Когато улицата превзе дипломацията

Тежки дни изживява българското правителство. Министър-председателят забърка големи каши на тема енергетика и колкото повече действия "предприема", толкова повече кашата става по-гъста. Очевидно вече и нервите не издържат. В свойствения му стил си позволи да заплашва президента на Русия с думите, "че никак няма да му е приятна срещата на 9 ноември в България" за подписването на "Южен поток" - един вид - "той нека само да дойде, ще види тогава..." Добре, че не започна с обичайната реплика - "Аз му наредих..." - разбирай на Путин, така както се отнася към всичките си министри и българските граждани. Всъщност втора седмица никой не дава отговор, кой подведе българския премиер, че такава среща изобщо предстои, че Путин изобщо ще идва в България? И кой постави Борисов в конфузната ситуация да изглежда най-малкото неинформиран или още по-лошо, че се опитва да плаши гаргите. Унижението обаче не е само за него, а и за страната, защото

за пореден път ни показаха ъгъла

Последваха нелепите обяснения в любов към Русия, към вечната дружба, русофилството и приятелството, за да се замаже гафът. В тази затрогваща канонада се включи и президентът Плевнелиев, който напоследък блести и определено се радва на свои открития като например, че "България иска да бъде добър приятел на Русия"...
На този фон почти не се забеляза, че премиерът на страна членка на ЕС не знае с какво точно се занимава ОЛАФ. Не знае, че тази европейска служба разследва злоупотребите със средствата от европейските фондове и няма никакво отношение към проекта "Белене", в който няма европейско финансиране. И човек си задава въпроса, как тогава заплашваше десетки пъти Тройната коалиция с ОЛАФ, като не знае за какво е тази служба?! В желанието си да даде едно рамо на своя шеф и министърът по еврофондовете Томислав Дончев стана за резил, като заяви неколкократно, че разчита на капацитета на тази служба да разследва "Белене". Наложи се от самата администрация на ОЛАФ да им изпратят писмо, в което напомнят статута и правомощията си и да отбележат за сетен път, че няма как да проверяват договорите за централата. За Симеон Дянков коментарите са излишни - дали ще "напляска руснаците" предстои да видим, но едно е сигурно - българските граждани ще платят проваления договор за "Белене", а финансовият министър ще се върне в Световната банка, ще си получава чиновническата заплата и ще ни гледа сеира.
За да не остане по-назад, и Николай Младенов реши да се включи в бабаитската риторика. Прицел на "справедливия му гняв" стана решението на Холандия да отложи въпроса за Шенген за другата година. Добре че най-накрая, на втората година от тази дискусия, чухме нещо и от външния министър. Между другото през цялото това време той услужливо прехвърляше отговорността за провала на шенгенското ни членство само върху Цветанов. Нямаше реакции, а още по-малко позиции на външното ни министерство,

нямаше защита на националните интереси

Младенов не реагира нито през 2010 г., когато Германия и Франция за първи път обвързаха Шенген с борбата срещу престъпността и корупцията, не реагира, когато се постави ново условие - да се справим с ромите, не реагира, когато въпросът излезе от рамките на техническите критерии и стана политически. Днес присъединяването на страната ни към Шенгенското пространство на свободно движение е отложено за неопределено време, а в преговорите с държавите членки сме там, където започнахме. Съветът на вътрешните министри отложи заседанието си, предвидено за този месец, с уклончивия отговор, че няма промяна в позициите на останалите страни от ЕС по темата за България и Румъния. Още по-тревожна е вече публичната информация, че след Холандия, Германия поднови резервите си, а вече и Белгия също се опъва за нашето членство.
Работа на външния министър е да проучи причините за промяната в становището на тези държави, да се водят усилени разговори, консултации, да се търсят канали за лобиране. Елементарните закани към Холандия на Дянков и Младенов не могат да трогнат никого в Холандия, но могат да направят още по-упорито нейното правителство в негативната си позиция за България. Вече две години кабинетът на Борисов или търси оправдания за този провал в международното положение, лошите холандци, строгите немци, капризните французи, или се стреми да омаловажи стойността на присъединяването ни към Шенгенското пространство. Колко време трябва още да измине, за да разбере и министър-председателят, че този проблем отдавна е напуснал рамките на "техническите критерии", че не става дума за две "недоизмазани стени" на българската митница. Отказът на държавите членки е продиктуван от

липсата на доверие в българското правителство

за действителните му намерения да се справи с организираната престъпност и корупцията. Европа не повярва нито на шумните полицейски акции с екзотични имена, които падаха една след друга в съда, нито в отстраняването на министри и депутати, което до нищо не доведе. България получи най-негативния доклад за напредъка в борбата с престъпността за всичките наблюдавани пет години. Категорична е констатацията, че организираната престъпност генерира 1,8 милиарда евро годишно, т.е. 4.7% от брутния вътрешен продукт. Вместо сериозни дипломатически и междуправителствени разговори и сковалки, дипломацията ни заприлича на Ганкиното кафене, в което се чуваше, че "не ни приемат в Шенген, защото ни завиждат за ниския бюджетен дефицит" или пък обратно: "Шенген ни е в кърпа вързан"! Борисов се надяваше на мощната подкрепа на европейската десница, но не я получи. И Меркел, и тогавашният Саркози му обърнаха гръб. На петата година от членството в ЕС България няма лоби, встрани сме от дискусията по актуалните европейски теми и от вземането на важни решения за общността.
За сметка на това все по-често се споменава името на страната в докладите на европейските и международните служби за сигурност. Най-голямото увеличение на организираната престъпност, според тези доклади, е в Югоизточна Европа - България, Румъния, Гърция, нараства трафикът на хора и наркотици през Черно море. От тях става ясно, че България не разполага с капацитет за ефективно противодействие на престъпните групи от Турция, Албания, бившите съветски републики и по този начин заплашваме вътрешните граници на ЕС.
Вчера страната ни

отново влезе в европейските доклади

този път за корупцията в спорта, купените мачове, черното тото. Цитирани  сме сред страни като Русия, Сърбия, в които организираната престъпност е проникнала в спортните федерации, а спортни клубове са използвани като прикрития за престъпна дейност. На този фон намекът на Христо Стоичков, че вътрешният министър Цветан Цветанов покровителства "черното тото" звучи страшно.
Единственият отговор на ГЕРБ за всички тежки проблеми е поредната комисия за борба с корупцията. Сигурно сме с най-много комисии и съвети срещу престъпността на глава от населението. Резултатите са видни. Довчерашен депутат от ГЕРБ е с подозрение, че не само има интереси в АЕЦ "Козлодуй", но физически се разправя с тези, които не ги  удовлетворяват. Спряха разследванията за корупция по високите етажи на властта, защото на тези етажи вече са видни партийци от ГЕРБ. За три години "твърдата ръка" на премиера се изроди в ограничаване единствено на демократичните права на гражданите, в силово печелене на избори, в разправа с политическите опоненти и силовашко перчене за "големите успехи" на управлението. Преди няколко дни вицепредседателят на ЕК Вивиан Рединг заяви, че две страни в ЕС трябва да се наблюдават внимателно и отблизо - България и Румъния...
   Соngratulations, Mr. Borissov!