Уязвимите места на мечката
/ брой: 243
Мечката колкото и да звучи невероятно, е "мек" дивеч за куршума в сравнение например с дивата свиня и особено с разярения карпатски елен. Голямата устойчивост при раняване, която забелязваме много често тъкмо при ревящия мъжки елен, липсва при мечката, при този грамаден хищник. Фактът, че ранената мечка реве болезнено, говори до известна степен за неустойчивост.
Естествено това не означава още, че не трябва да се преценява добре къде да се прицелим в мечката. Лекомисленият изстрел дори и при мечката не отговаря на ловните принципи.
За всеки случай необходимо е да стреляме съвсем отблизо в главата на мечката. Когато идва отсреща, добра прицелна точка е някое от очите й сред плоското чело. А ако се прицелваме в главата й отстрани, тогава трябва да се целим в ухото й. Ако мечката се е изправила срещу нас, трябва да стреляме в средата на гърдите, на височината на раменете. Този изстрел разкъсва аортата и смъртта настъпва след няколко мига...
...А що се отнася до търсенето на мечка след раняване... в такъв момент прибързаното преследване крие в себе си опасност. Но това прави търсенето по-интересно, като, разбира се, не означава да се откажем от всякаква предпаливост. Раняването е една от малкото причини мечката да нападне човека.