Меридиани
Анна Долгарьова
/ брой: 184
АННА ДОЛГАРЬОВА е руска поетеса и журналистка. Родена е в Харков през 1988 г., но родителите й са от Белгородска област. Завършила е химия и политология. Пише стихотворения от тригодишна възраст. Автор на над десет стихосбирки. Носител на множество награди за поезия. Член на Съюза на писателите на Русия. От 2015 г. работи като военен кореспондент в Донецката и Луганската народна република. Още от малка мечтае да се премести в Русия, не може да приеме украинския национализъм. Сега живее в Москва. През 2015 г. преживява много тежко смъртта на своя приятел, който се сражава за ЛНР. През 2017 г. се омъжва, мъжът й също загива в Донбас. Казва, че някои неща не трябва да съществуват на Земята - като днешния режим в Украйна, при който убиват, изтезават и хвърлят в затвора всички инакомислещи. Наричат Анна Долгарьова един от "гласовете на Донбас".
Анна Долгарьова
* * *
А въздухът лепне и е горещ, и е толкова малко.
Пуснете ме, казва, пуснете ме, аз съм майка Му.
Но, разбира се, нея не я пускат.
Кикоти се адът и се тресе, и съска,
и си показва зъбите, и тържествува,
а тя казва: нека поне да се сбогувам,
та аз съм мама, къде да се дяна?
Дайте ми ръчицата Му нежива,
да го подържа, както в детството за ръчица.
А смъртта - ето я, стои пред нея и се надсмива
с вонящия зев и своите бунари-зеници.
Обхожда земята смъртта, гранита изтрива и раздробява,
а тя отговаря:
Чедо мое, мой малък, вече си там, където си...
Победи, моля те, победи тази мерзост,
заради това те моля - стани,
отвори си очите неживи, незрящи!
И плаче, силно, силно плаче...
Той ще влезе в дома и след три дни само.
Мамо, ще каже, чуй ме, мамо,
не плачи, наистина аз съм това,
послушай, мамо, моите слова,
не плачи, скъпа моя, каквото и да рекат:
Мамо, спуснах се в ада и победих този ад.
Мамо, направих всичко по твоята повеля.
Смърт, жилото ти къде е?
Превод Анелия Павлова