НАУЧНО-ПОПУЛЯРНО
Светлина в тунела в борбата с маларията
Продължава търсенето на начини за унищожаването на най-големите преносители на болестта, която все още взема човешки жертви в над 80 страни
/ брой: 69
Мащабно изследване, направено в Танзания от канадски и британски експерти, разкри, че специални мрежи против комари, покрити с двойна доза нов инсектицид хлорфенапир, лишават тези паразити от възможността да летят и изобщо да се движат. Разработката, използваща и пиретроидиа - традиционни химически вещества против насекоми, е довела до невиждани резултати: случаите на малария при децата са намалели с около 40 на сто.
Мрежите против комари през последното десетилетие значително допринесоха за спада на заболяването най-вече в африканските страни на юг от Сахара, където са регистрирани 90% от всички случаи на заразата. Но специалистите отбелязват забавяне и промени в тази тенденция, тъй като представителите на рода Anopheles, отговорен за разпространението на маларията, стават все по резистентни към пиретроидни инсектициди. Разработени през 80-те години на миналия век, те парализират комарите, като въздействат именно на нервната им система. Докато хлорфенапирът предизвиква най-вече спазми на крилете, което лишава насекомите от способността да летят и в крайна сметка води до тяхното елиминиране. А съчетаването на пиретроидните инсектициди с хлорфенапира създава съвсем нов механизъм за влияние в тази област и издига борбата с маларията на съвсем различно ниво.
Смята се, че мрежите, обработени с тази компилация, ще са много по-ефикасни, макар и по-скъпоструващи от старите варианти. Според експертите обаче, намаляването на разходите за здравеопазване, което ще се случи в резултат на новия начин за борба с комарите, ще успее да компенсира допълнителните харчове.
Но изследователите подчертават, че са необходими нови проучвания, които да разкрият дали е възможно производството на такива ефикасни мрежи в по-големи мащаби. А също така се стремят към разработване на стратегии за намаляване устойчивостта на насекомите към последно създадения инсектицид. Целта е да се запази ефективността му в дългосрочна перспектива.
В Бенин предстои да се осъществи мащабно тестване на мрежите и анализиране на техния успех в борбата с комарите. Ако резултатите от изпитанията са достатъчно убедителни, новият метод може да бъде препоръчан за международно използване от Световната здравна организация.
В 46 от 87-те държави, в които все още съществува малария, през 2020 г. са регистрирани по-малко от 10 хиляди заразени. За сравнение: само година по-рано подобни показатели обхващат едва 25 страни. В навечерието на Световния ден за борба с маларията, който се отбелязва на 25 април, от СЗО дори си поставят за цел да добавят още поне 25 държави към списъка, който регистрира всички места, където тази инфекция вече е изкоренена.
Актуалното глобално изследване, направено през 2019 г., установи общия брой на болни от малария - цели 229 милиона души. Фаталните случаи намаляват, макар и незначително - от 411 хиляди през 2018-а до 409 хиляди само година по-късно.
Въпреки че болестта може да бъде предотвратена и лекувана доста успешно, инфекцията продължава да е заплаха за живота на почти половината от населението на Земята. Всяка година маларията убива над 400 хиляди души по света, като основно от нея умират малки деца в Африка, подчерта генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.
Основните начини за профилактика на болестта остават мрежите против комари и обработката на помещенията с инсектициди. Но дори тези познати методи не са достъпни за всички, а финансирането на антималарийните програми значително намалява. По данни на СЗО, вместо необходимите $5,6 милиарда, са получени едва 3 милиарда.
През последните две години ситуацията започна да става все по-сложна заради пандемията от КОВИД-19. Експерти алармират, че намаляването дори само с 10% на достъпа до лечение може да доведе до смъртта на още 19 хиляди души.
Маларията може да бъде победена, убеден е ръководителят на ООН. Според него за целта са необходими твърда политическа воля, достатъчни инвестиции и точни стратегии. Само по този начин може да заживеем в свят, свободен от малария, смята Гутериш.
В Европейския регион болестта е ликвидирана през 2015 г. Сред страните, които получиха през последните две десетилетия сертификат от СЗО като държави без малария, са още Туркменистан (2010), Армения (2011), Киргизката република (2016) и Узбекистан (2018).
Ухапването от насекомите съсипва кръвоносните съдове
Щом вкарат хоботчето си в човешката кожа, комарите пият кръвта на жертвата си средно в продължение на четири минути. Правят го толкова мощно и агресивно, че това съсипва кръвоносните съдове, твърдят специалисти. Обаче на маларийните комари е нужно доста повече време, за да открият източника на тяхното "пиршество". Затова се смята, че болестта се предизвиква от плазмодии, които имат способността да управляват нервната система на насекомото.
Мигът, в който комарът пробожда кожата на жертвата си и започва да пие кръвта й, бе заснет в безпрецедентни детайли от френски учени, разбира се, благодарение на прецизен микроскоп. Според тях насекомото не само вкарва хоботчето си, но и се опитва да открие с необичайно гъвкавото си жило именно кръвоносен съд, което неизменно води до постепенното му разрушаване.
Страна без комари
На планетата ни все пак съществува държава, където няма комари. Тоест - има, но само един, обаче, и той се намира... в специална епруветка. Но когато иде реч за живи насекоми кръвопийци, в Исландия наистина само са чували за тази напаст. На ледения остров климатът е прекалено студен за комарите. Те просто не успяват да завършат цикъла на развитието си: не могат да се превърнат от ларва в какавида, камо ли в жизнеспособен индивид.
Така че Исландия май е единствената суверенна и независима страна в цял свят, където няма нито един комар или други подобни опасни летящи насекоми.
Страницата подготви Альона НЕЙКОВА