Гладкоцевните ловни пушки

Илия Върбанов

Традиционното оръжие на българския ловец и днес си остава гладкоцевната ловна пушка, която особено през последните години претърпя много промени, свързани с постигането на максимална поражаема далекобойност, правилно разпределение на сачмите в битата площ; по-голяма безопасност, по-голяма лекота на оръжието, красив външен вид и по-ниска себестойност.
Ловните пушки се разделят на гладкоцевни - за стрелба главно със сачми, и набразденоцевни - за стрелба с куршуми. Освен тях съществуват и комбинирани - с една или две гладки цеви и една набраздена или обратно, а често - с по една гладка и една набраздена цев.
Според броя на цевите ловните пушки са едноцевни, двуцевни, трицевни или четирицевни. Последните два вида се срещат много рядко. По отношение на спояването на цевите ловните пушки биват хоризонтални (успоредки) с хоризонтално споени цеви, и надцевки, при които цевите са споени вертикално.
По начина на зареждането им ловните пушки биват преднопълнещи се или шомполни (така наречените "долми"), които много рядко се срещат у нас, и заднопълнещи. Последните се зареждат с патрони, които се поставят в камерата на цевта, намираща се в задната й част. Те се наричат още "централки". Според начина на действието си и според броя на изстрелите, които може да се произведат с едно зареждане, пушките биват обикновени и магазинни. Магазинните пушки са полуавтоматични или автоматични.
По устройството на ударните механизми ловните пушки биват с открити ударници (курочни) и със закрити ударници (безкурочни).
Според предназначението си пушките биват ловни - за упражняване на ловния спорт, и състезателни - за стрелба по летящи гълъби, по бягащи силуети или по летящи асфалтови панички. Пушките за стрелба по асфалтови летящи панички са два вида - за кръгова стрелба (скейд) или за траншейна стрелба (стенд).