(Не) забравените поети
100 години от рождението на САЛИС ТАДЖЕР
/ брой: 116
САЛИС САМУИЛ ТАДЖЕР е роден на 20.06.1924 г. в София. Член на РМС от 1939 г. Участва в антифашистката борба. Изпратен е в принудителен лагер в Смядово. Завършва гимназия като частен ученик след 09.09.1944 г. През 1946 г. е главен редактор на сп. "Български червен кръст", редактор в списание "Трудово дело" и "Народен трудовак". Отива в Израел, където прекарва 6 г. (1948-1954). Там е безработен, пристанищен работник, сътрудничи на левия печат, издава 3 стихосбирки, накрая е принуден да напусне страната в края на 1954 г. и се завръща в България. Член на БКП, на СБП. Работи като редактор в издателство "Народна младеж". Сътрудничи със стихове, проза и статии на много издания. Пише лирика, белетристика и публицистика. Автор на много стихосбирки, повести, романи, творби за деца. Умира през 1988 г. в София. Произведенията му са преведени на руски, иврит, румънски, френски и други езици.
Не тъгувай
Не тъгувай, макар да е тъжно.
Не тъгувай, макар да боли.
Идва зима! Защо да се лъжем?
И студено е. Падат мъгли.
И понявга се свива сърцето.
Губят стойност най-скъпи неща.
Няма птици! Угасват в небето
светлините. Ще дойде нощта.
Не тъгувай, животът е кратък.
Всичко тук е - и пъкъл и рай.
Всичко вземай и дай без остатък,
работи и обичай до край.
Сбогом, слънце! Защо да се лъжем.
И студено е. Падат мъгли.
Не тъгувай, макар да е тъжно.
Не тъгувай, макар да боли.