е стабилна и наистина дълготрайна.
Що се отнася до украинския въпрос, Китай не е нито създател на кризата, нито страна в нея, но ние не сме безучастни наблюдатели, а играем активна роля за постигането на мир. Вярваме, че суверенитетът и териториалната цялост на всички страни трябва да се зачитат, целите и принципите на Устава на ООН трябва да се спазват, законните опасения за сигурността на всички страни трябва да се приемат сериозно и всички усилия, водещи до разрешаване на кризата, трябва да бъдат подкрепени. Независимо дали става дума за „Позиция на Китай относно политическото решение на кризата в Украйна“ или китайско-бразилският „Консенсус от шест точки“ относно политическото решение на кризата в Украйна, независимо дали става дума за активни разговори с лидерите на Русия и Украйна или изпращането на специален пратеник четири пъти за посредничество, всичко това демонстрира решимостта и усилията на Китай да насърчава мирните преговори. Някои държави и организации твърдят, че Китай подкрепя Русия или че Китай носи някаква отговорност за кризата, в опит да прехвърлят отговорността за проточилия се конфликт, което обаче представлява изопачаване на реалностите и зад него стоят нечисти намерения.
Историята многократно е доказала, че всеки конфликт в крайна сметка може да бъде разрешен само чрез преговори. Всички страни трябва да засилят дипломатическите усилия за прекратяване на огъня и войната по отговорен начин и да насърчат Русия и Украйна да започнат и продължат преговорите, вместо да наливат масло в огъня. Неприсъствието на Китай на мирната конференция, проведена в Швейцария през юни тази година, не означава, че той не подкрепя мира. Китай подкрепя свикването на международна мирна конференция в подходящо време, независимо дали в Пекин или не, но най-важното е, че тя трябва да има три важни елемента: зачитане интересите на Русия и Украйна, равно участие на всички страни и справедливо обсъждане на всички мирни планове. Китай ще продължи да поддържа обективна и справедлива позиция, да изгражда консенсус за прекратяване на войната, да проправя пътя за мирни преговори и да допринася със своята мъдрост за насърчаване на политическо уреждане на украинската криза.

- Инициативата “Един пояс, един път” е изключително важна за света. В България обаче ние нямаме достатъчно информация за нея. Бихте ли обяснили какви са ползите да бъдем част от нея?
- През десетте години, откакто в 2013 г. председателят Си Дзинпин предложи инициативата „Един пояс, един път“, Китай подписа повече от 200 документа за сътрудничество с повече от 150 държави и над 30 международни организации, създаде повече от 3000 проекта за сътрудничество и привлече близо 1 трилион долара инвестиции, които дадоха силен тласък за съвместното развитие, включително на отделните страни. В този смисъл инициатива „Един пояс, един път“ се превърна в популярен международен обществен продукт и платформа за международно сътрудничество.
В основата на инициативата „Един пояс, един път“ е  изграждането на инфраструктура и взаимосвързаност, засилване на координацията на икономическите политики и стратегии за развитие и в крайна сметка постигането на общ просперитет. Благодарение на съвместни проекти в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ стоманодобивният завод в Смедерево в Сърбия възвърна жизнеността си, мостът Пелешац в Хърватия реализира дългогодишната мечта на местните хора да свържат цялата страна, а пациенти с катаракта в Узбекистан възвръщат зрението си, селяните в сухите райони на Сенегал пият безопасна вода, а руандийското кафе се продава добре на китайския пазар чрез електронната търговия... Всяка от тези истории свидетелства за успешна практика и за широкото въздействие на инициативата „Един пояс, един път“.
Съвместното изграждане на „Един пояс, един път“ се придържа към принципа на обширни консултации, съвместен принос и споделени ползи, обхваща различни цивилизации, култури, социални системи и общества на различни етапите на развитие. Това, което ние защитаваме, е да живеем добре самите ние и да оставим другите да живеят добре, да търсим общо развитие и печелившо сътрудничество. Китай е твърд поддръжник и защитник на икономическата глобализация. Ние се противопоставяме на протекционизма, едностранните санкции и обобщаването на концепцията за национална сигурност, на „отделянето и прекъсването на веригите“ и се стремим да направим “пая” на взаимноизгодно сътрудничество достатъчно голям, така че резултатите от развитието да могат да се възползват все повече и по-справедливо хората от всички страни.
България се присъедини към “Един пояс, един път” през 2015 г. и стана първата страна, подписала документ за сътрудничество с Китай за съвместно изграждане на инициативата, като оттогава сътрудничеството между двете страни отвори встъпи в нов етап. Икономическото и търговско сътрудничество продължава да се активизира, а обемът на търговията между двете страни се увеличи повече от три пъти за деветте години, откакто България се присъедини към инициативата „Един пояс, един път“. Висококачествени и типични селскостопански продукти като такива от рози и кисело мляко се продават добре на китайския пазар. Много проекти за производство на електроенергия от биомаса в България са успешно завършени. Китайски финансови институции подпомогнаха развитието и растежа на корабоплаването в България. В България бързо се реализират проекти за заводи за производство на авточасти, фотоволтаични централи и други.
Догодина се навършват десет години от присъединяването на България към „Един пояс, един път“. Готови сме да работим с България, за да укрепим доверието и да продължим заедно напред, да задълбочим партньорството в съвместното изграждане на „Един пояс, един път“, да засилим координацията в области като планиране на развитието, цифрова икономика, инфраструктура, зелена трансформация и други, и да създадем нов импулс за икономическия растеж на България и повече ползи за хората от двете страни.

- Изкуственият интелект е много популярна тема в момента. Много хора се притесняват, че ще загубят работата си, тъй като изкуственият интелект ще бъде способен да върши практически всичко. Като човек, който идва от високо технологизирана страна, какво е вашето мнение по този въпрос?
- В краткосрочен план бързото развитие на технологията за изкуствен интелект ще се отрази негативно на някои професии, като чиновници, банкови касиери, преводачи, дизайнери и др., но тъй като се основава на налични данни, модели и алгоритми за анализ и изчисление, тя не може да се справи с нетрадиционни и творчески задачи, които са извън обхвата на съществуващото знание, нито може наистина да разбере човешките емоционални нужди. Следователно все още не е възможен силен изкуствен интелект, който да може да замени напълно хората, а оттам няма да замени и много професии.
Трябва също да се отбележи, че изкуственият интелект ускорява овластяването на различни индустрии, осигурявайки нов импулс за висококачествено икономическо и социално развитие, като по този начин създава повече възможности за работа и дори нови професии. Например интегрирането на китайската технология за изкуствен интелект и традиционната автомобилна индустрия насърчи бързото развитие на интелигентни свързани автомобили и създаде редица нови професии като „тестери на интелигентни свързани автомобили“.  Китайското правителство енергично ще насърчава научните изследвания, разработването и прилагането на големи данни и изкуствен интелект и ще изпълнява стратегията „изкуствен интелект плюс“.
Развитието на изкуствения интелект в Китай има за цел да подобри общото благосъстояние на човечеството. През 2021 г. Китай издаде „Етичен кодекс на изкуствения интелект от ново поколение“, в който се посочват основните етични изисквания, които следва да се спазват при всички видове дейности, свързани с изкуствения интелект. На тази основа през 2022 г. Китай предложи Глобална инициатива за управление на изкуствения интелект, в която се предлага развитието на изкуствения интелект да се придържа към концепцията за човекоцентричност и целта за интелигентност в името на доброто, с цел насърчаване на общото благосъстояние на човечеството и с предпоставка за гарантиране на социалната сигурност и зачитане на правата и интересите на човечеството, така че да се гарантира, че изкуственият интелект винаги се развива в посока, благоприятстваща напредъка на човешката цивилизация, и да се създадат надеждни технологии за изкустевен интелект, които могат да бъдат преглеждани, наблюдавани и проследявани. Китай е готов да общува и да си сътрудничи с българската страна по отношение на глобалното управление на изкуствения интелект и насърчаване на технологиите за изкуствен интелект в полза на цялото човечество.