Няколко думи
Под прага на унижението
/ брой: 60
Единствени сме в ЕС със заплати под 10 евро на час. "Рекордът" ни за м.г. е 9,3 евро. Официално, по данни на европейската стъкмистика. А по сведение на родната власт от 1 януари бачкаме за 5,58 лв. на час. Няма да коментираме "ножицата" между официалните данни в София и в Брюксел. Тя е не по-малка от шпагата между мизерната заплата на леля Миче и тлъстия портфейл на работодателя й. Ние отдавна сме под прага на унижението.
Колкото се бият в гърдите управниците, че темповете на нарастване на минималната заплата у нас били едни от най-високите в ЕС, толкова ще им напомняме, че сме на дъното по покупателна способност. И че 32-та лева за килограм агнешко за Великден ни идват преко сили на фона на празните ни портмонета и "Великденската кошница" на "бедните" гърци.
Работодателите изпадат в параноя, щом някой заговори за ръст на заплатите. А властта се чуди как хем сводките за Брюксел да звучат красиво, хем спонсорите да са доволни. Ние - на кучетата, щото доматите с колците ги ядем.
И вместо да се чудят по какви формули да ни цакат със заплатите, да хванат моливите.
Простичко е. Вземете средните данни на Евростат, дето ги подавате. Минимална часова ставка - 10 евро. Ама задължително. Осемчасов работен ден - 80 евро. Петдневна работна седмица - 400 евро. Един месец работа - 1600 евро. Пак сме на светлинни години от Люксембург, Дания и Белгия, ще дишаме прахта на Унгария, Чехия, Полша и кой ли още не. Но все е нещо. Ще има поне за домати, а не само за колци.