България не е готова за еврозоната

РУМЕН ГЕЧЕВ е роден на 4 октомври 1956 г. в Червен бряг. През 1980 г. завършва Висшия икономически институт "Карл Маркс" (УНСС) в София. Там е преподавател, професор. Специализирал е икономика в Илинойския щатски университет, Университета "Теймс Вели" и Аризонския университет. През 1990 г. става член на БСП, в периода 1995-1997 г. е вицепремиер и министър на икономическото развитие. След това се оттегля от политическия живот. От 2013 г. досега е избиран за народен представител от БСП.

"Времето на илюзиите за някакви български финансови отличници изтича. Намесата на международните финансови институции преповтаря това, което БСП предлага от години

- Как бихте оценили кашата, която т.нар. "сглобка" забърка в икономиката докато беше на власт?
- Вече 15 години, преди и по време на “сглобката “, доста успешно се внушава на обществото, че икономиката това е : бюджетен дефицит под 3% от БВП и нисък държавен дълг. Няма никаква дългосрочна, средносрочно или даже двугодишна икономическа стратегия. Работеше се ден за ден, лъжа след лъжа. И да се чуди човек, защо уж сме отличници по фискална дисциплина, а сме последни в ЕС по жизнен стандарт, с най-ниски минимални и средни заплати, с най-ниски пенсии, най-ниска пазарна конкурентоспособност, продължителността на живота е най-ниска и т.н. Какво от това, че демонстрираме някаква псевдо финансова дисциплина след като енергетиката ни е пред колапс и е затънала в дългове. Новите реактори в Белене вместо да генерират милиардни печалби още лежат в калта.
Правителствата на Борисов и Петков, слугувайки на Брюксел, подписаха смъртните присъди и на въглищните ни електроцентрали. За сравнение, поляците си осигуриха работата на техните въглищни централи до 2038 година.  Ние сме единствената страна в Източна Европа, която не произвежда автомобили. Тук няма нито една световна индустриална фирма. Около 80% от хранителните стоки са вносни, трудно ми е да се сетя и за стоки за дълготрайна употреба. В далечното минало останаха българските телевизори, перални, радиоапарати и т.н. У нас процъфтява хазартния бизнес, застрашаващо расте и нарко-пазара. Правителството на “сглобката“ прокарваше решенията си с желязната парламентарна подкрепа на ДПС и ИТН. Затова сега критиките на ГЕРБ и ДПС към ПП звучат повече от цинично. За резултата съдете сами: днес ние сме по-последни в ЕС и по-назад от предпоследната Румъния отколкото преди две, пет или преди 10 години…
- Необходима ли е промяна в данъчната система у нас, за която настояват от МВФ и Световната банка?
- МВФ и Световната банка не предлагат нищо необичайно. Над 95% от страните по света прилагат прогресивно данъчно облагане. С плосък данък останаха България, Киргизстан, Туркменистан, Узбекистан, Казахстан и Монголия. И това вероятно е направило най-после “впечатление“ на международните финансови институции. Иначе от БСП последните години пет пъти внасяхме проектозакони за прогресивно данъчно облагане, правихме международни сравнения, аргументирахме се с данъчните законодателства на най-развитите и бързо развиващи се страни, с опита на нашите партньори в ЕС , но…. не получихме подкрепа. Щом не помогнаха здравият разум и световният опит, сега на ход са “началниците”, както гальовно ги нарича Борисов. А вие спомняте ли си поне един случай, в който Борисов да не е козирувал на “началниците”? Дните на “плоския данък” са преброени. Пенсионните фондове вместо да стават по-независими, изискват все по-големи трансфери от държавния бюджет. България стана рекордьор в Европа и по социално разслоение на обществото. Расте богатството на колцина милионери, а десетки хиляди български семейства не могат да свържат двата края. Времето на илюзиите за някакви български финансови отличници изтича. Намесата на международните финансови институции преповтаря това, което БСП предлага от години.
- Не мога да не Ви попитам за еврото. Готова ли е България за подобна стъпка и кога реално трябва да влезем в еврозоната?
- Разбира се, че не е готова. Първо, не отговаряме на един от ключовите формални показатели – равнището на инфлация. Второ, което е по-важното, ние сме твърде далеч от такива средни показатели на страните от еврозоната като Брутен вътрешен продукт на човек от населението, работна заплата, производителност на труда, пазарна конкурентоспособност, технологично равнище и т.н. Трето, в икономическата теория и практика има безспорна яснота за това, че успешна валутна зона на група страни може да има само, ако техните икономики имат приблизително еднакво равнище на технологично, институционално и социално-икономическо равнище. Четвърто, вижте състоянието на самата еврозона сега: огромни бюджетни дефицити и държавни дългове, енергийни дисбаланси, почти нулев икономически растеж, понижаваща се покупателна способност на домакинствата, износът на капитал превишава вливащите се чужди преки инвестиции. А макроикономическите показатели на Дания и Швеция от 2000 г досега са по-добри, макар че не са и не искат да влизат в еврозоната. Полша, Чехия и Унгария категорично декларираха, че в близките 20-на години този въпрос пред тях не стои. И за това все питам радетелите на незабавното ни влизане в еврозоната къде са им числата и анализите? Защо далеч по-развити страни от нас са сметнали, че не им е изгодно сега да предприемат тази стъпка, а най-изостаналата икономика в ЕС  показва такава странна нетърпеливост? Както написа незабравимият Николай Хайтов “Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш.” България ще влезе в еврозоната, когато се доближи до средните европейски показатели и когато разчетите покажат, че това е в неин национален интерес.
- Тази година сте кандидат за евродепутат, в този смисъл какви са основните предизвикателства пред Евросъюза днес? Дали достатъчно ли се чува гласът на България в Брюксел?
- Най-голямото предизвикателство пред нашия общ европейски дом е войната в Украйна. БСП се оказа права в категоричната си позиция против санкциите срещу Русия и против изпращането на българско оръжие в Украйна. Вместо да уязвят Русия, която през 2023 г. бележи икономически ръст от почти 4%, икономиката на ЕС крета на дъното с растеж от 0.4%. Водещата страна Германия навлезе в икономическа криза, последвана от още няколко страни-членки, в т.ч. Австрия, Швеция, Естония, Латвия, Литва и др. ЕС не е водещ в нито една от върховите технологии. В областта на електрониката, роботиката, изкуственият интелект, космическите изследвания и др., изостава от САЩ, Китай, Южна Корея и Япония. Търговският дефицит на ЕС с Китай е близо 300 милиарда евро. Сега, когато санкциите доведоха до прехвърляне на доставките на евтини руски енергоресурси от ЕС към Китай, позициите на европейските икономики ще бъдат допълнително отслабени. Налице са и задълбочаващи се дисбаланси на енергийната система на ЕС. Цените на горивата и електричеството растат, помпайки инфлацията. Например, цените на тока в Германия са най-високите в света , поради което десетки немски и чужди индустриални фирми се изнасят в посока към САЩ и Китай.
Около половината от външнотърговският ни оборот се реализира в ЕС и тези тежки икономически проблеми няма как да не се отразят и на нашето национално стопанство. Затова сега повече от всякога гласът на България в Брюксел трябва да се чува ясно, аргументирано и с категорична защита на националните ни интереси. Нашите приоритети са ясни: решаването на кризата в Украйна чрез преговори и спиране на военните действия, преразглеждане на “зелената сделка“ с отчитане на българският интерес в ядрената енергетика и топлоцентралите, ефективно използване на еврофондовете в подкрепа на нашите приоритети, категорично запазване на принципа за взимането на стратегическите решения в ЕС с пълен консенсус, овладяването и пълен контрол върху миграционния натиск.