Венко Евтимов: Без идеал потъваме в блатото на бездушието

Интервю на Боян БОЙЧЕВ

---

ВЕНКО ЕВТИМОВ е роден на 18.08.1955 г. в гр. Петрич в семейството на поета Евтим Евтимов. Майка му Снежана Илиева е дългогодишен учител. Завършва Техникум по ядрена електроника и в началото работи по разпределение в АЕЦ "Козлодуй". По-късно завършва и българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Работил е във вестниците "Народна младеж", "Пулс" и "Септемврийче", а след промените през 1989 г. създава собствена печатна и издателска база. Автор е на повече от 10 стихосбирки, сред които "Ръка протегната", "Подмолни думи", "Доверие в среднощ", "Еротика", "Молекула любов за двама" и др. По негов сценарий е направен филмът за обектите на ЮНЕСКО в България. Автор е на мюзикъли, поставени в НДК, на пиеси, играни от студентски състави в София, Благоевград, Сандански, Русе и други градове. 

 

- Г-н Евтимов, Вие сте тазгодишният носител на Националната награда "Георги Джагаров". Какво е за Вас тя? 

- Тази награда я приемам като едно признание от нашата литературна гилдия, което за мен има особено голяма стойност.

- Познавахте ли Георги Джагаров? 

- Да, лично познавах големия поет и драматург Георги Джагаров.

- Наградата е за патриотична поезия. Имаме ли нужда от повече патриотизъм днес? 

- Винаги има нужда от патриотизъм. В днешния разделен и сложен свят любовта към българската история, към нашата земя като една човешка длан има само едно име - патриотизъм!

- Каква е истинската поезия според Вас? Нейните послания какви трябва да са, към кого да са насочени? 

- Поезията за мен трябва да е насочена към вътрешното аз, към дълбините на душата и също така да избликва като планински извор в емоционални моменти, които всеки има, дори и най-студеният човек. Поезията е в нашия живот и тя се мери не с броя на вдишванията ни, а с миговете, когато ти спира дъхът.

- Споделяте ли известната мисъл: "Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му"? И мълчат ли съвременните поети? 

- Споделям я и ми е малко тъжно. Никола Вапцаров и Федерико Гарсия Лорка не са мълчали за своето време и са били разстреляни заради идеалите си. А сега много от съвременните поети мълчат и предпочитат да дъвчат единствено въпроса "обича ме", "не ме обича", жена или мъж, или и двете.

- Как бихте охарактеризирали времето, в което живеем? Срещу какво трябва да бъде нашата съпротива? 

- Срещу отчуждението, което опустошава душите ни, прави ни безразлични, защото живеем във време, където "парица е царица". И ще цитирам стих на Евтим Евтимов: 

Аз искам винаги да е така:

когато времето въпрос задава,

да вдигне всеки по една ръка,

наместо две, които се предават.  

• Имаме ли нужда от идеал? И какъв трябва да е той? 

- Ако нямаме идеал, то тогава потъваме в блатото на бездушието и ситият стомах и пълните джобове заместват идеала. Още Йордан Йовков градира и дели своите герои на силни духом личности, както и на слаби духом - да си спомним Шибил и Албена.

- Поетът се ражда или става такъв? 

- Разбира се, че се ражда. Каквото и университетско шлифоване да получи, поетичният талант сам по себе си е значим.

- По-трудно ли е или е по-лесно, когато баща ти е Евтим Евтимов, един от най-големите лирици в българската литература? Помагал ли Ви е той със съвети, когато посегнахте към перото?

- По-лесно е на пръв поглед. Името на баща ми отваряше вратите към редакциите и страниците на изданията, и същевременно ме караше да бъда по-различен, да бягам от дългата му сянка. Започнах да пиша още в III-IV клас, но баща ми повярва в мен, когато станах 15-16-годишен. Поощряваше ме и не ми спестяваше критика. Може би най-ценният му съвет беше: "Не оставяй перото да ръждясва!"

А моят отговор в по-късни години прозвуча така: "Ръждясва перото, ръждясва перото - топни го в окото! В своето, в окото на деня!"

• Кое Ви вдъхновява да пишете? И каква е рецепта за хубаво стихотворение? 

• 

- Без да се сравнявам с великия Моцарт, като малък на такъв въпрос той отговорил: "Събирам звуци, които се обичат." Бих казал - подреждам думички, които се обичат. Това е и рецептата за хубавото стихотворение.

- Освен поет, Вие сте драматург, издател, журналист. Кое занимание смятате за водещо, от кое се чувствате най-удовлетворен? 

- Трудно ми е да преценя. В отделни години е надделявало едно, в други - друго. Зависело е от трептенията на ръката - камертон върху белия лист.

- Кои са ръководните принципи в живота Ви? С кое не бихте направили компромис? 

- По-лесно ми е да кажа, че съм безкомпромисен по въпроса, че компромисът е необходим. Единствено не мога да правя компромис с историята на моя народ и моята Родина, и страдам, като виждам как се пренаписва днес на латиница.

- Вашата молитва за България? 

- Мили Боже, пази България от нови партии и нови патриоти!

Стихотворения от Венко Евтимов

Единадесета заповед

Не посягай, крадецо, към чуждите ласки, 

със трепереща длан

като есенен лист.

Не посягай да грабиш от чуждото щастие. 

Ти поиска 

докрай да си чист.

Не души аромата на чуждото цвете. 

Но крещи във безпътица 

твойта душа: 

- Пред едничката заповед на сърцето - 

сто божии 

ще наруша!

Еротика

На рамото ми кацна синя роза, 

отхапана от твоята уста.

И колко мига звездни като този

един след друг взривяха плътта. 

Леглото като кораб бял изплува, 

отвързано от земния си кей

и по бедра, които съм целувал,

се стича съдбоносен топъл клей. 

На рамото - следа от бяла птица.

Съвсем достатъчна за съд щета. 

Събуждам се и си оставам рицар, 

един съблечен рицар на нощта. 

Митинг за двама 

Колко време изгубихме в пози 

и в словесно гримиране. 

Пътя не е постлан със рози, 

нито павиран е

през априлския дъжд от храчки, 

през Европа навъсена. 

Микрофонът като кебапче

на митинг ще разкъсам. 

А когато прекъсват тока

и оставам на тъмно - 

аз привличам те към леглото

и... в душата ми съмва. 

Молекула любов за двама

Светът е отключен

вулкан от стихии, 

вън от него - пътища няма. 

Но кажете ми, 

къде може да се открие

молекулна любов за двама? 

Дали е

в късото съединение

на две, 

допреди малко, хладни длани...

Или е в генът ни

по рождение, 

молекула любов завещана. 

Дали е в халката на брачна верига, 

или е в илюзия няма? 

Хора, 

повярвайте, на всички ни стига 

молекула любов за двама. 

Сватба 

Любовта ни 

е като дълбока бъчва с вино. 

И днес я стягат здраво 

два златни обръча - 

венчалните ни пръстени. 

А може би утре

всичкото вино ще бъде изпито, 

здравата бъчва ще се разсъхне, 

и ще останат само халките, 

за да стягат вече 

душите ни.