Всичко е любов

Ето че и Иван Иванов пое към снимачната площадка на вечността. Заедно с толкова много големи български актьори, напуснали ни през последните години, но оставили емблематични филмови заглавия. Актьори, каквито почти вече няма, и филми, каквито почти вече не се правят.
Изиграл е над 40 роли в киното. Повечето от тях запомнящи се, страхотни! Огромният актьорски талант му позволява да бъде всичко, каквото си поиска: влюбеният Радо във "Всичко е любов", ченгето под прикритие Вас/ Христо в "Комбина", алпинистът Асен в "Лавина", военният в "Ударът", офицерът от жандармерията в "Юмруци в пръстта", отмъщаващият Траян в "Мярка за неотклонение", инженер Марин Маринов в "Стената", Симеон Велики в "Борис I", Димитър Благоев в "Мечтатели", Кондора в "Романтична история", студентът Сашо в "Нощем с белите коне" и много други. И въпреки че неговите герои имат една обща черта - те са мъжкари, хора с характери, през цялата си кариера той не допусна грешката да влезе в калъпа на определен тип персонажи, а успя да разгърне таланта си.
Сигурно всеки има своя любима роля, изиграна от Иван Иванов. На мен, както и на много момчета от моето поколение, любимата роля бе на Вас/ Христо от "Комбина". Много искахме да му подражаваме - като поведение, външен вид. Някои искахме да станем актьори. Може би защото голяма част от героите, които изигра Иван Иванов, са бунтари. А да си бунтар във филм е по-лесно, отколкото в живота. Не го познавах лично, но от интервютата, които съм чел, от мненията на хора, които са общували в него, разбирам, че той беше от бунтарите и в живота.
Звездата му изгрява с "Всичко е любов", където си партнира с Янина Кашева. Това е разказ за любовта на двама млади, които съдбата събира случайно, но ги разделят предразсъдъците и несправедливостите в живота. Героят му Радо олицетворява бунта срещу фалша в обществото. Филмът, който е провокация и с еротичните сцени, още с появата си предизвиква фурор. Само за няколко месеца е гледан от над 2 милиона души, а Иван Иванов се превръща във всеобщ любимец, особено на нежната половина.
"С образа на Радо успях да кажа много неща тогава. Самият аз притежавам повечето от чертите на героя. И той има характер, който нищо в живота не може да пречупи", споделя в свое интервю актьорът.
Роден е в Асеновград. Завършва механотехникум със слаба диплома. Иска да учи право, но заради дипломата това няма как да се случи. Работи като радист на софийското летище, където дава нощни дежурства. Спортува активно, като през 1969 г. дори е републикански шампион по джудо. Кандидатства във ВИТИЗ случайно, но го приемат от раз. Постъпва в класа на проф. Димитрина Гюрова и Богдан Сърчаджиев-Бондо.
Няма много изяви в театъра. Като студент участва в "Много шум за нищо", "На дъното". Включен е в трупата на Младежкия театър, но не му остава време за изяви на театралната сцената, защото почти непрекъснато играе във филми. Във Военния театър влиза в образа на Ромео в "Ромео и Жулиета". Свободата, която дава киното, обаче повече го привлича и затова окончателно избира белия екран пред сцената. "Аз съм индивидуалист анархист и не мога да търпя затворени пространства. Стрелец съм не само по зодия, но и по природа. А в театъра декорът е условен", казва в свое интервю.
Затова от 1983 г. става щатен актьор към Киноцентъра. Снима по няколко филма на година, случва се и два едновременно, както е случаят с "Комбина" и "Ударът".
След промените през 1989 г. е изритан от Киноцентъра заедно с цяла плеяда талантливи актьори. Получава предложение за работа в хлебозавод. За да оцелее в това жестоко време, участва в няколко американски продукции, но бързо разбира, че така само прахосва таланта си. "Просто няма кино и аз направих своя категоричен избор", обяснява големият актьор решението си да не снима и да се изолира от суетата на светския живот в къщата си в с. Оборище. Въпреки това още няколко пъти застава пред камерата. От този период най-много цени участието си в сериала "Гори, гори, огънче". А през 2005 г. излиза филмът "Другият наш възможен живот", където влиза в ролята на емигранта от Америка Лъчезар Денев и след 20 години отново си партнира с Ваня Цветкова. С талантливата актриса участва преди това в "Комбина" и "Лавината".
Самият той в началото на 90-те заминава за кратко в САЩ при приятел, където започва работа като като общ работник. Но издържа само два месеца и се прибира.
Макар след промените рядко да се изявява като актьор, гласът му озвучава много чуждестранни филми. А тези с негово участие продължават да печелят почитатели от различни поколения.
Доброволното "самоизгнаничество" в с. Оборище го кара да посегне към перото. Още в началото на 90-те пише няколко сценария за филми, които обаче остават незаснети поради липса на финансови средства. Започва да твори в различни жанрове - стихове, разкази, пиеси, есета, притчи. Излизат и няколко негови книги: "Този живот - онзи живот", "Отговори", "Добре дошъл у дома", "Живот", "Седем часа разлика" и др. Първото си стихотворение посвещава на съпругата си - актрисата Петя Силянова, с която са заедно още от следването му във ВИТИЗ - повече от 40 години. Творбата носи името "За теб" и тя много я харесва. Така започва пътят му по белия лист.
А този път е изпълнен с много философия, с търсене на смисъла на живота, на пътя към другите хора. Според Иван Иванов "простите неща правят хората човеци" а в "ивеенето е скрито чудото". Не в стремежа към успеха, към славата, защото най-големият успех е самият факт, че човек се е родил. "Няма по-голяма истина от дишането" - това са пак негови думи. Оттам и поривът към обикновения живот, далеч от суетата на славата.
"Когато човек се роди, той вече се е реализирал. Работата му е да разбере, че е човек. По какъв начин - чрез средствата, които са му дадени, чрез конкретната работа - журналист, актьор, писател... Когато човек отиде над работата, отвъд бунта, той започва да се превръща в слънчево същество. Освобождава се и започва да живее. Аз правя каквото реша, че е правилно, и го правя с цената на живота си", заключаваше той в едно интервю.
Стиховете му носят философия, но са целенасочени и ясни. Отдава предпочитание на простия, но дълбок изказ. Както са и ролите му в киното.
"Актьорството не е лавина. Нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е тихо и самотно занимание. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота." Това са думи на актьора Иван Иванов. Аз бих добавил, че така е и с поезията, с литературата. И за да се случи онази магия, която е необходима за едно силно произведение, трябва и много любов. Към изкуството, към професията, към хората, към живота. За да стигнат посланията до зрителя, читателя, слушателя...
В едно негово стихотворение звучи:

...Думите не са всичкото.
Думите са единственото.
Думите се изписват с една дума.
Думата се нарича - Любов.

Всъщност творецът Иван Иванов ни казваше, че има нещо, което не трябва да забравяме и което няма как да забравим. "Всичко е любов.".