Няколко думи
Имитация
/ брой: 148
Добре дошли в августовския кошмар!
Катастрофа след катастрофа на магистрала "Тракия". И вечните "исторически задръствания". Тировете мачкат пътищата, а повярвалите в извънземните си възможности младоци гънат мантинелите с мощните си возила. И убиват, убиват хора.
Искаме да развиваме туризъм, ама нямаме магистрали. Всъщност имаме имитации на такива. Направени от имитиращи материали.
Имаме си и БДЖ. Но нямаме нито влакове, нито инфраструктура. Пардон, имаме, ама пътуват "девет дена, осем часа". Имитация някаква.
Имаме море. Ама не знаем какво да правим с него.
И туризъм имаме, както ще закрещи браншът, за да обори нихилизма ни. Който е чист реализъм. Защото имаме имитация на туристически услуги. Там някъде из менютата на ресторантите по Черноморието, дето трябва да привличат клиентела, се мъдрят едни такива умилителни като "картофки с копърче", "доматки със сиренце", "рибка с биричка"...
Друго си е шопска салата, нали? Ама с нея вечер само пустосваме пред телевизионните екрани имитациите, които ни поднасят.
Ама като си помислим, тя и шопската салата е пълна с имитации. С ирония приемаме, че сиренето ни е гола вода, а тараторът - без мляко и краставици. Виж, чесънът определено е китайски.
И искаме на този фон да случим на политици и правителство.
Имитираме държава, а всъщност имаме нещо друго...