Неделник
Срещи
Стоил Рошкев: Наградата "Орфей" може да се превърне в мисия
Искаме ли България да съществува, трябва да бъдат давани пари за българска култура, убеден е журналистът, изкушен и от създаването на качествена литература
/ брой: 44
Интервю на Альона НЕЙКОВА
- Какво ви провокира да учредите конкурс за нов (неиздаван) български роман, господин Рошкев?
- Решението ми не е спонтанно, в никакъв случай. Обмислях го дълго. Няма да преувелича, ако кажа, че от 20 години насам мечтая в България да има голяма премия за нов български роман. За радост, вече мога да сбъдна тази своя идея. Убеден съм, че искаме ли България да съществува, трябва да бъдат давани пари за българска култура. Тъкмо за българска култура. Но не пари за семки, както вече писах. А да може творецът в действителност да живее като творец, да вдъхновява хората и да славослови Родината. На мнение съм, че всичко е култура - икономиката и политиката също.
- Защо нарекохте отличието "Орфей"? Между кои други названия се колебаехте? Как реагирате на предложенията наградата да носи вашата фамилия, колкото и нескромно да звучи?
- Всеки знае Орфей. Целият свят е чувал за Орфей, но не абсолютно всички са наясно, че Орфей е от Родопа планина. Иска ми се, щом се каже "Орфей", да се знае, че това е България. Затова и реших така да е името. Надявам се тази награда да се утвърди и извън границите на България - да стане международна някой ден. Защо не? Иначе преди това обмислях да нарека наградата "Роман Българан". Но след допитване надделя сегашният вариант. А по отношение на това наградата да носи името ми... Не, не съм мислил в тази посока.
- Какви автори очаквате да проявят интерес към тази инициатива?
- Сериозни автори. Под "сериозни" имам предвид не само вече известни писатели, но и млади творци, които гледат сериозно на литературата и вярват в силата й да променя света, да създава нова реалност.
- Колко творби вече получихте след обявяването на конкурса? Какви са първите ви впечатления от тези текстове?
- Самият аз бях изненадан, че има постъпили вече 11 романа, кандидатстващи за наградата "Орфей". И това е за няма две седмици, откакто тя е обявена. Ако някой се учудва - как е възможно за толкова кратко време писателите да реагират, ще кажа, че има доста ръкописи, отлежаващи по чекмеджета и компютри, чиито автори чакат подходящото време. Впечатленията ми от първите постъпили романи са добри, а от два от тях - много добри.
- Каква е причината да няма специална тема на конкурса? Не се ли опасявате, че това може да затрудни определянето на победителя?
- Не се притеснявам, защото съм сигурен, че опитните очи на хората от журито ще разпознаят истинския диамант. Искам да кажа и това, че по принцип е трудно, щом става дума за роман, да се определя специална тема. Най-великите романи винаги са полифонични, многопосочни и понякога самият автор не знае какво всъщност е казал, а всеки читател открива по нещо, съобразно личните си предпочитания. Отделно, хората от различните епохи намират различни неща в оцелелите във времето текстове. Но, вижте, един ще хареса любовната нишка, друг - житейската философия на определен герой. Каква е темата на "Братя Карамазови" или темата на "Сто години самота"? Ами темата на "Одисей" на Джойс или "Животът. Начин на употреба" на Перек? Темите в тях са много... Има дори възглед, че романът "става" - в смисъла на Хегел - не чрез автора, а чрез читателя.
- Бихте ли споделили други важни подробности за участието в конкурса?
- Има изисквания единствено от техническо естество. Обемът на ръкописите трябва да е до 500 стандартни страници, шрифт Times New Roman 12, разредка 1,5... И, ако позволите, да кажа електронните адреси за изпращане на романите: office@orpheus-prize.bg и prizeorpheus@gmail.com. Оттам насетне - може да се участва както с ръкопис на съвременна тематика, така и на историческа. Човек може да се включи с класически тип сюжет - от А до Я, може и с безсюжетен роман - поток на съзнанието. Или комбинация от двете. Или нещо четвърто, като например един от нашумелите съвременни романи "Ужасно силно и адски близо" на Джонатан Сафран Фоер. Подходът на всеки към романа му е лично негово решение.
- Предполагам, че крайният срок за изпращането на творбите (24 май) не е случаен...
- Разбира се. Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската просвета и култура и на славянската книжовност.
- Как точно ще подходите към избора на най-добрия в това творческо състезание?
- Победителят ще бъде избран, както споменах, от опитно жури. За мен е чест, че един от най-големите специалисти по нова българска литература, дългогодишен преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" - проф. дфн Симеон Янев, прие да бъде председател на журито. Книгите и учебниците, които проф. Янев е публикувал, не се събират на цяла лавица в библиотеката. Така че, сигурен съм, неговият огромен опит и усет към литературността ще направи избора възможно най-адекватен.
- Защо решихте наградата "Орфей" да бъде връчена именно на 24 юни?
- От една страна, 24 юни е точно месец след 24 май, така че в този времеви прозорец журито да има възможност да обсъди най-добрите романи и да вземе точното решение кой да е лауреатът. От друга страна, това е най-продължителният ден в годината, лятното слънцестоене. Надявам се и наградата "Орфей" да не е нещо спорадично, а да се превърне в дългогодишна мисия.
- Стана ясно, че определихте паричен приз от 12 хиляди лева. Как се стигна точно до тази сума? И вярно ли е, че това са ваши лични средства?
- Така е. Наскоро продадох апартамента си на булевард "Васил Левски" в София. С част от парите закрих ипотеката на сегашното си жилище - по-встрани от центъра. Какво да правя с останалите средства? Ето, осъществявам мечтата си.
А наградата е 12 хиляди, защото... Ето, Фонд "13 века България" към Министерството на културата, например, връчва 11 хиляди лева награда за роман. Наградата "Елиас Канети" е 5 хиляди лева. Така наречената награда за литература на ЕС е 5 хиляди евро...
- Наистина ли финансовото изражение на "Орфей" ще е най-голямата награда, давана в България за роман след 1989 година? Знаете ли какъв е размерът на подобни призове в други страни?
- Към днешна дата това е най-голямата награда, да. В същото време в Испания, да речем, има 125 хиляди евро приз за литература (Наградата "Мигел де Сервантес"), "Букър" е 50 хиляди британски лири - над 110 хиляди лева. "Нобел", знаете - около един милион долара. Тези награди неслучайно са толкова големи. Така се създава "мека сила". Както е известно, начинът за влияние чрез културни продукти е много по-могъщ от всички оръжия на света. Вижте Холивуд... Но... дълга тема.
- Освен сериозния паричен стимул, ще съдействате ли победителят да издаде романа в книга?
- Ако победителят в конкурса желае - да. Ако не иска, мисля, че 12 хиляди лева ще са му достатъчни да си издаде сам романа.
- Мислите ли, че съвременните български автори ще оценят по достойнство тази благородна инициатива, а няма да се усъмнят в нейната алтруистична мисия?
- Надявам се. Но, знаете, има всякакъв тип хора, различни писатели. Не съм наивник да смятам, че няма да има хулители, присмехулници и както там се казват тия, които предпочитат да отрицават, вместо да гледат градивно и слънчево на живота.
- Заради учредяването на наградата "Орфей" в социалните мрежи ви нарекоха "Бялата лястовица". Как приемате такива думи?
- Така ли? Това не съм го видял. Но съм щастлив, че някой ме е нарекъл по този начин. Дано е така. "Бяла лястовица" е щастлив символ.
- Кое смятате, че ще бъде водещо при участниците в тази надпревара - паричната награда или възможността за изява?
- И двете, и двете.
- Мислите ли, че такива творчески състезания са полезни за съвременните автори?
- О, мисля, че са повече от полезни. Те са стимул. Човекът е "игрово" същество. Повечето обичаме съревнованията. А, както е известно, количествените натрупвания водят до качествени изменения. Надявам се да доживея деня, в който български писател ще получи Нобелова награда за литература. За жалост, от всички балкански държави само България няма все още нобелов лауреат за литература. Не броя Канети, тъй като той само е роден в България, в Русе, но иначе е немскоезичен.
- Вие също сте автор на стихове, разкази и романи. Как бихте реагирали, ако разберете, че е обявен конкурс "Орфей"?
- Тутакси ще подам документи. Както съм участвал и в различни други литературни конкурси. Някои съм печелил, други - не.
- Какво лично за вас е писането и литературата - вдъхновение, свобода или начин на живот?
- Харесва ми, че споменахте думата "свобода". Да, писането за мен е свобода. Писането на роман, стихотворение, пиеса, изобщо на литература, е безпределна възможност за човека да бъде свободен посредством въображението си, било то развихрено или не толкова. В литературните текстове няма граници, няма рестрикции. Единствените граници и рестрикции зависят от самия автор. Действително, писането на литература е свобода.
- Казахте, че "ако искаме да я има България, трябва да се харчат пари за българска култура". Кога това ще се превърне в начин на мислене и на властимащите - хората, от които зависи финансирането на българската култура?
- Колкото по-рано стане това, толкова по-добре за България. Не харесвам Чърчил, но много харесвам едни прочути негови думи. Знаете го случая, когато правителството поискало преди Втората световна война да увеличи бюджета за отбрана, а Чърчил попитал откъде да се вземат парите. Предложили му: "От културата и образованието!" Чърчил заключил: "Господа, тогава какво ще отбраняваме?!" В тоя ред на мисли, надявам се също така да доживея и деня, когато министърът на културата, в което и да е българско правителство, ще бъде и вицепремиер. Културата е всичко. Всичко. Културата не е надстройката. Културата е базата.
СТОИЛ РОШКЕВ е роден в столицата, където завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като журналист в Българската телеграфна агенция, Българското национално радио, Българската национална телевизия. От 2019 г. е част от екипа на Българска свободна телевизия. В края на 90-те години на ХХ век нашумява със стихосбирката си "Ток", комбинираща ефектна метафорика с разговорен и дори уличен език. Автор е и на поетичната книга "Естрада" (2009), на сборника с разкази "Няма такъв булевард", както и на романите "Жени по китайската стена" (2007) и "Кибермодернизъм, или кукловодът Йоан Янков-Сайта" (2016). Носител е на престижни награди за поезия и литература. Преди броени дни обяви, че инициира създаването на конкурса за нов български роман "Орфей".