Как да измамим речния кефал?

Тази красива и масова за нашите водоеми риба е представител на семейство шаранови. Тялото на речния кефал (Leuciscus cephalus), наричан още клен, е издължено, цилиндрично, при едрите екземпляри - разширено в гръбно-коремната област. Младите риби имат по-различна окраска от възрастните. При тях цветът на гърба е по-тъмен, а страните са сребристи, докато при много едрите екземпляри гърбът е по-светъл, а страните са светлозлатисти. Най-общо, цветът на гърба на кефалите варира от кафяво-черно до масленозелено. Коремът е бял, а люспите по тялото са големи. Страничната линия е ниска и добре забележима. Цветът на гръдните перки е с оранжев оттенък, коремните и аналната са червено-оранжеви, а гръбната и опашната тъмносиви, почти синкави. Масивната му глава завършва с голяма месеста уста, а в областта на глътката има т.нар. глътъчни зъби. Според възрастта, годишния сезон и географския район, който обитава речният кефал, се забелязват и различия във външния му вид. Като най-очевидна се посочва разликата в цвета на перките в долната част на тялото и формата на главата. Максималните размери на тази риба в България са - дължина 85 см и тегло около 5,5-6 кг. У нас има широко разпространение - среща се в Дунав и притоците й, в реките от Беломорския водосборен басейн, в много езера, баластиери и язовири. Кефалът предпочита бистрите и хладни води. В реките се придържа в средните и долните течения, а в езерата - около устията на вливащите се реки, местата около островите и стръмните скалисти брегове. Стените на язовирите също са любими обитания на тази риба. Кефалът предпочита песъчливо-каменистите дъна, среща се и на местата с глинест дънен грунт, но избягва тинестите участъци.
Полово зрял е на 2-3-годишна възраст. Хайвера си хвърля от края на април до средата на юни, при температура на водата около 10-15 градуса. Характерно за размножителния период са миграциите на кефалите към устията на вливащите се в язовирите реки. Периодът, в който се предприемат тези миграции, е в пряка връзка със затоплянето на водата - в по-ниските водоеми, които се нагряват по-рано, това става в началото на май, но във високопланинските язовири - значително по-късно.
Кефалът е плодовита риба. Броят на хайверните зърна варира според големината на самката от сто до двеста хиляди. Речните кефали са всеядни. Стадният принцип е в основата на развитието и храненето им. Дребните и средни по размер риби се хранят с ларви на насекоми, мухи, комари и други летящи насекоми, гъсеници, червеи, пиявици. В сезона на узряването на плодовете предимно по-едрите риби с охота ги приемат като храна. Трофейните екземпляри са самотници - движат се и се хранят самостоятелно. Менюто им е съставено изключително от риба, раци, жаби, попови лъжички и това ги причислява към хищните риби. Невероятният апетит на кефала го прави една от най-търсените от въдичарите риби. Недоверчив, страхлив и подозрителен, той изисква този, който се опитва да го "надлъже", да прояви творчество и дискретност в действията си.
Кефалът се лови целогодишно, като всеки сезон има своя специфика по отношение на стръвта, техниката и начините на риболова. През ранната пролет той приближава бреговете, но се придържа над дъното, където се храни. При настъпването на същинската пролет и развитието на летящите насекоми той обръща все по-голямо внимание на храната в горните водни слоеве. През лятото търси храна предимно по повърхността, а през есента оформя плътни стада и се настанява в дълбоките участъци на водоемите. През зимата се придържа към дънните ями и руслото на вливащата се в язовира река.