Точката на И-то
С европоста си идва и акълът. И с него си отива?
/ брой: 133
Навремето имаше златни ръководители, които си тежаха на мястото. Но имаше и такива, за които все се търсеше подходящо устройване - от млекокомбината в обувния завод, от обувния в хлебозавода, от хлебозавода в печатницата - и все като директори. И като ги попиташ имат ли акъл за новото поприще, в което никога не са се подвизавали, отговаряха убедено, че акълът си идва с поста.
По отношение на втория тип кадри и до днес като че ли нищо не се е променило. Пожарникари, физкултурници, сервитьори и джазбандисти не само бяха настанени на ръководни позиции, но и се добраха до върха на държавата. С познатата отпреди увереност, че с поста си идва и акълът. Колкото и да е странно, в някои случаи това дори е полезно. Особено ако имаме очи да видим как най-отговорни представители на властта заговориха по друг начин след поемането на европредседателството.
Наскоро премиерът ни, мотивирайки необходимостта от промяна в миграционната политика на ЕС, отбеляза, че ако във Вашингтон или Ню Йорк кацне пътник без документи, той няма да бъде допуснат в страната. Това е безкрайно логично, но не и когато става дума за Европа, поне доскоро. В настоящата колонка преди три и повече години многократно е подчертавано, че според международните правила бежанците имат право да пресекат без документи и откъдето могат само първата граница. За да преминат всяка следваща, и то през контролните пунктове, а не по каналите на трафикантите, трябва вече да са идентифицирани и регистрирани. Авторите на тези безспорни от юридическа гледна точка становища и изданията, в които публикуваме, бяхме обвинени в антидемократична пропаганда. Някаква фондация беше усвоила половин милион лева от "Америка за България", за да ни включи в "черния списък" на антиевропеистите. В понеделник в Софийския университет са били представени резултатите от втората фаза на изследването "Антилиберални дискурси и пропагандни съобщения в българските медии". Този път обаче семинарът не се радваше на широко медийно отразяване и вероятно затова не стана ясно дали и доскорошният председател на Съвета на ЕС не е бил причислен към злодеите на европейския проект. Особено след като и в Брюксел, и в Страсбург българският министър-председател се обяви категорично за затваряне на границите. А може би и организаторите на форума са си дали сметка, че акълът си идва с поста, в случая - с европредседателския.
Уличените в антидемократична пропаганда бяхме засипани с упреци - външни и най-вече вътрешни, за "липсата" на солидарност. Бежанският наплив трябвало да се разпределя честно, според броя на населението в съответната държава. Защото справедливостта не била нищо друго, освен пропорционалност. А който се дърпа, да му бъдат спрени еврофондовете. Нашето правителство дори прие тайно постановление за заселване на мигранти. На тях се гледаше като на работна сила, която ще оправи икономиката и ще реши демографската криза. От върха на ротационния си пост обаче премиерът ни усвои друго виждане за солидарността. Тя вече е в това всяка държава да си носи отговорност за границата. Ако някой има нужда от мигранти, да ги вземе. На нас не ни трябват и няма да приемем връщането им обратно, докато не построим затвори, за да има къде да ги държим(?!).
И още нещо важно, споделено от Борисов на финала на европредседателския му ангажимент. За бягащите от войната да се грижим, докато тя свърши, а после да си заминат да оправят домовете си. А икономическите мигранти, ако никой не ги желае, да бъдат изпратени в страната, в която са родени. Мирно и без да се шуми, както ние сме сторили с афганистанците, защото, освен за убийства и терор, те не били учили друго. И това вече не се жигосва като нехуманно. Защото премиерът бил европеец, но България му била по-мила.
А само преди две-три години български интелектуалци се вайкаха, че сме почнали да мразим Меркел, която била емблема на съвременния хуманизъм. Дори когато главният редактор на "Дойче веле" каза, че щом липсва управление на процесите, паметното "Ще се справим!", произнесено от канцлера, е само безпомощна метафора, пак бяхме обвинявани в егоизъм и безсърдечност. Меркел призоваваше бежанците за търпимост към консумацията на свинско от германците, а несъгласните с това изявление бяха изобличавани като нетолерантни. Канцлерът отбелязваше, че да си християнин в Европа вече е въпрос на смелост, а недоволните от този възглед бяха бичувани като противници на мултикултурализма.
Днес, когато самата Меркел се отказва от политиката на отворени врати, има по-добра чуваемост за упреците, че ни е отключила проблеми за цял век. Тази оценка вече витае дори по билото на властта. Може би защото акълът наистина идва с европредседателския пост. Дано и не си отива с него.
Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info