Парламентарното театро на Б.Б.

Всеки път, ама всеки път, когато е в безиходица, политически ступор, интелектуален маразъм или в криза на абсолютна безидейност, Бойко Борисов прибягва до криминалните сюжети. Така става и днес в окото на бурята на политическата криза, която разтърсва България като конвулсия на паралитик. Оказа се, че имало заплаха за живота му. Предупреждението дошло не откъде да е, а от "най-голямата служба в света". Борисов скромно предположи, че причината за нея е Украйна. "Вината, ако има такова нещо, касае само Украйна", натърти лидерът на ГЕРБ.
Думите му не са случайни, нито пък може да ги разглеждаме като обичайната медийна пиротехника, така характерна за този политически персонаж. С идеята за заплаха Борисов се опитва да институционализира себе си като евроатлантически мъченик. Като фигура отдадена на геополитическата идеология на Посолството, която понася удари, ритници и заплахи, но е непоколебим в своя слугински ентусиазъм и преклонение. Това му дава възможност да избегне всякакви обвинения, ако идеята му за правителство на малцинството бъде взривена в парламента. Така светът в главата на Бойко Борисов става черно-бял - той гордият и заплашен евроатлантик и злите сили, които са на страната на онези, които го заплашват.
Проблемът е, че Борисов твърде дълго се задържа на политическата сцена и всичките му театрални етюди вече сме ги гледали по няколко пъти. През 2013 година, когато беше принуден да подаде оставка, Борисов оврещя парламента, че Ахмед Доган е поръчал атентат срещу него. Тогава той се обърна към депутатите и сълзливо им препоръча да се запознаят с доклад на "партньорска разузнавателна централа" в който била описана тъмната афера.
"Аз не съм страшен, страшни са тези, които ме поръчвате", каза Борисов пред народните представители.
Ситуацията е буквално под индиго. Тогава не беше ясно каква ще е политическата съдба на Борисов, сега е практически същото. Защото първата политическа сила в момента не се опитва да изгради реално правителство, а стабилно управление, а се чуди как да се защити от последствията от провала на техните опити, ако такъв се очертава на хоризонта.
И на дневен ред идват заплахите за убийства, идеята за атентати, намесването на Украйна.
Изтъркан сюжет, но едно не може да се отрече на Борисов - дори и най-абсурдния сценарий в неговата уста може да се превърне в удивителна парламентарна бурлеска.
Театрото на ГЕРБ днес е сигурен знак, че не вървим към никакъв хепиенд на напрежението в обществото. България е изправена пред връхлитащи икономически проблеми, социално напрежение, ново безвремие в лапите на служебния кабинет на ГЕРБ, а това, което идва като отговор от първата политическа сила е: "мен искат да ме убият".
Може би трябва да сме благодарни на Борисов, че още не се е сетил, че извънземните искат да го отвличат. Като гледаме парламентарния зоопарк такъв сюжет също би звучал абсолютно достоверно и медиите задъхано щяха да го отразяват...