Една трета от минималната заплата отива за храна
За година българинът е намалил най-много консумацията на плодове
/ брой: 77
Аида Ованес
У нас 32,2% от минималната заплата на българина отива за купуване основни храни като хляб, ориз, плодове и зеленчуци, мляко, месо. Година по-рано българите с минимална заплата са отделяли от нея 27,6% за храна. Това показват данните от последното изследване на picodi.com. Експертите проучват ръста на минималната заплата в 67 държави, в които размерът й се определя от правителството. Проучването е от януари 2022 г. до януари 2023 г. и цели да покаже дали минималното възнаграждение е достатъчно за купуване на основни храни. Според него най-малко за храна плащат в Обединеното кралство - 6,5% от минималната заплата. Най-много в Нигерия - 160,4%, тоест минималната заплата на нигерийците е недостатъчна дори за купуване на основни храни. В Турция 15,2% отиват за храна, в Гърция - 18,6%, в Румъния - 22,5%, в Сърбия - близо 25%.
През последните 10 години над половината от доходите в българските домакинства са от заплати, сочат данни на НСИ. Следващи по значение са пенсиите, като през 2013 г. те са представлявали 25,5% от дохода на домакинството, но през миналата година вече са над една трета. Разходите на домакинствата за 10 години почти са се удвоили, като първото място заемат храната и безалкохолните напитки - от 1480 лв. са станали 2529 лв. Въпреки това, българинът е свил харчовете си в това перо.
През миналата година потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на човек от домакинство намалява в сравнение с 2021 г., отчитат от статистиката. За година българинът най-много е намалил консумацията на плодове (с 2,8 кг), на хляб и тестени изделия (с 2,6 кг), на зеленчуци (0,8 кг). Намалява и покупателната способност домакинствата, като това проличава най-вече захарта, яйцата, сиренето, кашкавала и хляба. През миналата година един човек е можел да си купи средно 27 118 яйца, докато година по-рано със същите пари е можел да си позволи 31 904 броя.
Продължава тенденцията за значително поскъпване на живота и нарастване на разходите за издръжка на живот. В същото време делът на наетите лица на трудово и служебно правоотношение, които получават заплата, по-ниска от тази за издръжката на един работещ, който живее сам. Към ноември 2022 г. под необходимата заплата за издръжка за един работещ получават 1,7 млн. от трудещите се хора, посочи Виолета Иванова от КНСБ. От синдиката подчертават, че необходимият доход за издръжка нараства с по-бързи темпове в сравнение с минимална заплата.