За дълбоко и всестранно обновление на БСП

В Манифеста за демократичен социализъм в България, приет от ХIV извънреден конгрес на партията (30 януари - 2 февруари 1990 г.) заявихме, че слагаме началото на нейното дълбоко и всестранно обновление за прерастването й в нов тип партия на демократичния социализъм. В него „рязко и ясно за всички“ поставихме въпроса, че или ще успеем да изпълним това изискване на времето, или ще слезем от политическата сцена.
В отговор на този призив, от 1 април до 1 юни 1990 г. в Българската социалистическа партия  бяха приети нови 24 804 социалисти, от които 13 210 жени, а общо за първите шест месеца на годината новите членове на БСП достигнаха 33 884 души. На първите многопартийни избори (10 -17 юни 1990 г.) БСП спечели доверието на над 2 880 000 български граждани и абсолютно мнозинство в Седмото Велико народно събрание, приело Конституцията на Република България.
51-вият конгрес на БСП ще заседава отново в преломно време.

Светът е в процес на радикални промени

на разпад на следвоенния световен ред, милитаризация на международната политика, безпрецедентни неравенства и доминация на глобалния технокапитал, настъпление и официализиране на неофашизма и неонацизма. От историята знаем, че в отсъствие на силна и обединена левица кризата на капитализма възражда мракобесната фашистка идеология във всичките й проявления. БСП е изправена пред изключителното предизвикателство да съчетае своето принципно съдействие за запазването и укрепването на българската държава в новите реалности с изпълнението на мисията си на носител на нова  социалистическа перспектива за страната през XXI век. Дали тя е в състояние днес да изпълни тази своя мисия?
В момента в страната се наблюдава спад на напрежението в резултат на избора на редовно правителство с парламентарна подкрепа и с участието на БСП, но би било сериозна заблуда то да се приеме за трайна  стабилизация на страната. Обществото и държавността са в дълбока криза. Техните устои са дълбоко поразени от последиците на шоковата неолиберална „реформа“, наложена през изминалите години от българската десница - отчуждението, агресията и омразата в отношенията между хората и сриналото се доверие в държавните институции като защитници на икономическата и социалната сигурност на гражданите, на тяхното лично достойнство, както и на  суверенитета и националната сигурност на България.

Отговорът на днешното предизвикателство

пред партията следва да се подчини на една единна цел: да инициира процес на безкомпромисна борба с олигархичната власт и корупцията, срещу завладяната държава и за връщането й на гражданите, в съчетание с последователната социализация на обществения и икономическия живот. На първо място това означава стриктни правила за прозрачно финансиране и реално представителство на партиите, твърди гаранции за свободни и честни избори и строги санкции срещу лица на всички етажи на властта с незаконно придобити финансови средства и имущество.
Едновременно с това БСП следва да разработи и стартира  цялостна стратегия за осигуряване на върховенство на закона, за еднаква защита на всички форми на собственост и норми за съобразяване на частния с обществения интерес, насърчаване на кооперирането във всички сектори на икономиката и обществото, гаранции за задължителното колективно трудово договаряне и в частния сектор, както и за въвеждането на прогресивно данъчно облагане на доходите и имуществата. Безусловен приоритет следва да заеме конституционното задължение външната политика на Република България да гарантира националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и да съдейства за установяване на справедлив международен ред.
Резултат от такъв политически курс следва да стане

постепенното възстановяване и разширяване на доверието

към нашата партия. Участието й в сегашното правителство с водещите си представители сериозно накърнява шансовете за такъв обрат в подкрепата за партията. Същевременно, в случай, че министрите социалисти съумеят да се  докажат като ревностни поборници срещу задкулисието във властта и  произвола на лобистки и монополни интереси и постигнат реални успехи в ръководените от тях сектори, този подчертано отрицателен ефект би могло донякъде да бъде ограничен.
Днес партията „рязко и ясно за всички“ отхвърля ликвидаторския курс от последните години на повсеместни „чистки“ на всички несъгласни с мнението и волята на „председателката”, на разбиване на местни партийни структури и на изолиране на партията от активните слоеве на обществото, довел до масовия отлив и демотивация на много хиляди съзнателни и отдадени на лявата идея членове и симпатизанти на партията. През този период колективното ръководство на партията бе потъпкано, идейно-политическия живот бе изцяло прекратен, политическите сътрудници в Националния съвет бяха заменени със служители, дошли неизвестно откъде, развитието на съвременни леви медии бе подменено с провалилата се тв-авантюра. И като връх на всичко, партията бе доведена до състояние на практически финансов фалит.
За съжаление, при провеждането на пълния цикъл отчети и избори бе пропусната възможността да се дадат насоки за сериозна вътрешнопартийна дискусия за необходимите действия за активизиране и развитие на партията в съвременните условия и на тази основа за издигане на кадри, способни да ги осъществяват.

На партията е нужен нов програмен курс

обосноваващ стратегията на дълбока трансформация на наложилата се в страната система на олигархична власт и разградена икономика. Такъв курс следва да се гради въз основа на  последователното спазване на нормите на Конституцията, в съчетание с нов проект за приоритетно развитие на нейната социална компонента, какъвто БСП дължи на  обществото като партия-носител на конституционализма.
Необходимият прелом във функционирането на БСП е по силите само на качествено нов представителен състав на Националния съвет, способен да стартира неотложния цялостен процес на всеобхватно обновление - да обсъжда и провежда на практика програмните насоки на нейната дейност, да възстановява и укрепва организационните структури на партията на национално равнище и по места, да сплотява нейните членовете и симпатизанти от различните поколения, да провежда съвременна медийна политика, да възобнови и развие системата за политическо образование и подготовка на кадрите на партията. В периода до следващото заседание на Конгреса новоизбраният състав на Националния съвет следва да организира разработката на основните насоки на програмното и организационното развитие на партията, които да станат основа за сериозна вътрешнопартийна дискусия на всички нива.
Пред новоизбрания председател на БСП възниква изключителната отговорност да организира и координира цялостния процес на възстановяване и разширяване на доверието към  партията като надежден представител на интересите на разностранния съвременен спектър работещи хора на наемния труд във всички сфери на дейност и на гражданите, нуждаещи се от социална защита - неразделна част от общонационална стратегия за преуспяване на България в коренно трансформиращия се свят на XXI век.

***

Позицията е подготвена с участието на: Алекссандър Димитров, Ана Пиринска, Боян Балев, Валери Жаблянов, Велислава Дърева, Венцислав Василев, Георги Божинов, Георги Пирински, Димитър Денков, Емил Бехар, Емилия Масларова, Захари Захариев, Иван Ковачев, Максим Мизов, Петя Шопова, Пeтър Мутафчиев, Радослав Илиевски, Светла Тошкова, Светлана Шаренкова и е подкрепена от участниците в обсъждането на тема „За необходимостта от програмно обновление на БСП“, проведено в рамките на Дискусионния форум, организиран на 7 февруари 2025 г., петък, от 11.00 ч. в зала 604 на НС на БСП от Фондация „Солидарно общество“ и Платформата за леви идеи и политики „НовиВремена“.

7 февруари 2025 г.