Вулкани, отвари, пречистване - нови аспекти от живота на маите

Всяко пътешествие ни обогатява, отваря сетивата ни за нови аспекти от живота. Научаваме нови неща за себе си - как реагираме при среща с неочакваното, страшното, опасното... Много хора бъркат туриста с пътешественика. Истината е, че първият иска да избяга от живота, докато вторият иска да го живее, затова се потапя в различното и се стреми да опита колкото може повече.
Преди години американската писателка Елизабет Гилбърт покори света с книгата си "Яж, моли се и обичай", в която описва как е намерила себе си, пътувайки последователно до Италия, Индия и о. Бали. Тогава много жени решиха да тръгнат по стъпките й, но повечето останаха разочаровани. Защото всеки има свой път. Моят ме отведе в Ел Салвадор, по стъпките на маите.

Хоя де Серен и Каса бланка

са два археологическа парка, където има още много работа за археолозите. Интересното е, че предимно японски учени работят тук и влагат средства. Много подземни тунели свързват различните пирамиди, но какво има там, защо са били направени - историята засега мълчи... Поради липса на пари. Но от малкото, което е открито, добиваме бегла представа как са живели хората там. Това само разпалва интереса ми и скоро се озовавам при

шаман и церемония при пирамидите в Сан Андрес

"След като сте дошли днес тук, то е, защото нещо ви е повикало", уверява ни шаман, докато разпалва огъня и се подготвя за ритуал. "Не си мислете, че съм тук всеки ден", продължава той и започва да навива тютюневи листа като пура.
В кръг са се подредили няколко жени, чужденки, стоят боси на тревата и си предават пурата, след като са пушили малко. "Това е за пречистване", обяснява мъжът и ми дава знак да не му снимам лицето - маите вярват, че обективът може да им вземе душата. Много искам да се присъединя към групата, но ме е срам. Приятелката, при която бях отишла на гости, е силно вярваща католичка и се колебае дали да дойде с мен, защото според нея ще "извърши грях". Вероятно това ме стимулира да участвам, защото съм атеистка.
"Не стойте отстрани", насърчава ме шаманът и ми подава черупка с някаква червена течност - всеки трябва да отпие, отново за пречистване. А след това ни раздава свещи - да ги сложим на тази част от тялото, където изпитваме болка, а накрая - да хвърлим свещта в огъня, който ще отнеме и болката.
"Кое поколение шаман сте", любопитства една от жените. "Ще бъда откровен", отвръща той. "Майка ми и баща ми са големи християни, но всеки разбираше религията по свой начин. Мен тя не успя да ме докосне. Преди 17 години реших да открия духовния свят, както са го правили предците ми." "Създателят е навсякъде", казва малко неловко събеседничката му. "Създателят ли? Всеки от нас е Създателят", слага край на разговора той.
Не знам колко продължава целият ритуал. Нямаме време, предстоят още неща за гледане. Но няма как да си тръгнем без... да искаме разрешение от огъня.
Не знам дали церемонията ми повлия по някакъв начин, но със сигурност това, което ме очакваше на следващия ден, направи така, че товар да падне от плещите ми.

Изкачване на вулкан

Това е едно от предизвикателствата в Ел Салвадор. Най-големият - "Санта Ана", на 2381 м над морското равнище, привлича млади и стари, мъже, жени и деца от цял свят.
Когато се записах за еднодневната екскурзия, гидът ме попита дали имам опит в изкачването, някакви заболявания, защото изпаренията от сяра действали много силно на хората със сърдечносъдови проблеми. Отговорих толкова убедително, че всичко е наред, че хората останаха с впечатлението, че често изкачвам вулкани. Това беше голямата ми грешка, защото... никога не бях правила такова нещо.
На следващия ден отидохме много рано сутринта, без да сме закусвали, и след първите няколко метра усетих как пулсът ми рязко се учести, ръцете и краката ми започнаха да треперят, трудно си поемах въздух. Намирахме се в тропическа гора и преходът беше много стръмен. За щастие, след като изядох едно кексче и пих малко вода, се оправих и за час и 15 минути стигнахме до кратера. Адреналинът ми толкова се беше покачил, че не усетих изпаренията от сяра, имах чувството, че мога да се катеря още цял ден.
Оказа се, че пътят, по който сме минали, е

древен път на маите

който те извървявали като акт на саможертва, за да умилостивят боговете. Пътеката на места е труднопроходима дори днес, представям си каква е била преди векове. Но щом са стигнели до кратера, са хвърляли вътре цветя, храна, предмети и искрено са вярвали, че молитвите им ще бъдат чути.
Учудващото беше, че на следващия ден нямах никаква мускулна треска, а напротив - само желание за живот.
Моят път не мина през Италия, Индия и о. Бали, а през много други държави през последните 13 години. Със сигурност има още много неща, които остава да видя в Ел Салвадор, но за момента това ми е повече от достатъчно, за да бъда щастлива.