АгроДУМА
Затриваме козите – кравите на бедните
Броят на стопанствата и на отглежданите животни у нас непрекъснато намаляват
/ брой: 24
Козите дават мляко, кожи и месо, което е най-здравословното от всички червени меса. Козето мляко е по-хранително от кравето, но съдържа по-малко лактоза. Козите, наричани у нас „кравите на бедните“, се развиват добре в райони, неподходящи за други видове млекодайни животни, и са особено добри в поддържането на запустели земеделски земи.
От години в Европа и света търсенето на кози продукти непрекъснато расте. В България обаче е точно обратното – броят на отглежданите кози, както и на стопанствата за тези животни, непрекъснато намаляват. В края на 2017 г. общият брой на козите в страната е едва 256,9 хиляди – спад със 100 000 животни за период от 7 г. назад, показва последният Аграрен доклад на земеделското министерство. Само големите ферми, отглеждащи 100 и повече заплодени кози, се увеличават и то с над 40%. При по-малките стопанства и животните в тях има срив, който на места достига до една четвърт.
„Спадът се дължи основно на обезлюдяването на селските райони. Населението застарява и няма кой да гледа животни“, коментира Деан Тодоров, председател на Асоциацията за развъждане на млечните породи кози и съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. „В цяла Европа има дефицит на козе мляко и кози продукти – там всички работят за увеличение на производството, но нашите преработватели или не искат, или не могат да влязат в този бизнес“, допълва той.
Очаква се глобалният пазар на козе мляко да има най-малко 6% годишен темп на растеж в периода 2018-2022 г., според последния доклад на британската компания за пазарни проучвания „Technavio“. Ключов фактор за това е увеличеното търсене на продукти без или с по-ниска лактоза. В целия свят секторът млечно козевъдство е един от най-бързо растящите – отглежданите близо милион млечни кози в САЩ произвеждат около 24 000 т мляко и 600 т сирене, но Щатите внасят почти толкова козе сирене и от чужбина.
В Европа производството също нараства - през 2010 г. ЕС е имал 13,03 милиона кози, 70% от които съсредоточени в Гърция, Испания и Франция, която вече е изпреварена от Румъния, където се отглеждат 1,5 млн. кози.
А каква е ситуацията у нас? През 1893 год. сме имали 1,26 млн. кози, като статистиката регистрира най-голям брой през 1911 г. - 1 465 000. След Втората световна война са милион, но тъй като не намират място в кооперативните стопанства към 1975 г. намаляват до под 300 000. Следва нов ръст и към 2000 г. общият брой на козите у нас е над милион. По последни статистически данни вече са под 257 хил.
От всички животни най-много (91 610) се отглеждат в Югозападен район, а най-малко (22 480) – в Северен Централен район. „Отглеждането на няколко кози в миналото не беше кой знае каква философия, но превръщането на това в бизнес изисква доста сериозни познания, а те липсват у много фермери. Това доведе до бързо съсипване на цели стада и разочарование“, казва козевъдът Юлиян Мирчев, бивш военнослужещ във Военновъздушните сили. Проблемите в сектора са много – неопитни с козите ветеринарни лекари, малцина добре подготвени зооинженери, липса на подходящи фуражи. „В равнинните райони на страната възможностите за паша на животните се ограничиха поради масовото усвояване на пасища и ливади от зърнопроизводителите. Липсва пазар за младите ярета - в много стопанства новородените мъжки животни се ликвидират“, казва Мирчев.
Едно от решенията за спасяване на сектора е затварянето на цикъла. Мария и Георги Кадиеви създават козеферма „Халалица“ в първомайското с. Искра преди 14 г. Купуват бившите селскостопански обори и купуват животни, земи и пасища. Развиват козефермата без стотинка европейска субсидия, изцяло със собствени средства. „Всичко постигнахме със заеми - 10 години бяхме работници на банките, докато изплатим всичко“, казва Мария. Започват да работят с мандри, но отблъснати от ниската цена от 27 ст./л започват да мислят за собствена преработка. Така преди няколко години, след като са вложили 50-60 000 лв. за регистрация по Наредба 26, започват да произвеждат собствени млечни продукти. Освен със сиренето, Мария е прочута в цяла България със своя кашкавал на конци.
В продажбата на мляко и сирене от кози се специализира засега новата козеферма "БГС" на швейцареца Марсел Моос, изградена през 2017 г. в района на село Косарка, Дряновско. „В Швейцария търсенето на козе мляко е голямо. Инвестирах във ферма в България, тъй като имате много и чисти пасища, а климатът е подходящ за отглеждане на кози“, казва Марсел Моос. Капацитетът на фермата засега е за 500 животни, а на финалния етап ще бъде за 1000. Инвеститорът е заложил на кафява алпийска коза и на швейцарската тогенбургска порода. От тази година козефермата ще започне да произвежда сирене на ишлеме, а по-далечната цел е изграждане на мандра за швейцарски сирена. Стопанството е изградено с финансиране от 1,9 млн. лв. по подмярка 4.1 от Програмата за развитие на селските райони, от които инвеститорът ще получи 50 на сто. Цялото вложение в козефермата е за над 3 милиона лева.
С европейска субсидия в района на с. Устина, Пловдивско, е създадена и първата у нас ферма за месодайната порода южноафрикански кози боер. Фермата е за 300 животни и е оборудвана с тревомат, който целогодишно осигурява свежа трева за козите. Но консумацията на козе месо, за разлика от тренда в Европа, у нас не е много популярна, затова произвежданото във фермата засега е само за ценители. Собствениците на стопанството притежават елитна винарска изба и обиколката на козефермата влиза в програмата на винените турове.
Козето мляко е по-хранително от кравето
Козето мляко има по-голяма хранителност от кравето благодарение на по-голямото количество сухо вещество, мазнини и белтък. Протеините му са богати на казеин – 75%, и на албумини, посочва в книгата си „Млечно козевъдство“ проф. д.с.н. Светозар Тянков.
Ненаситените мастни киселини са 76%, докато в кравето те са 61 на сто. По отношение на аминнокиселинния състав козето мляко е близко до човешкото, освен това има повишени антиинфекционни, антианемични и антихеморагични свойства.
По съдържание на мастни киселини козето месо е сходно с овчето и говеждото. Неговата мазнина се отличава с по-ниска температура на топене. Няма миризма и специфичен вкус с изключение на мазнината от старите пръчове. Козето месо съдържа значително повече витамини А, В1 и В2 от месото на останалите видове, селскостопански животни, пише проф. д.с.н. Тянков. Много ценно е месото на младите животни, особено до двумесечна възраст, хранени с мляко. Цената му е най-висока и то се смята за диетично. В Италия се цени т.нар. „бяло месо“ от ярета до 40-45-дневна възраст.
Деан Тодоров:
Няма пазар у нас, изкупните цени са ниски
Деан Тодоров е на 29 години, машинен инженер и магистър по земеделска техника, завършил Техническия университет в Русе. Има и магистратура по селекция и репродукция на животните в Аграрния университет в Пловдив, а в момента работи по дисертацията си по селскостопанска техника. Потомствен козевъд – семейната ферма се намира в русенското село Тръстеник. От 2010 г. е председател на Асоциация за развъждане на млечните породи кози. Съпредседател е на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
- Г-н Тодоров, защо броят на отглежданите кози драстично намалява, а в същото време има интерес на чуждестранните инвеститори към вложения в козевъдство?
- Защото пазар за козето мляко има в цял свят, освен в България. То е най-добрият заместител на майчиното мляко. И двете ми деца израснаха само с козе мляко от втория месец. Тенденцията е от прясното мляко да се прави сухо мляко, което да се използва в бебешките храни. Но в България това го няма, изкупната цена е ниска. В районите на Видин, Враца и Монтана тя е 0,25-0,35 ст. – подигравка! Средната цена е 0,60-0,70 ст. Поддържа се монопол от страна на млекпреработвателите, за мен еднаквите изкупни цени говорят за картел.
Козето мляко в цял свят заема голяма част от потреблението. Във Франция и Холандия козевъдството е в разцвет – там има стада с по 3000-8000 животни, организирани в кооперативи. Имат си собствена марка и мандра. А у нас част от мандрите са некоретни - заради злоупотреби и влагане на растителни мазнини, сухи млека, кондензирани млека и сухи суроватки се стигна до отлив на потребителския интерес към млечните продукти.
- Как субсидиите повлияха върху българското козевъдство?
- При нас в асоциацията има неочаквано голям ефект. През 2013 г., когато бе пусната мярката за агроекология и опазване на застрашени от изчезване породи, интересът към породата българска бяла млечна (ББМ) коза не беше много голям. Сега мога да отбележа, че постигнахме успех - очаква се тази година козите ББМ да са над 13 500. В сравнение с 2010 г. ръстът е огромен – тогава бяха останали 680. Това е резултат от работата на фермерите, на асоциацията, на пръчопроизводните стада. ББМ е много търсена сред козевъдите заради високата продуктивност – млечност 600-800 литра, като има чести случаи на животни, които я превишават. Маслеността е 3,3-3,5%, сухото вещество също е много високо. Млякото от тази порода няма специфичната миризма на козе мляко, каквато има при местните и непородните кози.
- Каква е вашата прогноза за козевъдството у нас?
- Има перспектива, но и много работа предстои. Нужно е да се уредят пазарите и да се повиши изкупната цена на млякото, както и да се улесни изкупуването на козе месо, да се намери пазар за новородените яренца.