Льо Пен и призракът на Дьо Гол
/ брой: 128
Скот МАККОНЪЛ*
Струва си да се направи равносметка на това, което Марин Льо Пен е постигнала в политическо отношение. Преди 22 години нейният баща Жан-Мари Льо Пен, който създаде Националния фронт като негодуванието на десните (Виши, загубата на Алжир, масова имиграция), изненадващо зае второ място на президентските избори. Тогава френската политическа и медийна върхушка се обедини срещу него за втория тур, третирайки го като политически прокажен.
Връзката между Марин и нейния баща (сега на 96 години) е тема за гениален драматург, но политическата схема е следната: Марин се стреми да дедемонизира Националния фронт, като поддържа основните си възгледи за имиграцията, избягвайки случаен антисемитизъм. Намерението й беше да се създаде националистическа социалдемократическа партия, която политически е дясна, а икономически - лявоцентристка.
В крайна сметка тя изрита баща си от партията и скоро след това я прекръсти на Национален сбор, заемайки дума, напомняща за голисткия орган от 70-те и 80-те години на XX век. До 2017 г. дедемонизацията беше поне частично успешна (тя се нареди на второ място на президентските избори след Макрон, като спечели 34% в надпреварата).
През следващите няколко седмици ще чуете много за „обединяването на французите срещу фашистката заплаха за републиката“. Естествено това обвинение е лъжа: партията на Марин Льо Пен е основана на правилата на демокрацията, колкото и всяка друга партия във Франция.
Ако срещнете млад ентусиаст, партиен работник или политически помощник, работещ за Марин Льо Пен, те неизменно идват от семейство на родители голисти. Партията на Льо Пен безспорно е по-голистка във външната политика. През последните шест месеца Макрон скочи в челните редици на украинските ястреби в Европа. Той е единственият европейски лидер, искрено нетърпелив да задоволи амбицията на украинския президент Зеленски да превърне конфликта в Украйна в по-широка война между НАТО и Русия.
Не е трудно да се разбере какво е мислил Шарл дьо Гол за това. Една от най-известните му външнополитически фрази беше „Европа от Атлантическия океан до Урал“ - това бе неговата визия за зона на обща цивилизация, включваща Москва и Санкт Петербург.
Той показа, че когато има натиск, както по времето на кубинската ракетна криза, Париж бе съюзник на Вашингтон срещу Москва. Но той изтегли Франция от военните структури на НАТО, за да протестира срещу отказа на Вашингтон да сподели ядрена информация за силите на пакта на френска земя.
Абсурдна е идеята, че Шарл дьо Гол би подкрепил разширяване на НАТО в Източна Европа като антируски съюз след края на Студената война и че би одобрил плановете на Вашингтон да разположи американски военни бази в Украйна и Балтика. Марин Льо Пен е двусмислена за войната в Украйна - тя критикува инвазията на Русия, но подлага на критика и размишленията на Макрон за френското военно участие в руско-украинската война.
През идните седмици ще чуем загрижени гласове за заплахата от „екстремната десница“ във Франция, украсени с твърденията, че Европа е изправена пред „фашистка“ заплаха от Националния сбор. Но по отношение на това, което Льо Пен отстоява, най-близкият й модел е този на най-великия лидер на Франция от XX век - консервативния антинацист Шарл дьо Гол, който сложи край на колониалните войни на Франция.
* Редактор - основател на „Америкън кънсърватив“