На пъдпъдъци в Душево
/ брой: 198
Такава слука - дай Боже всекиму! Току до ловната хижа в Душево, Севлиевско, която отдавна вече е комай единственият център на интензивен обществен живот в селото, се е ширнало стърнище. Нагазваме в него, и веднага започват като от прашка изстреляни да се вдигат пъдпъдъци и да пърпорят на вси страни. Двата дратхаара - мъжки и женски, още от тъмно изживяват бурен любовен романс, и дори се наложи да чакаме края на нежните им ласки, за да нагазим в стърнището. Въпреки амурните си проблеми обаче и двата работят великолепно, класически - стойка, дай, гърмеж, апорт - както пише по книгите. Стрелбата ехти, пъдпъдъците се стрелкат, слънцето изгрява, патрондашите олекват така бързо, че се налага Ники Попов да отскочи до колите за още патрони. Припомняме си вица - един разправял за такъв ден: "Зареждаме - стреляме, зареждаме - стреляме, накрая няма време и да зареждаме, само стреляме!" Най-трудно е откриването на пъдпъдъците в избуялия буренак, но кучетата се справят и с това, и на висулките ни вече се полюшват внушителни гроздове птици.
И накрая - както му е редът - героическа снимка за спомен, още повече че този ден гости на дружинката са писателите Йото Пацов и Любо Николов, а след това - прочутата чорба на Кольо Маринов от Млечево и всички дарове на това благодатно поле на ловджийската ни трапеза...