България има нужда от по-хубаво бъдеще

ЗЕФИРА ВЪЛОВА е водещ специалист в областта на старинната музика. Тя се изявява като солист, диригент, концертмайстор и камерен изпълнител. След дипломирането си в Националната музикална академия в София в класовете на Йосиф Радионов и Стойка Миланова, Зефира се включва като концертмайстор в състава на Бароковия оркестър на Европейския съюз. Регулярно си сътрудничи като солист и концертмайстор на Бароковия оркестър в Хелзинки, ансамбъл Arcangelo (Великобритания), ръководи програми с репертоар от XVIII век със Софийската филхармония. Артистичен директор е на софийския фестивал "Изкуството на барока", концертмайстор на ансамбъл "Il Pomo d’Oro", реализирайки многобройни записи като солист, диригент и концертмайстор за лейбъла "Aparte". Сред наградите й са първо място в Конкурса за барокова цигулка "Jose Herrando" (2020), "Музикант на годината" на БНР (2017) и "Златно перо" (2021). През 2023/2024 дирижира "Il Pomo d’Oro" в концерти с Якуб Орлински и Джойс ди Донато в Европа, Америка и Азия, "Амадис Галски" в Софийската опера и оркестъра "Tafelmusik" с класически концерти и симфонии.

- Госпожо Вълова, наскоро връчихте наградата "Музикален проект на годината" на Веско Ешкенази, Вероника Тодорова, Георги Милтиядов и Любомир Дяковски. Вие самата сте лауреат на приза "Музикант на годината" за активна творческа дейност. Каква е за Вас стойността на наградите?
- Висока, когато става дума за награда на слушателите, каквато е и "Музикант на годината". А за публиката - да победи техният избраник е несравнима чест! Дълбоко уважавам публиката, тя винаги е била основен стимулатор за осъществяването на творческите ми идеи, свързани с опознаването и представянето на старинната музика у нас. В България нямаше да се случи дългогодишният фестивал "Изкуството на барока", ако я нямаше отдадената, любопитна и топла аудитория. Но освен това е нужно едно будно общество от професионални музиканти, музиковеди, хора, които имат ресурса да оценят дадено музикално събитие или творба, да отразят и коментират дадена интерпретация. Това е ценно не само за изпълнителите, но и за публиката. Сравненията ми с други държави и културни общества говорят за недостатъчност в сферата на българската музикална критика.
Лично за мен, в периода на обучението ми, наградите не са били основна цел. Не съм конкурсен тип, никога не са ме привличали тези спортни конкуренции между изпълнителите. Намерих себе си, и изобщо вдъхновение за активна концертна дейност, по-скоро чрез старинния репертоар. Това ми даде поле за изява, да съм свободна от догми и ограничения в един консервативен у нас музикален свят преди двадесетина години. Вече е може би по-разчупен и многолик. Има различни вкусове, много предлагане и с различно качество.
- Сред Вашата активна творческа дейност специално място заема фестивалът "Изкуството на барока". Той почти две десетилетия привлича с изключително интересната си програма и съпътстващи събития. Но как възникна идеята за този форум?
- Създаването на един фестивал предполага създаването на общество, споделящо сходни интереси и естетически възгледи. Ние започнахме в тесен кръг от броящи се на пръстите на едната ръка музиканти, които знаех, че имат желание да специализират исторически информирано изпълнение - специфична сфера от музикалното образование, все още малко застъпена у нас. В родното изпълнителско изкуство не се набляга на музикалната практика от епохата - например по времето на Брамс, или какви са били инструментите по времето на Корели и Хендел, дали те или техни копия са достъпни днес, каква е била естетиката, очакванията, философията на композиторите от дадена епоха.
Идеята беше да заразим не само меломани, но и професионалисти, както и деца и младежи, които не може да не познават най-съществените фигури от XVI и XVII век, които основополагат инструменталната и вокалната музика за столетия напред. И най-вече да си създадем прекрасни условия за творчество и обмен на информация между български колеги и гостуващи чужденци.
Фестивалът бе създаден скоро след приемането на България в ЕС и все още успява да задържи интереса на публиката, без да парадира с най-популярните звезди на международната сцена, без да предлага масов културен продукт. А по-скоро чрез детайлно обмислени концертни програми, обединени от обща тема, с изпълнители, вдъхновени от познание за стил, импровизация, междукултурен обмен. Благодарна съм на тези, които ни подкрепят, и специално на Столичната община, която включва фестивала ежегодно в културния си календар.
- А Вашият личен интерес към старинната музика кога се оформи? Има ли влияние периодът, в който сте продължили образованието си в Германия? Или причината е съвсем различна?
- Музиката на Бах ме привлече със своя език, мелодичност и хармоническа дързост, но и ме отблъсна по начина, по който трябваше да я изпълнявам - според класическите устои на едно изпълнение, носещо белезите на поствоенна Европа (след Втората световна война). Открих други старинни автори, предшественици на Бах, открих свобода в ритмическите построения, сблъсках се с много лесни технически пиеси, които представляваха голяма трудност за осмисляне и убедителното им пресъздаване. За късмет, тогава стана достъпен и възможен контактът чрез ютюб с други изпълнения. Като чух какво се случва отвъд пределите на родината, си казах, че сигурно има място и за мен на тази сцена. Заминах за чужбина именно защото вече бях проявила интерес и прецених, че има неща, в които бих могла да задълбоча знанията и интереса си.
- Черпили сте от музикални школи в България, Германия, Нидерландия, Франция, Италия - това ли е пътят, по който един музикант трябва да мине, за да си изясни за себе си какво най-много му допада и приляга?
- Зависи от личността. Някои успяват да дадат най-доброто от себе си, следвайки един единствен преподавател или школа, други са винаги в търсене на нещо ново и различно. Модерните течения в света на старинната музика и изпълнението й днес на исторически инструменти имат няколко основни вдъхновители. Сред тях например е Густав Леонхард, вероятно познат на редовия меломан. През 2010 г. имах щастието да работя в Нидерландия с цигуларката Луси ван Даел, представител на малцината пионери във възраждането на така различната естетика, превърнала се в самостоятелен клон в изпълнителството днес. От нея научих да се вглеждам по-дълбоко в музикалните партитури, да търся мотивация и вдъхновение именно там. Обогатил ме е контактът с различни национални тенденции - концертирала съм с холандски, френски, италиански колеги, и надявам се стилът ми да продължи да се облагородява.
- Кое Ви доставя най-голяма радост: да свирите в симфоничен оркестър, да ръководите ансамбъл, да предавате уменията си на млади музиканти, да изследвате и анализирате определени автори, произведения...?
- Музикология и анализ, репетиции, взаимодействие с колегите - дейности, неразделни и необходими за постигането на високи цели. И те всички ми харесват, като превес има практиката над теорията, признавам. Това, което ми доставя най-голямо удоволствие - и копнея до голяма степен - е да съм част от създаването на един жив продукт, на нещо, което е различно, не революционно задължително, но което лично аз намирам за най-тясно свързано и най-пълно отразяващо една творба, която открехва вратите към невидим свят, останал необозрим за поколения преди нас. Това се случва рядко, например по време на КОВИД-карантините с Хелзинкския оркестър се включих в една голяма романтична програма с произведения от Сибелиус, Шуман и Симфоничната поема "Орфей" от Лист - творба, която не познавах и ми се стори толкова интересна и по тематика, и по оркестрация, и по форма. И си казах: Как не съм знаела по-рано да помечтая за това...
- Доколко е важен инструментът, на който свири музикантът?
- Факт е, че с хубавото лесно се свиква. Като имаш в ръцете си един стойностен и прекрасно изработен инструмент, независимо кога е произведен - преди 400, 100 или 2 години, спояването и контактът е много бърз и лесен. С по-чепатите инструменти се свиква, но изисква повече компромис при овладяването на навиците и на способите. Имаме чудесни български лютиери, но в момента аз свиря на съвременен инструмент от римски майстор. Имам предоставена за ползване и цигулка от школата Маджини, която е много стара. И когато сравнявам как двата инструмента реагират на моите импулси, бих казала, че съвременната има необходимост да бъде обучена как да моделира фразата, как да реагира на музикалните ми подтици. Докато старите инструменти имат свой език, вече кодиран, създаден и като че ли по-лесно се свири и говори чрез тях.
- Значението на семейната среда водещо ли е за това дали едно дете ще развие афинитет към музиката и към даден инструмент? Ако вземете за пример Вашето семейство - доколкото зная, децата Ви свирят на пиано и на цигулка.
- Ако едно дете има музикален талант, той обикновено е унаследен, в редки случаи има случайно изникнали таланти. Тогава е важно младите да бъдат заобиколени от хора, които ги разбират и подкрепят. Защото неразбирането на един талантлив в някаква област човек, на неговите нужди, може да доведе до затваряне, неудовлетвореност. Ако разграничим таланта от гения - гении се раждат рядко и за тях няма никакво значение каква е средата. Геният ще се открои и ще избуи, ще се наложи, ако съдбата го е предпоставила. На своите деца препоръчвам да свирят, защото това развива, но не ги поощрявам да бъдат професионални музиканти.
- Пътували сте и сте творили в много страни. Като сравнявате, благоприятна ли е в България средата за изкуство, в частност за класическа музика?
- Намирам, че у нас има сериозен подход към музикалното образование. Ако някой иска сериозно да се занимава с музика, тук има чудесни условия. България е дала безкрайно много таланти на световните сцени. И продължава да ги зарежда непрестанно, да изнася прекрасни изпълнители. Друг е въпросът, че музикалното обучение извън музикалните училища се превръща в почти елитарно, защото е доста скъпо. Наред с всички извънкласни занимания, които едно дете би могло да има, може би музикалните са най-скъпи. Те изискват специфична квалификация на учителя и някаква база, инструмент. Но ако сравним с едно общество в Швейцария или други развити държави, там е препоръчително всички да имат базово музикално образование, защото то създава чувствителност, усет, желание за търсене на красивото. А обществото има нужда от това, независимо от дълбочината на кризата, в която се намира.
У нас може би има нужда от по-широк поглед, за да бъде достъпно музикалното образование за повече деца, особено извън столицата, в по-малките населени места. Не на последно място, застъпвам да се познава и разпространява българското народно творчество, което само по себе си е богатство и проява на културна идентификация. Това не можем да вземем за пример отвън. Ние сме наследници на нещо уникално, фолклорът има отдавна изградена теоретична база, методика на преподаване и смятам за удачно да се застъпи по-сериозно в образованието. За пример мога да дам Детско-юношеския фолклорен ансамбъл "Изворче", който наскоро отбелязва 60-годишна дейност.
- Имате контакти по целия свят, изявявате се на най-престижни сцени, но сте избрали да живеете в България - кое беше определящото?
- България има нужда от по-хубаво бъдеще и ако аз мога да бъда част от този подтик, предпочитам. Не намирам за честно да се осланям на една добре структурирана държава, със своите социални, системни културни механизми, каквато е Франция например, тъй като не съм участвала по никакъв начин в изграждането на това. И вярвам, че в България с приноса ми към облагородяване и разнообразяване на културния живот ще се подобри усещането за битието, ще се разшири кръгозорът на аудиторията и може би дори ще привлече нови ценители на красивото и стойностното в изкуството.
- Какво да очакваме от 19-ото издание на фестивала "Изкуството на барока"?
- Фестивалът ще се проведе от 30 септември до 14 ноември в София. Ще има гостуващи чуждестранни изпълнители, но и няколко много изявени български певци и инструменталисти. Ще загатнем и за мита за Орфей, който е подхранил въображението на редица барокови изпълнители. Ще звучат творби от Й.С. Бах - като най-обичан и почитан  представител на традицията от XVIII век. Още за програмата ще бъде оповестено през юли на сайта sofiabaroque.org, в социалните мрежи.