Имена
"Към Партията" като клетвена изповед...
/ брой: 208
Навършващата се 120-годишнина от рождението на Христо Радевски е прекрасен повод да припомним някои по-съществени страници от неговия неспокоен житейски и творчески път.
Роден е на 10 октомври 1903 г. в с. Белиш, Троянско. Завършва държавно педагогическо училище в Ловеч, след което следва в СУ "Св. Климент Охридски". Още като студент започва да сътрудничи в хумористичното сп. "Звънар", В сп. "Наковалня", редактирано от Димитър Полянов, и СП. "Звезда" на Георги Бакалов. Увлича се от социалистическите идеи и става редактор на "РЛФ". Застанал окончателно твърдо на леви позиции, работи като редактор и на в. "Работническо дело", за което е интерниран и два пъти попада в затвора по ЗЗД. Той обаче никога не отстъпва от своите идейни позиции и това намира отражение и в неговото творчество.
През 1932 г. издава дебютната си стихосбирка "Към Партията", която категорично подсказва твърдата му творческа ориентация да служи безотказно на идеалите, на които е обрекъл своя житейски път. Тези непоклатими възгледи отстоява безкомпромисно и в следващите си издания - "Ние сме правова държава" (1933), "Пулс" (1936), "Наопаки"(1943), "Въздух не достигаше" (1945) и други заглавия, които съзиждат неговия творчески облик.
След 9 септември 1944 г. работи като сътрудник по въпросите на културата към посолството ни в Москва. Нито за миг обаче не напуска литературното поприще: продължава да пише стихове за деца и възрастни, председател е на СБП (1949-1958), главен редактор на престижното сп. "Септември", сътрудничи във водещите ни литературни издания. В течение на десетилетия Христо Радевски беше един от най-популярните ни и уважавани литературни творци, като остави зад гърба си десетки стойностни произведения.
Беше 29 декември 1991 г., когато за първи път го навестих в неговия гостоприемен дом на бул. "Цар Освободител" 29. Оказа се рядко сърдечен и духовит събеседник, с когото бързо намерихме общ език и се потопихме из примамливите дебри на литературното ни битие. За мен той беше живата история на литературния ни живот през последните седем десетилетия. Имах усещането, че в хола, в който ме посрещаше, още се утаяват гласовете на Любомир Пипков, Борис Ангелушев, Ангел Каралийчев, Александър Жендов, Матей Вълев, Никола Фурнаджиев и мн. др., които с неоценимото си творчество изграждаха духовния облик на страната ни през онези далечни години. Разговорите ни често навестяваха гнусните нападки срещу Вапцаров, на които той отговаряше по достоен начин в печата. А с автора на "Моторни песни" са били близки приятели, заедно са живеели на ул. "Ангел Кънчев" 37 - били са съпричастни в нелегалната антифашистка борба и са споделяли житейските неволи.
Христо Радевски никога не напусна коловозите на активния културен и обществено-политически живот, страдаше и болееше за погазените високи социални идеали и социална справедливост, за възтържествуването на която бе посветил всеотдайно своето темпераментно надарено перо.
Стихотворението му "Към Партията" е силно въздействаща поема, клетвена изповед, изразяваща дълбоката преданост на автора към идеите на неговия живот.
Високо ценеше творческите постижения на колегите си, помагаше и насърчаваше младите надарени литературни творци. В същото време подаваше ръка и на известни литературни творци, към които властта някога хранеше недоверие и ги маргинализираше, какъвто бе случаят с недооценената Вера Мутафчиева. Паметна е и неговата решителна намеса за връщане на доверието към големия Димитър Талев, интерниран някога в Луковит. Днес малцина знаят за този негов много човешки благороден акт.
С неговата кончина на 15 февруари 1996 г. българската литература и духовност загуби един от най-ярките си вдъхновени творци.