Бъдещето е в лявата идеология

Камелия БАЗОВА-ИЛИЕВА*

Сега е модата на маските и на крехкия баланс между здраве, икономика и човешки права. Но и след "детронацията" на КОВИД-19 дълго ще отекват икономическите, политическите и социалните проблеми. Чукат на вратата и отложени, но предстоящи, вътрешнопартийни избори, конгреси, а догодина - и национален вот.

А сега накъде? Това е фундаменталният въпрос. За да отговорим, трябва мъдро да погледнем назад и обективно да прочетен страниците, през които сме преминали. 30 години преход са достатъчен повод. Основният проблем за тези десетилетия е, че изградихме псевдодемокрация и псевдопазарна икономика, настъпи тотална деиндустриализация, допуснахме голяма социална диференциация, обезкултуряване. Не надградихме, а разрушихме и откраднахме изграденото преди 1989 г. През 1988 г. България е била на 26-о място в света по степен на развитие според индекса на ООН, сега сме в челните редици отзад напред! Първи сме по бедност и корупция в ЕС. Затова логично партиите и политиците ни са 

с нисък праг на доверие

У нас има криза на политическото представителство, което кара партиите все още да изглеждат като зле съшити чужди кръпки върху оръфаната от прехода социална дреха на обществото. Съществува недиференцирано представителство на интересите, защото социално-икономическите процеси се движат по-бавно, политическите ги изпреварват и ги насочват към стремеж за лична полза (мутризация, мафиотизация, олигархизация, "партийни обръчи от фирми", сливане на медиен, финансово-олигархичен и политически капитал, отдалечаване между политици и избиратели). Днес частните икономически интереси стават водещ мотив за политическите действия, политиката все повече се деидеологизира и финансиализира, расте пропастта между граждани и политици, а оттук стигаме до кризата на представителната демокрация. Затова е важно да се върне доверието на хората! Как? Как партиите, и по-специално левицата, да го постигнат? Как БСП да се види 

наистина като алтернатива

За това са нужни много неща, но най-напред - стратегически капацитет, комуникационен, организационен и управленски потенциал. И нов тип отношения и морал вътре в партията - чуваемост между структурите от висшия ешелон и по-ниските нива, привличане на членове и сипмпатизанти и тяхното задържане чрез по-нестандартни и неформални форми - дискусионни клубове и срещи на структурите на БСП с граждански организации, форуми, кампании извън политиката: за социални дейности, културни мероприятия и пр. В тези кампании повече власт и инициатива трябва да се даде на местните структури. Левицата трябва да бъде разпознаваема не само чрез ръководството и депутатите си, но и да се усети чрез пълнокръвния живот на местните структури, където са обикновените членове и симпатизантите:

1. Да привлича млади хора с по-иновативни кампании, предлагащи морални и авторитетни личности. С ясни леви послания, с гъвкави и отворени към новите технологии канали (фейсбук, интернет), с нестандартни дискусионни срещи с потенциални избиратели като например "Яко е да си социалист", "Модерно е да си социалист", с тематични клубове към партията, където заедно с граждански организации да се обсъждат проблеми и да се предлагат варианти за решения.

2. Прозрачност и отговорност пред обществото. Хората искат честни, почтени, компетентни политици, отворени към техните проблеми; искат морални авторитети. Затова е нужно депутатите от БСП, евродепутатите, общинските съветници да представят публично пред избирателите си отчетите за своята дейност, да са в непрекъсната връзка с тях. Защо това е важно? Защото историческата и моралната логика на съществуването на партиите от XVIII век насам е да са представители на интересите на обществото в сферата на управлението, да са мостът между обикновените граждани и властта, а не да изглеждат като откъснати от хората политико-олигархични кръгове.

3. Да се преосмислят процесите по света и у нас през призмата на лявата идеология. БСП като най-стара и най-мъдра партия не бива никога да стига до криза на смисъла. 

Вече 30 години живеем в капитализъм. Но има много видове капитализъм и много видове социализъм. Социалният капитализъм на Кейнс, роден след Втората световна война, рухва с идването на Рейгън и Тачър, когато започва днешният неолиберален, глобален капитализъм.  Вашингтонският консенсус (приватизация, либерализация и пр.) стана емблема на крадливия ни преход и на този тип капитализъм, в който живеем и който ни представя непрекъснати спектакли на финансови кризи и ирационално богатство. Икономическият растеж в началото на XXI век е илюзорен и се дължи на рискови банкови операции и спекулативен капитал. Глобалният неолиберален капитализъм води до изсмукване на ресурси и до нарастване на дълговете на по-слабо развитите страни. Финансовата система днес се базира на фиктивен паричен капитал, който многократно надхвърля неговата материална база. 

Каква е идеологическата, икономическата и политическата алтернатива? Тези процеси изискват левите интелектуалци у нас и по света да изработят

нова теория на социализма

в условията на XXI век като завършена идеологическа основа! Пролетариатът от времето на Маркс и Енгелс се е стопил в средната класа, а средната класа от времето на социалния капитализъм след 40-те години на XX век започва да се топи с изгрева на неолиберализма. Тези процеси са съпътствани от появата на нови бедни, растe социалната диференциация и несправедливото разпределение на блага и ресурси. Прав е изследователят Филип Шмитер, че има голямо противоречие между капитализма и демокрацията, защото капитализмът генерира неправомерно разпределение на собствеността и дохода, а за демокрацията е нужно равномерно разпределение на властта и статуса. За да се реши това противоречие, е нужно наличието на широка средна класа, на социална пазарна икономика, които са основа за демокрацията. Както е казал "бащата на германското икономическо чудо" след Втората световна война Лудвиг Ерхарт: "Не хората трябва да служат на пазара, а пазарът трябва да служи на хората". Ето колко много работа има за левите идеи днес!

4. Затова трябва БСП да не изневерява на лявата си идеология и да я направи по-популярна сред обществото. На фона на описаната по-горе картина много леви партии в Европа изместиха политическите си платформи надясно и това доведе до рухване на доверието в тях и до възхода на нови радикални движения. БСП също има своите отбивки в грешна посока и трябва да ги осмисли. Всички прекрасни, мъдри визии на БСП за икономика, здравеопазване, образование, селско стопанство, култура, освен написани в папките е добре да достигнат и до хората, а това някак не се случва. "Визия за България" например може да се превърне в управленска програма, да се преведе на ясен език и да се обсъжда - с читатели, зрители, слушатели, при срещи с граждани, по време на избори и между изборите, през целия мандат, постоянно да се чуват в обществото левите идеи и алтернативи!

Предлагам на предстоящия юбилеен Конгрес на БСП следните теми за обсъждане:

1. Социално-икономически мерки за преодоляване на кризата от пандемията с коронавирус.

2. Като базисен принцип, от който да няма отстъпление, независимо кой ще е лидер на БСП или бъдещ премиер, да се изведе фундаментът на лявото и неговите икономически основи по отношение на различните видове собственост. Частната собственост е важно нещо, но също така е важно като приоритет да се изведе държавната собственост, особено върху стратегическите отрасли на икономиката като енергетика, оръжейно производство, подземни богатства (не златото ни да се изнася навън от чужди фирми).

3. Запазване на националната идентичност и култура, патриотично възпитание в училищата. БСП се противопоставя на национализма и шовинизма, на расизма и ксенофобията, защото ценностите на нашата партия са хуманизъм и демократизъм, но също и патриотизъм, и родолюбие - така пише в документите на левицата. Именно патриотизмът и родолюбието трябва да се изведат като базисна ценност с оглед на глобалните атаки срещу традиционните национални идентичности. Криворазбраната политкоректност не може да демонтира историческата истина! Необхозимо е левицата да се бори за отстояване на патриотичното образование в училищата, за вярно и обективно отразяване на темите в учебниците по история днес, защото това означава родолюбиви, морални и отговорни българи утре!

4. Прогресът вътре в партията. Нужен е самоанализ и самокритика, защото безгрешни хора и партии няма! Трябва да продължи движението към повече демократизъм, нужна е двупосочна връзка и чуваемост между партийните структури, доверие между хората в партията и отношения, почиващи на принципите на БСП - солидарност, взаимопомощ, прозрачност, морал, борба срещу нечистоплътни зависимости, плурализъм, сблъсък на гледни точки вътре в партията, а не битки по медиите. 

5. БСП да започне процес на обективно осмисляне на ролята си в 30-годишния преход. В документите на левицата от Конгреса през май 2016 г. фигурира констатация в едно изречение, че тя не е успяла да реализира справедлив и социален модел на прехода. Това не е достатъчно. Необходима е по-детайлна оценка - правителство по правителство, година по година. За да си изведе БСП поуките и да продължи мъдро напред!

6. БСП като най-старата, най-мъдрата и демократична партия в България може да инициира общонационален, междупартиен дебат по подобие на Кръглата маса от началото на прехода за съставяне на Национална стратегия за развитие на България за следващите 30 години. Важно е, защото липсата на приемственост между отделните управления, на национално отговорна и стратегически насочена вътрешна и външна политика, сателитният синдром у политическия ни елит, липсата на стабилност и постоянната смяна на приоритетите са сред големите грешки на прехода. Необходимо е да се предложат 5-6 приоритета, около които да се обединят всички партии - кои и какви отрасли, в енергетиката - какви мощности, в селското стопанство - как да върнем поне частично силните си позиции, които сме имали в този сектор преди 1989 г., и т.н.

Лявата идеология ще запази партията и през следващите 130 години!

* Авторката е млад политолог, отскоро член на БСП